Коментари на: 12 мита в българската история

От: Петър

Петър — Mon, 10 Oct 2011 08:21:31 +0000

Първо доста се учудих, че книгата ви харесва, после доста се притесних, после ми стана горе-долу ясно. Лонг е много чувствителен към националистически глупости, за това ми беше доста странно, че е харесал това. Божидар обаче е наистина добър писател, не като качество, а като наукоподобност и убедителност. Специално в тази книга се разграничава от „ура-националистите“. За жалост като (кандидат) историк мога да кажа, че книгата му е пълен шит и единствено заменя едни митове с други. Тук не става въпрос за „историческа истина“ и дали Божидар я е намерил, тя е условно понятие и е ясно, че всичко зависи от интерпретациите. Въпросът е, че Димитров бърка всичко, което може да сбърка един професионален историк : изворите, методите, контекста. Единственият „мит“ и „контрамит“, където горе-долу няма малоумщини е този за Левски, и то ако се абстрахираме от национализма на автора, всички останали са веднага оборими.
Т.е. тук имаме един голям проблем – никой не е длъжен да е професионален историк и когато човек с титла професор му напише една убедително звучаща книга без особени изхвърляния, то е логично той да я хареса. Проблемът е, че другите професионални историци не са дали адекватно мнение и критика на книгата, или поне не са го дали в каналите, използвания от „обикновения“ читател. Така той няма база за сравнение и харесва Божидар, който btw не е професор. Кофти.

От: Longanlon

Longanlon — Mon, 10 Oct 2011 06:18:32 +0000

И аз така Имай пред вид, че книгата е публикувана преди десетина години – от тогава много време мина, хората се променят, вкл. и авторът. Явно от тогава е залитнал повече към политиката и по-малко към историята.

Колкото до изказа, той сам казва в началото, че се старае книгата да е разбираема за обикновения читател и не се срамува да използва по-популярен език, за разлика от много свои колеги.

От: Loxs

Loxs — Sun, 09 Oct 2011 21:20:02 +0000

През цялото време докато четох книгата си казвах: „Не, това не може да е същият човек“, защото големи части от книгата са написани много правдоподобно (колкото и критично да гледах). Но малко след това си казвах „аха, той си е, той си е!“ в моменти в които разкаваше какви големи идиоти били неговите колеги, или ползваше „кръчмарски“ коментари за някои събития. Включително на едно място имаше нещо от сорта на „да им е* мамата на татарите“ (казано от сподвижниците на Ивайло).
Другото което ми направи лошо впечатление в книгата беше как авторът разказва от първо и лице за събития в които едва ли е участвал (неща от началото и средата на 20ти век). Вероятно съм се разглезил с англоезичната литература (това беше първата ми българска книга от години насам).
Но като цяло останах приятно изненадан от книгата.

От: Longanlon

Longanlon — Sat, 08 Oct 2011 12:56:17 +0000

Всъщност, точно това е и теорията на автора на книгата – че през 680 г. византийската империя си има огромни проблеми с арабите и щом е отделила 60 000 войници, своята флота и всичко това предвождано от имепратора, за да отблъснат българите, значи опасността, която са видяли не е била просто няколкохилядно племе – такива племена професиналната византийска армия ги яде на закуска – а голяма, екипирана армия – каквато само друга държава може да хвърли в боя.

От: Георги Генков

Георги Генков — Sat, 08 Oct 2011 08:35:20 +0000

Д.Н. Определено не си наясно с георгафията, Аспарухова България обхваща огромни територии на север от Дунава, включително големи маси българско население уседнало в тях много преди 681г./за това има археологически находки/, това е част от Кубратова България, на практика, атакувайки и побеждавайки Византия, Аспарух го прави начело на една голяма държава, нали не смятате, че едно племе е победило империята.
Нещо повече след установяването на владенията в Добруджа и Мизия, Аспарух продължава да воюва с хазарите и дори загива в битка срещу тях, далеч на Север в негови собствени земи, на Днепър, в територии населени с българи и наследени от баща му. Т.е. държавата е неделима и е една.

