http://www.youtube.com/watch?v=a1EQiKq_J1s&feature=g-vrec

И не на последно място, човешката душа има нужда от религия, това са истини доказани още от древните гърци.

Аз самия съм вярващ, дълбоко ужасен от българската църква, тъй като съм бил преводач и знам що за котило е, особенно измежду митрополитите. Има обаче свещеници, които работят със затворници например и постигат невероятни неща с тия… хора. Айде ще се спра, че знам как се приемат такива неща.

Не бива за един-двама изкукуригали (в десните среди) да спрягате всички християни и вярващи. В момента например съм студент в Англия- от първа ръка виждам колко са нужни на една демокрация църквата и религията (въпреки, че тука гардиън и сие на нищо ги правят) като цяло. Защото имайки съзнанието, че хората в един град, една околия и т.н. споделят един морал те имат усещане за общност (ей тая дума на анг.- комюнити например, не случайно няма еквивалент у нас) и търсят диалог за проблемите както на политическо ниво- примерно трябва ли богатите да плащат по-сурови данъци, до такива на битово- примерно, трябва ли живущите на улицата да купят обща окраса за коледа.

Тия неща ги има и в нашето минало. Не е случайно, че църковната независимост предхожда политическата ни. Българите от възрождението, дори и неграмотните са били титани в познанието си на живота и хората. Има поне едно поколение да се извърти, докато ги стигнем, поне наполовина…
Но най-напред ченгетата от нашата църква трябва да бъдат прогонени с бич от храма.

Ако всяко поколение живее с голямата си заблуда, то настоящата е, че религията е нещо с което не можем или е придатък, тежест. Не е.

Не съм много съгласен. Републиканската партия е огледален образ на Демократическата партия, но със същите закони на идеологията. Прекрасен пример е Рон Пол, който е изолиран от републиканците, защото намира части от идеологията на тази партия за нелогични и неразумни (като например чуждестранните помощи, изобщо изолационната политика – нещо, което вчера лично Джо Скарбъро ми каза като причина Рон Пол да го изолорат). И сред религиозните маниаци, и сред по-голямата част от републиканците – дори леко да вземеш под въпрос дадена идея, която те проповядват започват да те имат за чужд.

Наскоро четох една гнусна социологическа книга (обикновено това са социалистически книги) за „двойния стандарт – разликата между САЩ и Европа в социалната политика.“ Ако отидеш в сайта oecd.org, откъдето най-вече се черпят данни от социалистическите академици няма да ти е трудно да напишеш труд, който да е нещо като Комунистическия манифест и въпросният труд няма да изглежда като кое трябва да е правилно, а досущ като академичния процес: дали съм прав.

книгата с резултатите от това изследване обаче е като бомба, която предизвиква невероятно критики, обвиняван е в пристрастност и направо в лъжа, манипулиране на данни и т.н. не от академиците, разбира се, ами от журналисти и пундити… имат си хората една визия за света и всичко което я нарушава трябва да е погрешно.

не защото имат доказателства, че е погрешно, ами защото ТРЯБВА да е ( http://kaka-cuuka.com/2238 ) връзката на левичарството с мистицизма е кръвна и философски обоснована от Кант и Хегел и едно от най-щастливите случайности (може би) в световната история е, че те се противопоставят в САЩ, която е световният цивилизационен и културен пример и водач..

Аз също съм забелязал тази либерална простотия по медиите и как техните тактики реално разделят хората, отколкото да представят нещата такива, каквито са.

А колкото до филмите, за които говориш, в които престъпниците са бели – ами виж сега, черните и други малцинства (но най-вече черните) си имат организациики като NAACP и паразити като Ал Шарптън и Джеси Джаксън, които аха да оприличиш техните им според стереотипите на обществото ще те насолят. Замисли се ти ако си режисьор на филм колко ще си съгласен да се опиташ да отвориш очите на хората или изобщо да ти е комфортно да сложиш черен за престъпник рискувайки цялата си кариера, а на всичкото отгоре и личната ти сигурност. Въпросният латино охранител в момента не може спокойно да излезне навън. Той вече никога няма да е свободен. Така че ти и да искаш, и да не искаш първо трябва да станеш змия като Ан Коултър и чак тогава можеш да си позволиш да си малко по-обективен без последствия. Ама и тогава трябва да внимаваш.

Между другото мисля, че ще ти харесат някои клипчета от шоуто на Джеймс Дейвид Манинг (The Manning Report). Този човек ако нямаше афроамериканска кожа сигурно вече нямаше да е сред живите.