Aвтор: Судир Венкатеш
Информация в Goodreads
Оценка: 4/5

Един студент по социология е пратен от професора си в близкото черно гето в Чикаго, да интервюира семейства за някаква анкета. Гетото разбира се, се контролира от местната банда, които хващат непознатия за тях и не го пребиват/убиват само защото е кафяв, а не бял на цвят (Венкатеш е с индийски произход). На сутринта го пускат, но… той се връща, сприятелява се с лидера на бандата и остава с тях, говори, наблюдава и записва в продължение на десет години…

Gang Leader For a Day e разказът за тези 10 години – последната стъпка след двете предишни по-скоро научни книги на Венкатеш относно икономиката на черното гето и на търговията с наркотици в него.  Много можете да видите и научите от тази книга, за живота на малцинствата, за начина им на поведение и мислене, за мотивите, които ги движат, за приликите и разликите между гето-хората и нормалните хора. И разбира се, можете да си направите изводите за нашите, български гето-малцинства.

В САЩ гетата са формирани около т.н. housing projects – блокове общински жилища, в които биват настанявани бедните срещу символичен наем. Излишно е да се казва, че в случая „бедни“ означава главно „бедни черни“, защото никой друг не иска да живее в тия блокове, заради огромната престъпност и мръсотия около и в тях, резултат от начина на живот на гето-чернокожите, които са основната част от бедното градско население.

Жителите на гетата не само получават почти безплатно жилище, но и социална помощ (в пари) и food stamps – купони за храна. Получават още пари ако имат деца и още повече ако са самотни родители. Шансът някой от тях да остане гладен или необлечен е точно никакъв – държавата се грижи за това. Получават безплатно образование  и безплатна спешна помощ и като цяло здравеопазване (правителствените програми за здравна подкрепа на бедните). Получават и преференциално отношение при кандидатстване на работа и в университет, в държавните учреждения има квоти за тях.

Изобщо получават всичко, което модерните, толерантни европейци и социолози казват, а ЕС ни чете конско, че трябва да дадем на бедните малцинства, за да ги интегрираме успешно и да ги направим нормални граждани. И въпреки това, резултатът е точно това, което Судир Венкатеш вижда в гетото -  всички разчитат само на социалните помощи и никой не работи, всички са в банди и продават наркотици (мъжете) или задниците си (жените), половината са хероинови или крек наркомани, жилищата са разнебитени (като циганския блок 20 в Ямбол), а стълбите са покрити с урина – незнайно защо местните младежи не ползват тоалетните в апартаментите а пикаят на стълбите на блока.

Интересни са срещите на автора с местните банди наркоразпространители, които се стрелят по улиците и това как те работят точно като фирми, с мениджъри и т.н. Интересно е да се види как именно „Ромските лидери“… пардон, черните лидери, които би трябвало да са основата на интеграцията и самоуправлението, всъщност са най-корумпираните гадняри. Интересно е да се види как работят проститутките, кой ги бие, каква е ползата от сводниците.

Изобщо, интересно е да се надникне в живота на гетото и да се видят всички парадокси на проповядваните „интеграционни“ решения и реалностите, до които те водят, а мислещият човек ще си направи изводи за единствения работещ начин за интеграция и икономически успех.

Издадена на български: не