Aвтор: Барак Обама
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5

Две реалности се преплитат в тази книга.

След първата половина – вижданията на Обама за политиката и икономиката – мислех да я захвърля и да й сложа една звездичка. Знатете какво е булшит – как някой се опитва да ви забълбуква, с красиви думички и дълги, увъртяни и красиво звучащи, но нищо конкретно не значещи изречения да прикрие какво наистина мисли, да се хареса на всички, да извика емоциите ви, вместо разума.

Обама много, ама много внимава думите му да не противоречат кардинално на ничие мнение, което прави на места жалък и смешен опитът му да удовлетвори и да се хареса на радикално противоположни типове избиратели. Защото за икономика и политика той пише като истински, закоравял политик – точно като тия, като които декларира, че никога няма да стане – гладко, мазно, фалшиво.

Втората половина от книгата обаче, е тотално различна. Там той говори за неща, които очевидно са фокусът на вниманието и работата му като политик – социална политика, здравеопазване, образование, религия. Логично, по тия въпроси, той се аргументира доста добре (освен за училищните ваучери – защо ги мрази така и не обясни) и не се страхува да изкаже твърдо мнението си, да опише визията си за това какво трябва да бъде и какво конкретно трябва да се направи. Макар да не съм съгласен с доста от идеите му, хареса ми енергията, с която говори за тях и разбирането в дълбочина на проблемите, които се опитва да пребори.

Общо взето (това личи във всяко изречение в книгата) Обама е типичен представител на Прогресивните Демократи в САЩ – това са идейните наследници на Рузвелт и Кейнс, които смятат, че хората просто не знаят какво искат и какво е добро за тях – и затова правителството е призвано да се грижи за всички аспекти от живота на гражданите си, да регулира и да се намесва с твърда ръка икономиката, да създава заетост, да обгрижва хората със щедри социални програми, да прибира големи данъци и всичко това – с помощта на армия бюрократи.

Един вид, лозунгът, познат твърде добре от близкото минало на България: „Ние знаем по-добре от вас какво ви е нужно и ще ви го осигурим, независимо дали го искате ли не.

Издадена на български: да – Дързостта на надеждата или нещо такова
Линк: isohunt