Aвтор: Джо Абъркромби
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5

Напоследък чета главно политически и икономически книги, разни научни и други такива, които обогатяват познанията и дават по-широко разбиране за света и хората. Което по своему е полезно и интересно, но донякъде натоварващо, защото мисленето, макар да не е вдигане на тежести, има свойството да натоварва – поне тия, които го практикуват редовно. Затова първия том на хубавото фентъзи Гласът на острието, ми дойде точно като по поръчка…

Гласът на острието не е огромна тухла, каквито са повечето епични фентъзита напоследък, нито даже е особено епична. Но е с интересни герои, които пък не са и особено герои, а просто хора със своите добри и лоши черти, таланти и слабости, има екшън и интрига, и е много добре написана и преведена. Има си магии и добри и лоши магьосници (при това не в дразнещо изобилие), има си огромни северняци облечени в кожи и размахващи тежки, нащърбени мечове, благородни (някои не дотам) благородници и изискани (някои – хич даже) дами, инквизиция (която е от добрите… като че ли), прах, пясък, сняг, пот и кръв. Сълзи няма, което е още един плюс – това е … някак мъжествено, грубо фентъзи, без лигавщини, в което и жените са пичове

Не знам какво друго е писал  Джо Абъркромби, но за сега смятам да прочета останалите от серията Първият закон (тази е том 1 от нея).