Изобщо по тея два въпроса ще си спестя философстването…

Човекът е подвластен не само на индивидуалното си съзнание, но и на груповото такова. Понякога груповото съзнание е толкова силно, че почти измества индивидуалното. Затова човек, ако се роди при комунисти, ще стане комунист, а ако се роди при нацисти, ще стане нацист.

Груповото съзнание или колективното несъзнавано, както го нарича Юнг, не просто изсича човека по едно калъпче, но и всячески му пречи да прояви своята индивидуалност. Борбеният и непримирим човек ще получава все повече удари от колективното несъзнавано, докато не влезе в „правия“ път. Тези удари не са някакви имагинерни, а се осъществяват от другите хора наоколо, които са под управлението на „гласа“ на обществото, гласа на тълпата.

Затова единственият смисъл на живота на човек е да развие и прояви своята индивидуалност, да изгради своята индивидуация. Да прави нещо, което макар и в рамките на обществото, е уникално за самия него и го развива като отделна същност. Понякога той може да има толкова сили и влияние в себе си, че това присъщо и родено от него нещо да може да промени и колективното съзнание.

Гайдар със своя Тимур е направил точно това. Създал е образа на едно момче, което не е просто пионер или комсомолец, а изпозлва силите си, за да помага на хората. Помощ, която е съвсем практическа и осъществима и в дребните неща. Този начин на мислене е променил и колективното съзнание тогава. Всички са приели неговия пример и са решили, че пионерът и комсомолецът трябва да вършат същите неща. Човек може да върши същото и когато е нацист и да помага на старите и болните. Може да върши същото и в България, когато нямаме никаква идеология в момента.