Aвтор: Ивайло Борисов
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5

Ако не познавах pro01 като блогър и бизнесмен, щях да си помисля, че тая книга е поредния нихилистичен бълвоч от поредния смотан, одрусан от живота арт-сдуханяк, именоващ се „млад български автор“. И щях да сбъркам. О как само щях да сбъркам.

Знаете го синдрома „млад български автор“ – всичките са някакви уонаби-артистични нещастници, които сядат да обсъждат пропадането на българското изкуство и литература на порция нарязани върху вестник кисели краставички, после пишат някаква мрачна бездарна боза за наркомани, улични престъпници, бедност и как „няма изход“, а критиката в лицето на в. Култура възхвалява „безжалостният им разрез на безпътицата и бездуховността на българското пост-социалистическо общество“. Пълни говна.

Само че (независимо какво ви по/казват двете корици на книгата), Ивайло не е „млад български автор“ в тоя смисъл, нито 01 е „неприличен роман“ за гангстери за създаването на „началния капитал“. Романът му е хейтърски, но весел и безпределно забавен, философски, но заебателен, и много, много капиталистически – ама не в смисъла на „аз съм богат – ебете се“, а по-скоро на „стига хленчи, брадато мързеливо хипи, а се хвани да работиш, ако искаш да излезеш от мизерията си“.

Точно затова казвам, че за да разбере човек 01, за да сеизкефи, трябва да познава не Ивайло Борисов, а pro01 – успял човек и непукист, който не цепи басма никому.

В книгата има толкова много невероятни цитати, че даже се отказах да си ги отбелязвам – не само истински, но и заслепяващо смешни. Разбира се, краят й е блудкава чекия на мокър пясък в най-добрите традиции на втория абзац горе, но какво да се прави, вероятно издателите му са го накарали да го напише така.

http://kaka-cuuka.com/2096