Aвтор: Уолтър Блок
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Сводник, проститутка, клеветник, лихвар, спекулант – все презрени от обществото,  и в много случаи незаконни професии, обект на непрестанно заклеймяване от страна на медии, политици, общественици. Приликата между тях? Те не вредят на никого, а дори напротив – помагат на обществото…

Човешките права произхождат от английското обичайно право (common law) и най-просто могат да се сведат до това, че човек сам притежава себе си, собственото си тяло и мисъл, както и плодовете на своя труд, и е свободен в действията си докато не вреди на други хора. Тези индивидуални човешки права са основа на съвременното право и законност.

Тази концепция обаче бавно и трудно си е пробивала път през вековете на кралска, религиозна, комунистическа, фашистка и всякаква друга тирания, под която е живяло човечеството – дотолкова трудно, че дори сега не е напълно изчистена нито в законодателството, нито в разбиранията на хората. Пример за това са споменатите от Уолтър Блок хора и професии в книгата му „Defending the Undefendable: The pimp, prostitute, scab, slumlord, libeler, moneylender and other scapegoats in the rogue’s gallery of American society„. За много хора може да изглежда парадоксално, но всъщност никоя от споменатите в книгата низвергнати професии не е нито вредна, нито неморална.

Сексът е легален, търговията е легална… защо търговията със секс (при условие че й продавачът и купувачът са съгласни възрастни) да е противозаконна? На какво основание? Проститутката има право да разполага със собственото си тяло както намери за добре и ако е решила да го дава под наем на някой… това си е само нейна работа по същия начин, по който аз давам под наем мозъка и пръстите на ръцете си по 8 часа на ден и получавам заплата за това

Спекулантът? Какво изобщо означава понятието „спекула“, което тъпоглавият ни земеделски министър размахва последните седмици? Да купуваш евтино и да продаваш скъпо? Че тогава всеки търговец е „спекулант“… Понятието „спекула“ няма никакъв научен икономически смисъл – то е само популистки и заблуждаващ термин, използван от хора които нямат понятие от това какво е цена и как тя се образува (а именно – от доброволното споразумение между продавач и купувач чрез акта на покупката).

Лихвар? Човек който дава пари на заем срещу лихва на който иска да вземе? И после иска да му се върнат? Какво коварство от негова страна, как не го е срам… Такова е и положението с множеството други професии описани в книгата – ненавиждани, но съвсем естествно продължение на основното човешко право да разполагаш със собственото си тяло и собствеността си както намериш за добре, да ги продаваш на когото пожелаеш на каквато цена двамата се съгласите.

За съжаление, авторът е можел и по-добре да се справи със задачата да обясни защо тия професии не са вредни и неморални. Аргументите му на места издишат, а е пропуснал много важни и необорими. Свободата, която е основата на самопритежанието и човешките права, не присъства никъде… Все пак, книгата дава интересен поглед върху идейните възгледи през 70-те години – когато левите идеи властват дотолкова, че ще предизвикат осемдесетарския политически backlash и възраждането на дясното, олицетворено от Рейгън и Тачър.

Издадена на български: не