А често прекалената грижа може и да отблъсне, защото може да издава суета, защото изисква прекалено много време за поддръжка, и защото издава определен (често повърхностен) начин на мислене.

Говоря в общия случай, изключения винаги има.

Наистина „по-голяма рибка“ е малко субективно, но не е напълно субективно. Но това не означава, че всяка жена трябва да търси – нито пък, че търси – такъв човек. Това е малко като работата. Парите не са единствен критерий за избор на работа. Има работи, от които се правят големи пари, ама ако не ти харесва да ги работиш, може и в крайна сметка да не ги работиш. Това, което имах предвид е, че една жена никога не би имала нещо против всеки мъж да може да си хване – така, както един мъж никога не би имал нещо против всяка жена да може да си хване. Въпросът е, че по-големите рибки – било то мъжки или женски – са по-трудни за хващане, а ако имаш нужните качества (външни и вътрешни) винаги е по-добре. То е като една от трите теории за поведението на потребителя – повече винаги е по-добре от по-малко. Тогава имаш най-голям шанс да заживееш с човек, с когото би била най-щастлива (същото е и при мъжете). Този човек не е задължително да е по-голяма рибка.

Напълно съм съгласен с втория ти абзац. Аз лично се смятам за такъв мъж, но ако виждам, че една жена не се поддържа достатъчно (наистина доста субективно казано, но е трудно да се опише), най-вероятно няма да си правя труда дори да се видя на среща с нея повече от два пъти, пък камо ли да си легна с нея.

А ако е делово (да се върна на темата, която отвори Лонг след моя коментар), там наистина двойният стандарт е много не в полза на жената – трябва хем да не се е облякла като бабичка, хем да не се е облякла с една идея по-предизвикателно, хем трябва да е с добре поддържано лице.

Умните и сериозни мъже гледат отвъд външния вид. А прекалената грижа за външния вид може и да отблъсне.

Но ако една жена залага много на външния си вид – като приемем останалите фактори константи (или както англоговорящите казват: holding everything else constant) – всякаква рибка могат да си хванат.

Радвам се, че намерихме общ език.

За жените като цяло не мога да взема позиция, понеже аз не нося маркови „парцалки“ На какъв външен вид ще заложиш зависи каква рибка искаш да хванеш

@Longanlon – не мисля, че има двоен стандарт към външния вид при жените и мъжете в професионален план. Има дребни разлики в изискванията към облеклото, но и в двата случая се изисква да си представителен.

Спомням си веднъж Лонг писа за Старбъкс и как като отиваш да си вземеш кафе оттам не купуваш кафето, колкото купуваш марката. Защото почти същото като качество кафе можеш да си го купиш и от някой обикновен бар за много по-малко. Богатите също спестяват пари, но преценяват къде си струва да спестят и къде е по-добре да „инвестират“ малко повече, за да избегнат „сочене с пръст.“

А ето и по-добър пример: Аз за дрехи много не харча. Рядко си купувам нови блузи (каквито се сетиш – зимни, летни и т.н.), панталони и обувки. „Но ти си момче,“ ще кажат някои. Дойдохме си на темата! Обясни ми от какъв зор вие, жените, се изръсвате за гримове, лакове, „парцалки,“ (ама какви ли не, особено марковите) и обувки! Има едно неписано правило, че искате да се харесате на нас, мъжете. Това не е ли инвестиране, за да после си хванете който мъж си поискате (тоест да бъдете сваляни от колкото се може повече мъже)?! Особено в България (за съжаление) се е изградила такава ценностна система.

Естествено, не го разбирай само буквално.

На един човек винаги му личи от каква класа е и то далеч не по дрехите

наистина става надцакване, но то не е с цел връзки, а просто показване – keeping up with the joneses…