Aвтор: Скот Уестърфийлд
Информация в Goodreads
Оценка: 2/5 :(

Да гледа човек американски тийнейджърски филми, е наистина изумително пътуване в сферата на затъпяването, но те предоставят рядката възможност да надникнем какво става в главите на не особено умните хора, всячески стремящи се да са „част от групата“, да са „популярни“ и т.н…

Там можем да видим „готините“ ученици които купонясват безспир, возят се на хубави коли и са естествено атлетични и красиви, и които дори отказват да говорят с непопулярните – а последните, разбира се, биха продали и майка си, за да се присъединят към групичката на Избраните и да бъдат и те готини.

Този стремеж съвсем не угасва с възрастта – дори се усилва при много индивиди без собствена самооценка и самочувствие – да ходиш по партита с елита, да се навираш при известните хора, да четеш списания (Блясък, Story) с клюки за тях, да говориш за „Брад и Анджелина“ сякаш ги познаваш… Това са често срещани психически отклонения – дотолкова, че са станали норма за голяма част от населението. Само погледнете жените, които постват снимки във фейсбук от „партита“, на които те са нагласени с изкуствена коса, изкуствени устни, изкуствени цици, изкуствен тен, дали последните си пари за лъскави обувки и рокличка и платили 3 лв на таксито за 100 метра само и само да видят „всички“, че те слизат пред Червило от такси (а не са дошли пеша от Люлин примерно).

Изобщо, правят всичко, за да се представят за такива, каквито не са в истинския живот – да имат външните белези на някаква, както те я виждат, по-висша класа хора – известни, красиви и богати. Хора, сякаш от друг свят, от друг биологичен вид – както милите патешки муцунки ги виждат. Това води до какви ли не ексцесии в стремежа за подражание.

В книгата Грозните, авторът Скот Уестърфийлд засяга точно тази тема. В светът, който създава, красивите и популярните не само изглеждат, като да са от друг свят – те СА от друг свят. Всеки се ражда нормален, но като навърши 16 задължително му правят пластични операции и всички стават еднакво красиви, стройни, без дефекти – и започват  като перфектни, популярни и красиви своя живот на безкрайни купони и веселие – иронията за това как изглеждат популярните в училище в очите на непопулярните е убийствено точна.

За съжаление добрите качества на книгата стигат само до тук – тя е елементарна и безинтересна тийнейджърска фантастика, в която авторът е вкарал някакви конспирации за контрол над масовото съзнание и т.н. без изобщо да адресира проблема, за който говоря в началото. Грозните има и 3 продължения, но чудя се кой ли би си ги причинил…