Aвтор: Лудвиг фон Мизес
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Серия от лекции на Мизес, който е един от най-големите икономисти на 20 в. и изобщо. Лекциите са от 50-те години и касаят различни въпроси, които са били релевантни тогава – златния стандарт, инфлацията, международната валутна търговия, икономиката на СССР. Общо взето неща, които вече отдавна са доказани, не са нищо ново или кой знае колко интересно, дори бих казал леко разхвърляни и безцелни. Поразителното е само едно нещо…

Една от лекциите касае дълговата експанзия и намесата на централната банка в даването на нисколихвени заеми за стимулиране на икономическия растеж. Мизес твърди, че когато правителството притиска централната банка да дава кредити с подпазарна лихва (т.е. изкуствено занижена), това води до голям икономически растеж в рамките на няколко години, но едновременно с това надува икономически и финансов балон (главно в сферата на инвестициите).

Цената на нещата (вкл. на заемите, където се нарича лихва) е понятие с много значения. Едно от тях е, че тя е индикатор за тяхната стойност – настояща и бъдеща – и позволява човек да съпостави цената да направи нещо сега, с печалбата, която то би му донесло в бъдеще. В този смисъл, цената на заемите – лихвата – дава информация на инвеститорите за комплекс от неща, като най-общо им казва дали си струва да вземат заем сега, и дали ще печелят от инвестицията, направена с него, в бъдеще.

Това обаче го прави само пазарната, т.н. естествено формирана лихва. Мизес казва в лекцията си, че като дава заеми на  по-ниски от пазарните лихви, централната банка изкривява изкуствено информацията, която инвеститорите получават. Така за тях е по-лесно и евтино да получат кредит, но тази леснота и лекота не отразяват действителната нужда от инвестиции. Тъй като евтините кредити не са резултат от голямо производство и голямо търсене на стоки, както е нормално (и което е истински икономически растеж), напомпването на евтини кредити води до  инвестиции, които после нямат печалба, до нужда от нови лесни кредити за покриване на загубите… и така надува балона на фалшивия растеж, който след известно време неминуемо се пука и следва рецесия.

Струва ви се познато? Да и на мен. Преди 50 години човекът е казал 1:1 какво води до икономическа криза и спукване на имотния и финансов балон и как става това. Само че явно четенето не е на мода сред политиците и интересчийските групи.

П.П. колко хубав, подплатен с много смисъл и описващ удивително точно истинската същност на термина special interest groups, се оказва на български превода  „интересчийски групи“