Aвтор: Стивън Пинкър
Информация в Goodreads
Оценка: 3/5 :-|

Ако никога не сте попадали в дебрите на езиковедството, с тази книга ви очаква изненада – пред вас ще се разкрие съвсем нова наука, за чието съществуване не сте подозирали…

Да не повярваш с какви глупости се занимават хората, когато нямат друга работа. Да изучаваш различните езици – техните различни форми на речта, поставянето на предлози, постройката на изречението, мястото на всяка дума в него и т.н. е точно такова занимание, а тази книга точно за него се разправя.

Основната теза на автора е доста интересна – че езиковите умения на човека са вродени (т.е. че са инстинкт) а не се заучават – заучава се само конкретният език, не умението да говориш и разбираш думи. Това показват редица примери на спонтанно развити езици в изолирани общности, изолирани деца и т.н. както и някои лингвистични доказателства – и това е интересното в книгата.

Смешното е, че тази теза потвърждава това, което за мен беше очевидно и преди това – науката за езика е съвършено безсмислена, защото развитието на всеки език, коя дума къде се слага, как се построяват изреченията и т.н. в различните езици е изцяло въпрос на случайност при развитието на всеки език. Затова няма никакъв смисъл да се изучава как занзибарците слагат подлога в края на изречението примерно, защото никаква причинно-следствена връзка не може да се изведе от това. Все едно да изучаваш тегленията на тото 2 в които числото 6 се пада първо – но не от гледна точка не на шанса и технологията на теглене, а на „науката тегленология“.