Aвтор: Алън Пийз, Барбара Пийз
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5

Всички сте забелязали, че мъжете и жените се различават по доста повече отколкото това, което е в гащите им. Най-повърхностно погледнато, 99.9% от заварчиците са мъже и 99.9% от медицинските сестри са жени, повечето мъже се кефят да гледат футбол а жените да си купуват обувки. На какво се дължи това и какво да правим и как Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния отговаря на тия въпроси?

От време оно в етологията (науката за поведението) и по-специално поведението на хората, има две течения, с които мисля до болка са ви проглушили ушите – условно наречени nature и nurture.

Според едната страна, всички разлики са генетични и вродени: мъжкият мозък е еволюирал така че да е приспособен към заниманията на мъжете при развитието на човешкия вид – лов, битки, занимания на открито, затова мъжете имат по-добро пространствено мислене, по-агресивни са и са по-често индивидуалисти, докато жените са седяли в пещерите, гледали са децата и са си приказвали, затова постепенно са унаследили качества като социалност, креативност.

Учените от другото течение пък смятат, че момчетата и момичетата се раждат умствено еднакви, а  „мъжкото“ и „женското“ поведение са само резултат от средата в която мъжете и жените растат и живеят, от традициите и възпитанието им, от обществото. Примерно, момченцата от малки ги зарибяват с колички и ги възпитават да са самостоятелни и да „се държат като мъже“, докато на момиченцата им дават кукли, наричат ги „на мама принцесата“ и ги учат да са мили и да се подчиняват – и логично, момчетата израстват по-често активни, волеви и се интересуват от технически неща, докато момичетата се интересуват от дрехи, гримове, завършват „пиар“ или нещо такова.

Всъщност, оригиналното заглавие на книгата Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния е Защо мъжете не слушат като им говориш и защо жените не могат да се ориентират по карта. В нея двама съпрузи, занимаващи се в САЩ от дълги години със семинари, консултации и т.н. в сферата на семейните отношения, развиват тезата, че ВСИЧКО е генетично – мъжете са такива, жените са онакива, мъжете разбират от това, жените от онова и така 300 страници.

Аз, разбира се, съм забелязал известни вродени разлики между мъже и жени, но съм много далече от мисълта, че те са токова много и толкова изразени, колкото двамата автори се опитват да ни убедят. Първо, че в книгата липсват каквито и да е доказателства и референции, с които би трябвало да изобилства една книга, която прави подобни обобщения на едро (дори да е предназначена за широката аудитория като тази). И второ и по-важно, докато описва какви „са“ мъжете и жените, за чуждестранния читател става пределно ясно, че авторите описват мъжете и жените в САЩ и се опитват да обяснят техните характеристики и поведение с гените и инстинктите. Което за чъжденец звучи доста смешно, щото вижда как мъжете и жените в неговата държава се държат различно в описаните ситуации – т.е. очевидно това поведение не е вродено ами зависи от местните традиции и възпитание.