Вярата е нещо много лично (да не ползвам думата интимно, че мога да не бъда правилно разбран) и изключително нематериално и не може да се преподава – особено от разни ограничени и ментално кастрирани идиоти – като поповете например.

Добре, извинявам се – има и много свестни, които наистина се грижат за моралните устои без да агресивно да се намесват в светогледа на съответния човек.

И това се отнася за всяка религия – християнство, ислям, юдеизм, бахаисм и т.н.

От друга страна, ако някой иска да ходи на неделно училище и ли на петъчно такова – това пак е свободна воля – на децата или на техните родители.

Аз самият съм вярващ – не не категорично не съм християнин и не съм мюсюлманин – по списък се водя бахай, но всъщност съм просто вярващ – и не искам да налагам на никого вярванията си както и не искам и на мен да ми налагат. Обичам да говоря на тази тема, но с идеята да споделя вижданията си, а не да склоня събеседника ми да ги приеме.

Преди време видях във Facebook една кауза – против построяването на мюсюлмански храм в София – и се включих само за да мога да задам въпроса – Защо сте против?

Беше много интересно да разбера, че хората не правят разлика между вяра, религия и религиозна институция. И защитаваха една кауза, защото “тея са лошите, а ние сме добрите само защото те са мюсюлмани а ние християни”. А това си е опасно. От тук до фанатизма с всички последствия – пътят е много кратък.

Прочее, учените никога не са се страхували да акжат магическите думички “не знам”. Те търсят истината,но не се самозаблуждават с измислици, когато не успеят да я намерят, защото науката се крепи на строги доказателства и всичко, което не може да се докаже 100% не се приема за факт. Пример – теорията за еволюцията: 99.9% от учените я приемат, учи се в учебниците… но все още се назовава “теория” и все още се изследват други варианти, защото не е доказана 100%.

Самите религии обаче са форма на самозаблуждение – понеже древните хора не са имали познания за света, а са се страхували от незнанието, са си измислили някакви истории. Характерен за тях е абсолютизмът и това ги отличава от науката – те твърдят някакви неща с абсолютна убеденост и не оставят никакво място за съмнения. Не се интересуват от доказателства, факти – те разчитат на неизменната искрена вяра.

p.s Хубавото при учените е, че поне се опитват да обяснят (религиозните хора и това не правят).

Именно на този стремеж се гради развитието на науката. Ако учените и рационалните хора като цяло просто “пренебрегвахме, оставяхме на заден план, правехме се че не виждаме” това, което не разбираме, до сега още да живеем в каменната ера и науката изобщо да не е напреднала.

Всъщност, точно религиозните хора “пренебрегват, оставят на заден план, правят се че, не виждат” това, което не разбират и се крият зад идеята, че на човек не е дадено да знае и че им стига вярата, че бог всичко знае и всичко е предвидил.

Можеш да я поцъкаш примерно ето тук:

play online
download a heavier version

Какво правиш в Game of Life? Рисуваш група квадратчета по една мрежа и гледаш какво ще стане с тях, след като пуснеш времето.

Квадратчетата в симулацията се подчиняват на 3 прости правила:

1) “Смърт”:
1.1) Самота:
Всяко квадратче с 1 съсед или без съседи, изчезва
1.2) Пренаселеност: Всяко квадратче с 4 или повече съседа, изчезва.

2) “Оцеляване”: Всяко квадратче с 2 или 3 съседа оживява до следващия ход.

3) “Раждане”: В празно квадратче с точно 3 запълнени съседа (ни повече, ни по-малко), се появява ново квадратче.

Тези 3 правила изчерпват всичко!
Не съществува нищо друго освен тях!
Но тези правила могат да произведат какво ли не.

В началото бях убеден, че нито една от по-сложните предварителни фигури, които разгледах примерно тук

http://en.wikipedia.org/wiki/C.....me_of_Life

не може да се получи “случайно”. След това изумено видях как те се родиха напълно спонтанно вследствие на “реакциите” между квадратчетата. Има редки фигури, които нямат голям шанс да се появят. Казах си: невъзможно е да се появят просто така, и въпреки след няколко дузини игри станах свидетел и на тяхното раждане (за жалост не бяха много стабилни и малко по-късно експлозивна реакция ги погълна).

Накратко, слагаш асиметрично, напълно “случайно” разхвърляни пикселчета, от които се оформят експлозии с нарастваща сложност и симетрия. Каквото и да нарисуваш, има голям шанс полето да се запълни с неща, които аз наричам “слънца, планети, корабчета, попови лъжички, жаби, и експлозии – цветя”, поради невъзможността ми да ги оприлича на нещо друго.

