Кратка история на времето

10/10/2011 at 09:40 13 коментара

Aвтор: Стивън Хокинг
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Още от древността въпросът какво е време и пространство, кога и как се е появило и накъде отива, занимава човечеството (или поне тези негови представители, които не е трябвало да мъкнат огромни камъни за пирамидите, докато някой ги плющи с камшик, щото тях точно съвсем други въпроси ги занимават). Кратка история на времето на Стивън Хокинг прави преглед на умодостиженията на учените от тогава до днес в тази насока…

За съжаление, цялата тази област от научното знание е дотолкова изцяло теоретична, че по мое мнение дори трудно може да се нарече „наука“ – доколкото научния метод се базира на емпирични доказателства и експерименти, а с началото на вселената и времето експерименти е доста трудно да се правят, а и да се правят (големия колайдер), те не доказват много, а по-скоро само отварят светогледа на учените за нови теории. Така че тази част от човешкото търсене на познание е принудена да обединява мъгливите, неизследвани и труднопроходими краища на физиката и философията.

Не прави изключение и сегашния период, в който живееем, доминиран от т.н. квантова физика. Стивън Хокинг обяснява историята на това какво са мислили хората по въпроса от Аристотел до Айнщайн и от него насам, но честно да си кажа, теорията на относителността, която рошавия пич е измислил, аз не мога да я схвана – и от тоя период насам, всичката физика, описана в Кратка история на времето ми е пълна обърквация.

Всъщност, това е още откак бях малък – чел съм детски книжки за теорията на относителността, научнопопулярни книги, писани от физици, учебници – не мога да я схвана и това е. Имам чувството, че мозъкът ми просто блокира пред идеята, че времето и пространството не са неизменни. По същия начин се чувствам, като чета книги за фотофрафия и се опитвам да разбера какво е бленда, скорост и фокус и как се съотнасят и влияят едно на друго – не, че е нещо сложно, ами просто… не мога да го схвана и това е.

Та затова Кратка история на времето получава 3/5 – не щото съм забелязал Стивън Хокинг да не е прав в нещо (ако и малко да имам съмнения относно неговата убеденост по някои въпроси, предвид колко далеч от всякаква емпирика са те все още), а просто й поставям средната оценка, защото това е една от книгите, които нямам мозъчния багаж да оценя.

Други книги:

Коментари

Остави коментар Trackback

От Жилов - 10/10/2011.

Това, което Хокинг пише, са интерпретации на зависимости, а не самите зависимости.

Опитай вместо това ABC of relativity на Бъртранд Ръсел. Тя успя до голяма степен да ми проясни нещата (макар и не напълно) – считам я за най-ясно написаната книга по въпроса най-вече заради това, че Ръсел не крие математическата основа на всичко.

ABC of relativity ми показа и, че докато не овладея математиката, която стои зад закономерностите във физиката, четенето на научно-популярни книжки ще е като зяпане на момиче от момче без никакъв социален опит – тя е красива, привлекателна, но досегът с нея често е съпроводен с объркване и неразбиране, и с никакъв шанс за каквито и да е сексуални отношения. Извини калпавата ми аналогия, но математиката позволява на човек „to get physical“ с физиката. Без нея… никакъв шанс, колкото и сладкодумен да е авторът.
От Д.Н. - 11/10/2011.

То физиката и математиката се водят като две сестри – наистина не можеш да разбираш от физика без да разбираш от математика и аналогията ти е много на място
От Прочее - 11/10/2011.

Тая книга и аз се опитах да я чета, ама май и до средата не стигнах. Колкото до теорията на относителността – не само сега я подлагат под съмнение с тия неутринота. Доколкото съм чувал, и някакъв професор от ТУ преди 20-30 години бил написал книга, в която едва ли не я оборвал и обяснявал неща като гравитацията с нещо като математическата зависимост „умножени две числа с еднакъв знак дават положително число“.
От Николай Василев - 12/10/2011.

Аз пък много често имам усещането, че времето не е постоянна величина… и не само заради субективното усещане, което всеки един от нас има, просто не е логично всичко в природата да е променливо, а времето да е константа…
От Раптор - 13/10/2011.

