Aвтор: Том Робинс
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5

Още една книга, която е трябвало да прочета по-рано, за да ми хареса.

Може би във въздухарско-интелектуалния ми период (докато бях студент примерно) Вила Инкогнито щеше да ме впечатли, самоцелните философски монолози на героите да ме карат да се замислям над същността и смисъла им и може би даже да мечтая за лежерното битие там, наситено само с отвлечени псевдо мисловни дебати.

За съжаление обаче, в момента съм доста по-практически настроен и историята за трима небръснати наркомани, които се имат за големите интелектуалци не ме впечатлява никак, а приповдигнатият стил на автора, който се опитва да ги (се) изкара някакъв вид интелектуалци-циници, живеещи „над нещата“ и надсмиващи се над хорската суета от позицията на всичко видяли, всичко научили, и разбрали, че смисълът е в липсата на смисъл, е повече от жалък. Четяли Одисей на Дж. Джойс.. УАУ, впечатлен съм…