Aвтор: Томас Соуъл
Информация в Goodreads
Оценка: 5/5 :)

Интелектуалците са хората, чийто начален и краен продукт са идеи – идеи, които нямат връзка с практиката и за своята оценка зависят не от обективни критерии, а само от мнението на други интелектуалци. Такива области са философията, литературата (и изкуството като цяло), социологията, политологията и др.

Най-характерното за хората с тези професии е, че като цяло тяхната дейност няма никакъв практически измерител. За разлика от другите професии на ума (инженери, лекари, учени, програмисти, дизайнери) – дали си, примерно, голям философ или социолог не може да се измери или изчисли в някакви парични или материални резултати (излекувани пациенти, построени сгради, спечелени пари) – то се определя само и единствено от мнението на други философи или социолози.

Според Т.Солуел, тези хора определят обществения и политически идеен климат на нашето общество. Но тъй като действителността не им действа като спирачка (те работят само в мисълта си), творейки идеи за обществения и политически живот, те започват да приемат желаното от тях за факт, а предположенията си – за истина, пренебрегвайки реалността.

Политиките и идеите, които те проповядват всъщност често противоречат на всякакви доказателства, а често и на здравия разум, но чрез ораторско майсторство и от позицията си на интелектуални стожери, те успяват да ги оправдаят пред колегите си интелектуалци и последователите си от интелигенцията и да задават курса на развитие на обществените настроения и политики.

Така например фактът, че щедрите социални програми поощряват много хора да не работят, няма значение за интелектуалците – тяхната идея, че тези програми „помагат на бедните“ и идеята за „социална справедливост“ са по-важни от действителността, която създават. Същото е и с „мултикултурното общество“ – за интелектуалците идеята, че трябва да приемаме и поощряваме другите култури е по-важна от факта, че е откровено глупаво да поощряваш някой, който откровено не те харесва. Примерите са много – международното разоражаване създавало мира, въпреки, че така разоражени остават само тези, които искат мир, но не и  тези, които планират война – забраната на личното оръжие намалявала престъпленията, въпреки че ако оръжието е незаконно, ще го имат само хората извън закона … и т.н.

Накратко – левите идеи са продиктувани от това, че създателите им, основно интелектуалци, пренебрегват реалността и я заменят с това какво трябва да бъде и как нещата стават според техните фантазии. Това описва подробно Соуъл в книгата си, давайки десетки примери, обяснявайки причините.

Ако Томас Соуъл не беше черен, щяха да го изядат, наричайки го „расист“, „нацист“ и т.н. Не, че той е такъв – нищо подобно. И книгата му няма нищо общо с тези въпроси. Но такива епитети обичат да лепят медийните интелектуалци на хората, които изобличават ирационалния им начин на мислене и кухите им идеи.

Издадена на български: не