същия спор се води във феминистичните среди относно жените на високи управленски позиции – някои феминистки ги упрекват, че управляват и се държат „по мъжки“ т.е. безскрупулно, амбициозно и екстровертно… докато други феминистки упрекват първите феминистки, че това поведение не е „мъжко“, а просто поведението на успешен директор – и е добре че има успешни жени на такива позиции.

тъй че според мен въпросът с чиклита е по-скоро доколко той и отразяваната от него „женска“ гледна точка са повлияни от векове предрасъдъци и социален натиск тип „на мама принцеската“ „принц чарминг да ме спаси в живота“ и т.н. и модерните им еквиваленти и как даже ги затвърждават…

надявам се ме разбра

а тоя парушев даже не съм го чувал, но ще го избягвам за в бъдеще

Щом на тази книга на корицата пише, че не е чиклит, значи не е. То и без това в бг литература освен плачевно лоши подражания в последното десетилетие почти нищо друго няма, така че въз основа на тази книга не мисля, че можеш да направиш извод за чиклит жанра като цяло. Все едно да съдим за магическия реализъм по жалките едностранички на Радослав Парушев, който си мисли че като е прочел Салман Рушди, му е хванал цаката.