Aвтор: Бен Голдейкър
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Когато дядо ми е бил дете, най-сложните машини, които е виждал човек в живота си са били влаковете. Те са били големи, лъскави и символ на прогреса, но всеки гимназиален учител или дори обикновен параджия, може да нарисува на салфетка схемата, по която парният им двигател работи.  Когато баща ми е бил дете, в детските технически популярни списания е имало указания как децата сами да си направят радио или да поправят повредения лампов телевизор в къщи. Науката и технологиите са били сравнително разбираеми за голяма част от хората. Но издаването на Псевдонауката на Бен Голдейкър все още предстояло…

Днес обаче е по-различно. Науката достигна такива високи нива на развитие, че изисква тясна специализация -  дори и учени, които работят в други клонове на същата наука, често нямат достатъчно знания да се изказват компетентно за дадено откритие – те просто имат големи знания в тяхната си област и не им остава време и възможност да задълбочават в друга. За обикновения човек пък, цялата научна сфера звучи все по-объркващо – той не разбира основните принципи на работа дори на уредите, които използва всеки ден.

Това води до един изключително негативен ефект – когато човек не знае как работи нещо, то се превръща в мистика. А с мистиката идва и страха. В общественото съзнание учените престават да бъдат практични изследователи, извличащи знанията си за света по прости и логични методи (каквато е целта на научния метод изобщо) – напротив, хората ги виждат като мистични пророци, които по тайни и неразбираеми начини управляват опасни свръхестествени сили, превръщащи обикновения домат в зловещ ГМО мутант с вампирски зъби, а ваксината срещу шарка в причиняваща аутизъм и парализираща отрова.

Още от древността хората са имали уклон към мистичните обяснения – защото каквото не знаеш, си го обясняваш с мистичното. Същото е и сега – хората просто не знаят как работи света около тях и го приемат като някаква магия. Едно време те са се страхували от вещици и са се обръщали за помощ към врачки. Сега правят същото – голяма част от хората изпитват все по-голямо недоверие към съвременния свят на науката и се обръщат към псевдо-науката и мистицизма (т.е. както те го виждат, старият, проверен и изпитан мистицизъм, за разлика  от новия, страшен и непознат научен мистицизъм). Затова се увличат по „холистична медицина“, вярват на „мъдростта на древните тибетци“, „лечение с кристали“ и други глупости, които шарлатаните са се били специализирали да смучат парите на хората още преди хилядолетия.

Особено много са подобни вярвания и съответно шарлатани, в областите, свързани със здравето ни – медицина, козметика, хранене. И Бен Голдейкър се е заел да ги изобличи в нашумялата си книга Псевдонауката. В блога си аз също се старая да популяризирам използването на критическо мислене по всякакви въпроси – дори имам специална категория Антинаука, в която слагам статиите относно екстрасенси, хомеопати, религии и други подобни измислици. Затова очаквах книгата на Бен Голдейкър с голям ентусиазъм. Който, за съжаление, изобщо не се оправда.

В Псевдонауката има някои интересни пасажи – главата за плацебо-ефекта ми бе много интересна, изобщо не допусках, че ефектите на плацебото се простират толкова широко и са толкова разнообразни и силни. Но по-голямата част от книгата на Голдейкър представлява просто обърканa тирада, изобилстваща с безкрайни и обезсърчително конкретни (на 15 май 1999 г. на стр. 12 във вестник Гардиън …. ) обяснения относно разни британски телевизионни водещи и известни личности, които аз не само не познавам, ами не съм и чувал, какво били казали и Голдейкър какво си мислел относно това. Псевдонауката покрива доста малък набор от шарлатании и обществени паники, но го прави безсистемно, повърхностно на повечето места и скучно подробно и конкретно на други, с данни от медицински изследвания, кой ги публикувал, кога, какви проценти показали и т.н.

За четенето на книгата никак не помага и ужасният български превод, нито практически липсващата редакция. Текстът е изключително тежък, защото е български, но останал с английската си езикова конструкция, което те кара да примижаваш като го четеш и да се чувстваш, сякаш четеш текст, в който различните думи са форматирани на случаен принцип с Arial, Helvetika и няколко от подобните им шрифтове – изглеждат еднакво, но … нещо ти боде очите, не е както трябва, макар да не можеш да кажеш точно какво. Част от английските термини, идиоми и думи пък са преведени идиотски – „избиране на черешките“ и „двойно заслепяващ експеримент“ се срещат поне по сто пъти в книгата. Откъси можете да прочетете в блога на издателството или в този на Христо Блажев, който работи пак там.

Тъй като бях доста ентусиазиран като разбрах за Псевдонауката на Бен Голдейкър и щях да си я купя, сега съм изключително щастлив, че книгата ми бе любезно предоставена от издателство Изток-Запад и не се излъгах да дам 18 лв. за нея.