Aвтор: Дмитрий Глуховски
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5 :(

Ядреният апокалипсис, както обикновено в любимия ми тип романи, е унищожил по-голямата част от човечеството, а земята е превърнал в опечени от радиация развалини, населени с кръвожадни мутанти. Дотук добре…

Московското метро е голямо, надълбоко под земята е и с тая си конструкция практически представлява огромно бомбоубежище – и точно за такова са го ползвали известно количество жители на града, преди да паднат бомбите – поради което са оцелели и сега живеят там, под земята, поддържайки някакви технологии и отбранявайки се с променлив успех от прииждащите от повърхността мутирали чудовища. Дотук още по-добре.

Нататък обаче никак не е добре. Метро 2033 е безцелен и скучен, малкото действие е разказано бегло и кратко и се губи в безкрайните спомени, сънища, халюцинации и мисли на главния герой, които съставляват по-голямата част от 500-те страници. Дмитрий Глуховски описва някакви обособени общества, създали се в различните станции на метрото – комунисти, фашисти, сталкери, религиозни маниаци и даже почитатели на Адам Смит и свободната търговия, което би могло  да е интересно, но някак го прави повърхностно, самоцелно, без връзка с каквото и да е.

Понеже напоследък прочетох няколко руски книги, ми направи впечатление, което се затвърди от Метро 2033 - в действието на целия роман няма нито една жена. Нито една. Жените не говорят, не са герои, не са описани по никакъв начин. Всички герои са мъже, само мъжете говорят, правят нещо, пътуват и т.н. Не че жени не живеят в метрото – просто в действието няма жени – доста странно е. Така е и в по-голямата част от другите руски книги, които съм чел – главните герои винаги са мъже, основните действащи лица са мъже, разговорите се водят от мъже… женските образи, доколкото ги има, са винаги второстепенни и съвсем бегли – и най-важното – лишени от всякаква сексуалност, дори загатната или намекната.

Темата за секса и привличането определено липсва от руската литература като цяло – сякаш е изрязана. В най-добрия случай някаква романтична, идеализирана любов има в някакви произведения, но на нея е отделено малко място. Секс няма. Не, не говоря за порно сцени, а просто… не знам даже как да го обясня – мисленето и поведението на хората е донякъде обусловено от секса. Дори героите да са само мъже, те забелязват хубавите жени, говорят за тях, споделят за приятелката си, мислят за жена си. В руските книги няма такова нещо – сякаш героите са безполови.  Особено в роман като Метро 2033 където цивилизацията се е разпаднала и съответно хората са принизени до основните си инстинкти, липсата на най-основния инстинкт прави много странно впечатление и ме оставя да се чеша по главата в недоумение.