Теоремата на Гьодел описва ограничеността на точно такива системи.

А пък да твърдиш, че нещо го няма, защото не си го виждал е като да си мислиш, че нещо го има, защото си го виждал. А колко интересни неща си виждал насън? Има ли ги? Ами халюцинациите на хората в делириум и наркоманите? Миражите в пустинята? Виждаш, че някой ти е приятел, а това се оказва илюзия и в същото време той ти забива нож в гърба. Виждаш жена ти се прибира вечер и виждаш, че се държи като добра жена, а на сутринта след като тръгнеш за работа тя си опакова куфарите и те напуска.
Наблюдаваш кванти и търсиш частици – виждаш частици. Наблюдаваш кванти и търсиш вълни – виждаш вълни.
Дали пък това, кеото виждаме, наистина го има?!

Съвсем друго е усещането, което човек има към другите хора и смисълът на живота, когото се опитва да намери. Това също би могло да е религия, ако самият човек е решил да опорочи себе си.

Атеизмът също е религия. Някаква доста голяма вяра, че нещо, което някои твърдят, че го има, го няма. По това е подобен на всички големи отрицания, които човечеството е прежиявало като, например, вярата, че земята е плоска и че слънцето се върти около нея.

Доколкото и повечето религии, и атеизмът отрицават нещо, те си приличат в ограничаването на световъзприятията.

Но по законите на Холографската Вселена „всеки проблем съдържа в себе си и своето решение“. Това означава, че и религиозният човек и атеистът могат да установят доколко са полезни вярванията им за самите тях като използват единствено вярванията си.

Според теоремата на Гьодел за непълнота. Упс, малко математика няма да ви изправи на нокти надявам се Та според Гьодел, нека имаме една безкрайна област от обекти (Вселената е такава област) и имаме една формална теория Т, която описва всички верни факти за тази област. Иначе казано нашата теория или система от убеждения за Вселената би трябвало да описва всички верни факти за нея. Като тези описания са чрез крайни синтактични конструкции. Тоест, чрез краен брой обясняващи изречения.

Обаче, Гьодел казва, че дори теорията да е достатъчно богата, то тя не може да изрази чрез теорми всички верни факти за областа. Иначе казано, колкото и богати да са убежденията ни, то няма да можем да обхванем в ума си всички верни факти за Вселената. Ще има винаги една част от Вселената, която няма да можем да осъзнаем.

В тази част от Вселената, която не можем да осъзнаем, се намират всички неща, които ние сме отхвърлили. Не казвам, че в нея се намира това, което наричат Бог, но тази част от Вселената съществува независимо от нас и независимо дали това ни харесва или не.

Също така от самата дефиниция на теоремата и смисъла на крайните синтактични конструкции, които са и крайни логически конструкции става ясно, че таз област от Вселена, която съществува и е вярна извън нашите убеждения, та тя не може да бъде опозната чрез логически разсъждение, което означава, че не може да бъде опозната чрез средствата на съвременната наука. Между другото съвременната наука също е религия. Гради се на „общоприети“ или по-скоро общоналожени аксиоми и убеждения.