Aвтор: Джейми Глазов
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Безспорен факт е, че феновете на полическото ляво винаги са се захласвали по терора и насилието като начин да приложат идеите си. Нещо повече – терора и насилието са единствения начин идеите им да бъдат приложени на практика – както показват безбройните примери в СССР, Китай, Северна Корея, Куба, Нацистка Германия …

Множество интелектуалци като Ноам Чомски и актьори като Шон Пен гордо ходят на гости на  Махмуд Ахмединеджад  и на Хюго Чавес, а до скоро и на Фидел Кастро, хвалят тях и режимите им и не пропускат да заклеймят САЩ и западното общество като „агресор“, „империалист“, „упадъчно“ и т.н.

Това изобщо не е новост – след като Ленин и Сталин вземат властта в СССР и започват масови чистки, насилствена колективизация, екзекуции и терор, те веднага си намират неканени защитници и почитатели в лицето на много западни интелектуалци, радващи се на „възхода“ и приложението на социалистическата идея. Огромно количество политически „пилигрими“ от запада отиват на поклонение в СССР да видят социализма на живо, да се срещнат с диктаторите – журналисти, писатели, политически дейци, актьори и т.н. и неизменно са възхитени от „дисциплината“, „напредъка“, „простичкият, одухотворен живот“ на населението и т.н. без да се интересуват върху какви страдания и терор се гради всичко това и дали съветските хора всъщност искат да живеят така… Без да се замислят, те вярват на официалната държавна пропаганда на СССР, че всичко е наред, народа е щастлив и т.н…. и затварят очи за действителността, в която хората там живеят, КГБ, чистките, забраните и ограниченията, масовия глад в Украйна точно по това време… защото ИСКАТ да вярват в лявата идея.

Същото става по-късно след революциите в Китай, Куба и Виетнам, та чак до днес – къде що има някакво диктаторче, което се заканва на Америка, левичарите по цял свят му се възхищават. Именно този процес описва Джейми Глазов в Обединени в омразата – флиртът на левицата с тиранията и терора в  типичния журналистически стил на много американски политически писатели, който не харесвам особено – с вмъкнати много цитати и примери, но с малко и накъсани разсъждения и изводи.

Двете глави за исляма (новия обект на възхищение на западната левица) и психологията на радикализма, ислямизма и живота и мисленето на хората в ислямските общество обаче са страхотни. Те отлично допълват разказаното и преживяното от Аян Хирси Али за това как се живее в ислямските държави – докато тя споделя от гледна точка на жена, живяла там и видяла всичко, Джейми Глазов се позовава на изследователи на ислямския свят, психолози и политолози, които описват защо радикалния ислям набира широка популярност и защо той базира идеологията си на омраза към Америка и западната цивилизация.