Изключения като Яна, които са в чужбина или на чужд компютър са прекалено редки, за да се тревожа за тях 🙂

колкото до тролването – остава въпроса как може човек да е трол в собствения си блог, на който аз не се наемам да отговоря 🙂

Той си ги вижда все едно са публикувани, но никой друг от читателите на блога не ги вижда

между другото, ако е достатъчно съобразителен, лесно може да познае, дали му е задържа коментара, дали е одобрен със закъснение. 🙂

Но предполагам, средностатистическият трол е над тези неща.

аз в коментара си нямах предвид, че ти ще ме баннеш заради “Здравей”-то, ами по-скоро принципно. Това се отнася и за обяснението с 2000 думи, което съм го написал с глагол във 2-ро лице, но нямах предвид поста ти, а по принцип изписването на страници от правила по други блогове. Нещо съм се омотал в изразните средства и се е получило тъпо. 🙂 🙂

Абе общо-взето прав си, деба … Cheers 😉

Между другото, от колко време си блогър?

1. това не са правила за писане на коментари в блога ми, а съвети към тия, които имат проблеми с тролове как да се справят с тях
2.и аз нямам писани правила в блога и не смятам, че има нужда от такива, даже съм писал по въпроса (в началото на статията има линк http://kaka-cuuka.com/166 )
3. Естествено, има изключения за писане на латиница – когато някой е в чужбина, на нов компютър и т.н. затова тоя признак не е решаващ.

и друг път повече четене и по-малко писане 🙂

при мен писането на латиница не е критерии, защото познавам хора, които коментират в блога ми само когато са на работа. Тези хора живеят извън България и е тъпо заради мен да си инсталират кирилица на служебния компютър… ако въобще фирмата им позволява да инсталират каквито и да е било щуротии.

за другите неща, които си написал, имаш пълната ми подкрепа. Но според мен, не е нужно да се обясняваш с 2000 думи на хората, защо не те кефят. (това, разбира се, е личен подход при всеки)

Радвам се, че при мен няма много тролове и до сега не се е налагало да трия просташки коментари (с малки изключения). Освен това не смятам, че като г-н Павел Николов, трябва да изготвям безкрайни списъци с правила, които трябва да се спазват в “къщата ми”. И точно, защото блога ми си го възприемам като къща – съм сложил и само едно единствено правило:
“Запазвам си правото да трия коментари без обяснение. Побликуването на коментари в IvanYanakiev.com, не е право, а привилегия на посетителите му.”

Говоря от позицията не на опита (въпреки почти десетилетните ми наблюдения в тези среди), а от тази на т.нар. common sense.

не исках да ставам саркастичен, ама ме принуждаваш 🙂