Aвтор: Богдан Русев
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Моето поколение видя съвсем малко от социализма – достатъчно за да не разбере нищо от него и да се окаже по време на най-впечатлителната си възраст в бурните води на българския преход – когато всичко изглеждаше възможно, всичко беше ярко и шарено…

По време на тия златни за свободата години бяхме млади и зелени, някои ходеха на Метрополис и си мислеха че да се наядеш с бонбончета и да мяташ ръце заедно с няколко хиляди други потни непознати боядисани зомбита под звуците на електронна „музика“ е най-якото нещо на света. И мен не ме подмина, макар и само леко да ме закачи за ръбчето. Какво да се прави – грешки на растежа, но въпреки това си спомняме за тях с умиление и носталгия…

Богдан Русев живя с нас през тия години и ги описваше с очарователно наивния си стил, потопен във водовъртежа (ебаси клишето) от нови идеи, стоки, мечти и очаквания за бъдещето, не претендирайки да разбира какво изобщо се случва, повече от нас, но плувайки в него с характерния си дзен светоглед.

Честно казано обаче, аз не разбрах тази книга, която е сборник с избрани разкази на Богдан Русев от деветдесетте години и няколко от новия век, на кого може да послужи. Тези разкази са вече издавани и феновете са ги чели, но издадени в отделни книги – такъв сборник едно че не съдържа много от готините неща и второ че е прекалено разнороден със събрани от тук от там работи, за да увлече и потопи в някаква конкретна атмосфера. Дизайна на корицата с тая грамофинна плоча няма да го коментирам.

По-добре да бяхте преиздали Електрочакра, която не може да се намери никъде от години (практически, от няколко месеца след издаването й).