Aвтор: Адолф Хитлер
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5 :(

“Моята борба” (Mein Kampf) е книга, написана от Адолф Хитлер специално за да пропагандира идеологията на национал-социализма. В някои държави тя даже е забранена.

А според мен трябва да е разрешена и всеки трябва да я прочете…

У нас, слава богу, свободата на словото още се крепи, затова книги не се забраняват, както става в “демократични” и “правови” държави като Иран, Сирия и Китай… Към тях смело се присъединяват Германия, Австрия и Франция, където книгата на Хитлер е забранена не само за продажба, но и за притежаване. За Германия айде разбираемо е – чувстват се виновни, ама Франция… некои хора май яко ги тресе параноята.

Както и да е, у нас кофтито е, че книгата се продава на някакви невъзможно високи цени (35 лв. нова, мека корица), но аз успях да си я намеря в електронен вариант от един нацистки сайт (white-power.bg май беше), който го закриха после, и да я прочета. Преживяване, което наистина си заслужава.

Подходих към книгата с исторически, политически и философски интерес – очаквах мощни идеи, които са подтикнали един народ да се опита да завладее света (и за малко да успее), които и до сега, въпреки забраните вдъхновяват милиони привърженици по света. Зли, сбъркани идеи, но все пак велики.

Очакванията ми не се оправдаха

Първата част от книгата е личната автобиография на автора – малкият адолф още на 5 години чувствал несправедливостта и неправилността на обществения ред, а на 9 вече бил убеден патриот и национал-социалистическата идея се избистрила в главата му. Да бе да – на 5 г. човек едва може да си намери пишката, а той бил осъзнавал несправедливостта на обществения ред… Втората част е обяснение защо германците са най-великата нация на света, защо евреите трябва да мрат и колко ще е хубаво в свят, в който богати няма (тука яко е преписвано от К. Маркс, но какво се учудвам – все пак идеологията на Хитлер се казва национал-социализъм).

Именно затова срещата ми с мислите на Хитлер ме потресе и именно затова смятам, че всеки трябва да прочете книгата. Всеки трябва да я прочете, за да види великия диктатор и идеите му такива, каквито аз ги видях и каквито са описани в книгата – скроени с бели конци наивни приказки за деца, празен патриотарски патос, изсмукани от пръстите доводи и мощни нострадамуски залитания.

Всеки трябва да я прочете, за да може ефективно да се присмива на тия, които приемат хитлеровите бълнувания за чиста монета и са ги избрали за житейска философия. Знанието колко всъщност са глупави тия идеи ще направи много повече за борбата с расизма и фашизма, отколкото забраняването на книгата или на подобни на нея.