Безсмъртната Хенриета Лакс
Aвтор: Ребека Склут
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5
Преди шейсет години в една болница в САЩ лекар взел проба от маточния тумор на една жена за изследване. Оказало се, че клетките от този тумор са извънредно издържливи и могат да се размножават самостоятелно и бързо. Това позволило те да бъдат култивирани в изкуствена среда – нещо уникално тогава, защото за пръв път учените успели да култивират човешки клетки самостоятелно (отделно от тялото) за по-дълъг период от време – дотогава винаги умирали след няколко дни/деления…
Култивирането на човешки клетки (макар и ракови) било голям пробив в науката, тъй като позволило на много лаборатории да ги размножат и да извършват експерименти върху тях (вместо върху хора) за да видят как реагират на различни лекарства, облъчване и т.н. Клетъчния щам, наречен HeLa по името на жената, бил разпратен във всички лаборатории – той и до сега остава една от най-разпространените култури човешки клетки, използвани в медицинските изследвания.
„Безсмъртната Хенриета Лакс“ на Ребека Склут е разказ за жената, от която е взета пробата туморни клетки. Частите относно медицинските изследвания са интересни, обаче животът на Хенриета и нейните наследници и роднини така и не успя да ме заинтересова дори малко. Практически, тази жена няма абсолютно никаква връзка или отношение към историята на това научно откритие – освен злощастието да е заболяла от рак (от който умира скоро след това).
Книгата обаче има малко общо с медицината – тя е по-скоро някакъв опит за социална критика към расовите и икономически отношения в САЩ (Хенриета Лакс е чернокожа), съчетан с изумително подробни и невероятно скучни разкази относно нейните родители, братовчеди, деца, техния живот, отношения, интервюта с тях, както и описание на личния живот на лекарите занимаващи се с откритието, дрехите и семейния живот на секретарките им и други абсолютно безмислени за темата факти.
Така и не ми стана ясно защо „Безсмъртната Хенриета Лакс“ е станала „най-добра книга в редакторската класация на Амазон за 2010 г.“. За американския либерал обсебен от white guilt, тя може и да е откровение, но не мисля, че би заинтересувала който и да е български читател. За да научите за научно-популярното описание на клетъчната линия HeLa и нейното откритие, разпространение и уникални свойства е достатъчно да прочетете статията в уикипедия или някоя друга статия.
Книгата ми бе любезно предоставена от издателство Skyprint
Коментари
Остави коментар Trackback