Коментари на: Езиковият инстинкт – как умът създава езика

От: зъл гений

зъл гений — Wed, 21 Mar 2012 14:11:42 +0000

Ама така я, за кво ни е това нещо краен автомат, за какво са ни програмни езици, въобще това лингвистиката голяма безсмислица. А пък това текстолингвистиката – пълна глупост, кой се интересува от структурен анализ. Накрая да не забравя и социо-лингвистиката, тая напълно излишна наука, най-много да помогне малко в дата анализите.

От: Петя Георгиева

Петя Георгиева — Sun, 06 Mar 2011 22:48:42 +0000

Не бих нарекла “губене на време“ изучаването на произхода на езика. Зараждането, възникването и развитието на даден език има своето социолингвистично обяснение, което от своя страна е с корени в психолингвистиката. Причинно-следствената връзка, като начин на мислене, не дава възможност на читателя да вникне в това, което не разбира!:)

От: Longanlon

Longanlon — Wed, 02 Feb 2011 10:28:07 +0000

Всъщност, добре образованите (а и не чак толкова добре образованието, които обаче също говорят нормално) имат огромна причина да се дуят пред хората от гетото (или поне да чувстват гордост, щото ако се дуят В гетото може да изядат боя ). Тази причина е, че те принадлежат към друга култура, с друг начин на мислене и поведение – която е антипод на деструктивната нецивилизована гето-култура. Езикът на гетото е просто един от белезите на гето-културата.

От: helen

helen — Wed, 02 Feb 2011 10:20:27 +0000

Аз пък не споделям мнението ти за книгата и за смисъла на изучаването и сравняването на различни езици.
Книгата е изключително забавна и обяснява сложни теории с чувство за хумор. Изключително добър превод на български език също.
Очевидно в главата на всеки от нас има една универсална граматика, която само дебне да се напълни със съдържание. В този смисъл „добре образованите“ нямат никакво основание да се дуят пред хората от гетото. Защото аграматичните изречения (т.е. тия, в които е твърде трудно да откриеш смисъла) се срещат повече сред академиците отколкото сред нискообразованите. Хората са забележителни по-скоро в еднаквостта си навсякъде по света (независимо доколко изолирано живеят един от друг) отколкото в различията си.
Езикът като средство за комуникация очевидно е толкова важен, че всеки ден рискуваме живота си докато преглъщаме, само защото за разлика от другите животни, сме решили да произвеждаме разнообразие от звуци през устата.
Книгата представя теории и изследвания от различни области и общо взето се занимава с най-интересното нещо за нас хората – как работи умът.

От: Longanlon

Longanlon — Sun, 13 Jun 2010 18:48:16 +0000

това, че езиците възникват спонтанно го пише в книгата.

аз не съм специалист по въпроса, ама ми изглежда логично, щото другата възможност е не хората да са ги създали (постепенно), ами господ да им ги е спуснал…

От: eiri

eiri — Sun, 13 Jun 2010 18:44:50 +0000

*очевидния капацитет

От: eiri

eiri — Sun, 13 Jun 2010 18:43:59 +0000

Първо езика не е случайно явление и ако твърдиш това просто показваш абсоолютно неразбиране на това какво изобщо е език.
Второ доказано е отдавна, че никой език не възниква спонтанно, никъде никой няма вродена способност да говори, освен човедния капацитет, който един човек има да научи език. Самия език е това, което ни дава интрументарииума да мислим! И ти ми казваш, че езика няма смисъл да се изучава? Интересен човек си ти.

От: plankov

plankov — Wed, 21 Apr 2010 08:36:38 +0000

безмислено е да се съпоставят различните езици в смисъла, който видях в книгата.

Ами не знам кво си видял в книгата, но пък е опознавателно да проследиш например географските ширини, в които се използват производните на Ego, и да разбереш повече за влиянието на латинския върху съвременните езици.
Абе изобщо езикознанието, бидейки сравнявано говори много за историческото развитие на дадена група хора.
Замислял ли си се в колко от езиците, които си срещал имаш нещо, което наподобява sister,примерно?!
или от къв в българския има членуване, при условие, че членуването не е характерно за славянските езици?
Включително що в арабския език има куп синоними за котка?
За да възникне необходимостта от дадена конструкция или дума в даден език, означава, че това е важно за дадените носители на тоя език. Ако разграничим влиянието на съседските езици, ще можем да направим един профил за един носител на даден език: доколко е религиозен, кои са ценностите на тая група хора и прочие, прочие…

От: Лъчезар П. Томов

Лъчезар П. Томов — Sat, 10 Apr 2010 17:06:57 +0000

Аз не съм съгласен с твърдението, че развитието на речта е напълно случаен процес. По – скоро е псевдослучаен процес, а псевдослучайността е голяма черна дупка в математиката. Не подържам и концепцията, че има безсмислено знание. Непрактично – да, безсмислено – не

От: Longanlon

Longanlon — Fri, 09 Apr 2010 06:41:59 +0000

не ме разбра. изучаването на всеки конкретен език си е съвсем смислено. безмислено е да се съпоставят различните езици в смисъла, който видях в книгата.