От: Д.Н.

Д.Н. — Fri, 07 Oct 2011 13:33:57 +0000

Верно, че така пише в книгата. Имам някакви смътни спомени за някои неща, тъй като аз я четох преди 10-на години, когато беше излезнала на пазара. И въпреки това аз кавам, че общоизвестното не е, че сме били някакви примати, които от нищо не разбират. Поне аз не тълкувам по този начин историята – което обясних по-горе.

mooner, за съжаление нямам книгата пред себе си, за да си припомня какво точно пишеше. Аз като я четох наистина беше много категорично и достоверно написано за това колко сме е неделима Аспарухова България от Кубратова България, но и да не забравяме, че говорим за абсолютно различни територии. От хан Аспарух до ден днешен България не е присвоявала към своите територии нито прашинка от територията на Кубратова България.

От: mooner

mooner — Fri, 07 Oct 2011 12:53:47 +0000

Много добра книга; единствено идеята, че Кирил и Методий са били вербувани за България още като млади ми се видя far-fetched. Това, че имаме само няколко български писмени източника за периода до 11 век носи съответните последствия. Ще опонирам на Д.Н.; има десетина железни аргумента за неделимостта на Аспарухова от Кубратова България, обяснени в книгата и приети от историците.
Препоръчвам книгите на Божидар Димитров за Освобождението (1876-78) и за Войните за нац. обединение (1885-1945), защото по темата (цялостен обзор на тези войни) нищо не беше издавано с десетилетия.

От: Longanlon

Longanlon — Fri, 07 Oct 2011 12:51:50 +0000

„Не знам защо си останал с впечатлението, че…“

ами защото това пише в книгата, Д.Н.

От: Жилов

Жилов — Fri, 07 Oct 2011 11:55:57 +0000

Божидар Димитров беше писал, че изводи за миналото се правят повече на базата на документи, свързани с банални, счетоводни неща (какво е купено, доставено и т.н.), и че това е много по-достоверно от разни летописи и т.н.

Беше го казал по повод на спекулацията на един математик, че историята е по-кратка, отколкото мислим – ако беше така, пишеше Божидар Димитров, дори и документите на разни писари и монаси да са умишлено фалшифицирани, това не би могло да стане с всички безбройни записи за собственост, завещания и др. подобни битови банални неща.

От: Д.Н.

Д.Н. — Fri, 07 Oct 2011 11:23:36 +0000

Добра книга, но когато я четох ми направи впечатление, че в края на книгата пишеше за някаква личност в нашата история (забравих името на човека), че най-вероятно бил тракиец, а преди това обясняваше в единия от митовете как тракийците са ги изтрилиот лицето на света в периода 806-808 година с един масов геноцид спрямо тях. Малко си противоречеше. Знам, че той самият се определя за тракиец, но си спомням, че за този човек той говореше за произхода му – а беше минало почти цяло хилядолетие след въпросния геноцид.

Също така не бих се съгласил, че България е създадена през 632, защото онази България е била потушена от азарите и сегашната България е създадена в съвсем различни земи.

Не знам защо си останал с впечатлението, че „имали малко по-модерна цивилизация, отколкото е общоизвестно – християнство по отрано (Кубрат) и по-широко разпространено, макар и конен народ, са имали каменни, укрепени градове (Плиска) а не са били чергари и т.н.“ За чергарството – така е, ама това не е толкова неизвестно. „За столица било обявено селището Плиска“ пишеше едно време в учебниците по история във втори клас, което няма как по друг начин да се тълкува от това, че сме имали укрепени градове. Също така редовно сме учили за тази и онази крепост – дали паднала от византийците, дали сме я запазили и т.н. За християнството не съм съгласен с твоята интерпретация – да, имало е християни измежду нашия народ тогава, но пък и те са били дискриминирани до известна степен. Синът на кан (или хан – не знам защо всеки по различен начин го казва) Омуртаг Енравота е бил християнин и това била главната причина Омуртаг да не му даде да го наследи на престола му.