Разбрах, че ще излезе на български The road to reality на Пенроуз, който според мен е доста по-добър от Хокинг в популяризирането (абе и иначе, ама между нас казано). Хокинг нещо не ме грабва …
От Жилов - 14/10/2011.

@Прочее

Докато сме на Земята, можем да приемем, че ефектът от едно събитие се разпостранява „веднага“, и че самата земя е „статична“ (и че има „статични“, фиксирани обекти вьобще). В земни условия Нютон е достатъчно точен за целите ни, Айнщайн не се ползва, и може да го „оборваме“ колкото си искаме.

Но ако Теорията на относителността не беше вярна, GPS-ът ти нямаше да съществува и да работи.
От Прочее - 14/10/2011.

@Жилов

Това, че има косвени доказателства за определена теория не я прави вярна сама по себе си. Питай ония с неутрината в Италия. Ако пуснеш тото и уцелиш шестица, ти можеш да кажеш, че това доказва теорията, че си новият Нострадамус дори и ако това не е така.

Не казвам, че разбирам от физика, но не е и нужно за да се види как цял свят се прехласва по теория, която има всички характеристики на модерна религия. Защо се казва теория в такъв случай – разчита на някакви доказателствица оттук-оттам, но май не е напълно систематизирана и изяснена, нали? В този смисъл, може би е по-добре да се гледа на тия физични теории с нещо като агностицизъм…
От Раптор - 15/10/2011.

Toва, че било имало само косвени доказателства за СТО и ОТО определено не е вярно.Всъщност най-често проверяваните експериментално теории са СТО и ОТО и квантовата теория на полето- особено последната е потвърдена до стохилядна от процента …
Всяка физическа теория има ограничения, понеже не е окончателна теория. Когато една теория работи и на това отгоре се потвърждава експериментално, и дума не може да става за религии, агностицизъм и т.н.
А това, че някой си от ТУ нещо си се съмнявал- статиите на тема физика от инженери е добре да се насочват директно към кошчето, ако са на фундаментални теми- в крайна сметка е добре всяка жаба да си знае гьола и всеки инженер недостатъчната и математическа и физическа подготовка.
А ключът човек да няма проблеми с разбирането е математиката. Хубавото на книгата на Пенроуз, която можете да си намерите лесно е че не процедира като други подобни книжки (примерно на Мичио Каку) а в първите 300 страници удря с математика тип парен чук и после ще разберете нещата на базата на нея- т.е. е за по-сериозни любители.
От Ц20ХЕ - 18/10/2011.

тая оценка 3/5 ,си я дал сам на себе си и тя показва колко си разбрал от книгата
От Longanlon - 18/10/2011.

всъщност, ако трябваше да оценявам себеси и колко съм разбрал от книгата, оценката щеше да е 1
От БатеКозо - 07/11/2011.

Аз лично много харесвам тази книга, най-вече заради много достъпния и човешки начин на обяснение. С нашите сетива и тук на земята няма как да усетим ефекта на Айнщайновата теория, която между другото не отрича Нютон, просто Нютоновата механика и теория за гравитацията се оказва частен случай на теорията на Айнщайн. И не си прав, за експерименталните и емпиричните данни. Има ги в изобилие, но широката публика не ги интересува, защото за момента касаят само тези които се занимават с космическите програми и астрофизиците. Ако летенето в Космоса беше толкова широко разпространено, както да кажем летенето със самолет сигурно щяхме да сме по наясно и с чисто практическата страна на теория на относителността. Що се отнася до квантовата теория тя разглежда друг клас проблеми – всъщност това което Хокинг споделя е че в момента се търси теория, която да обедини теорията на относителността на Айнщайн, която се занимава с гравитацията и се проявява при много големи обекти – планети, завезди, галактики и квантовата теория, което се занимава с много малки обекти – елементарните частици.
От timekeeper - 09/01/2012.

Всъщност основния въпрос е: Колко време трае един настоящ момент, или едно „сега“. Някой да знае?
От Longanlon - 09/01/2012.

въпросът ти е същия, като този коя е най-малката частица. само дето още не сме почнали да разбираме какво е времето и как се дели, така че тоя въпрос изобщо не стои дори. трябва да успеем да отговорим на много други, преди да има смисъл да го зададем.