В общия случай след бурна реакция се получават:
– стабилни, неподвижни парчета
– парчета, които се въртят циклично, и минават през едни и същи, често красиви промени
– най-радващо е, когато се “родят” такива, които сами се задвижват в някаква посока, плувайки като попови лъжички. (появява се движение в посока, подскачане, и т.н.)
– За капак, могат да се образуват и форми, които създават други форми или копират себе си.

Няма никаква човешка намеса при образуването им. Цялото това богатство е проявление на – всичко на всичко – три елементарни правила.
ВСЯКО ЕДНО НЕЩО, което виждаш, дори най-сложната движеща се и възпроизвеждаща се фигура, не е нищо друго, освен разгънато следствие от трите правила.

Това е нещото, което разбира един химик, когато от експериментът пред него се изграждат напълно нови и различни неща.
Това вижда добрият спелеолог, когато осъзнава как се е образувала смайващата структура на намерените в пещерите кристали.
Това вижда и биологът, когато изяснява как даден механизъм е възникнал в клетката.

Взаимодействията в света на малките частици са многобройни и способни на чудеса. Космосът е доста по-толерантен към възникването на структури и сложни системи, отколкото си мислим. Простите частици и правила са в състояние да образуват неимоверно сложни неща, просто като взаимодействат помежду си.

Трите правила на Game of Life са програмирани преди 30 години, а в “света” й се правят нови и нови открития – нови структури, нови свойства, нови взаимодействия.

Можеш да прегледаш сайта с някои от тях. Повечето дори се плейват като директно демо, само кликваш на бутона:

http://www.math.com/students/w...../life.html

Някои изследователи на играта са стигнали до уникални комбинации от фигури. Още в началото е изнамерен Gosper Glider Gun. В нея група попови лъжички започват да се движат, сблъскват се с няколко “планети” (или пък с други попови лъжички, начините са много), заради сблъсъка заедно се превръщат в две “пчели – майки” (“пчели – майки” се образуват спонтанно и в много други случаи). Пчелите-майки започват да се блъскат помежду си и непрекъснато раждат още попови лъжички, които плават към края на екрана. Крайният ефект прилича на пистолет, изстрелващ новородените “същества”. Съществува и противоположната форма: „локомотивът”, който пътува безкрайно и оставя след себе си „дим”, а от бурната, постоянно разрастваща се реакция на този дим се “раждат” почти всички останали фигурки. Влакът, ако му се даде неограничено пространство, може да запълни цяла “разширяваща се” вселена със “същества”.

В Интернет намерих още уникални форми, но дори ако напълно случайно нацвъкаш квадратчета по полето, повечето сложни форми (напр. “експлозията” и “корабчето”) спонтанно се появяват и произтичат от трите прости правила, които квадратчетата следват. При това всичко изглежда “непредсказуемо”, т.е. ако сложиш дори едно квадратче повече или по-малко, това може напълно да промени (разруши, спаси) цялата система. Но в действителност в играта няма случайност, защото всяка следваща случка е предопределена от началните условия и простите правила, стоящи зад всичко.

Впрочем, нека задълбаем в случайността.

В Game of Life няма случайност, защото една и съща начална конфигурация води до един и същи краен резултат. Фигурката “пентомино” например винаги се развива по един и същ начин.

Случайност – в човешки план – има дотолкова, доколкото всичко може да се разпадне, да “изгори” или да изчезне (макар че от друга страна, формите се развиват само когато точно тази заплаха съществува).

Случайност – в човешки план – има дотолкова, доколкото при повечето комбинации се образуват по-безинтересни неща.

Но “интересните” неща се образуват достатъчно често, стига да са налице условията за това. А условия рано или късно се появяват – при едно достатъчно голямо поле, при една огромна Вселена, комбинациите са почти неизброими. Рано или късно нещо наистина интересно се образува – и то не заради “късмета”, а защото стремежът към това е налице – този стремеж е вграден в самото ядро на света.

Дори и да вземеш това насериозно, дори и да поекспериментираш с Game of Life, да прочетеш и прегледаш възникналото в нейния “свят” досега, дори и да се постараеш да вникнеш в това как работи една система, чиито правила са склонни към самокомбиниране и самоподреждане, пак можеш да кажеш:

“Е, добре, нали някой е трябвало да програмира първите три правила и да балансира нивата на ентропия, от които да последва всичко останало. В случая с нашия свят, това го е направил Бог.”

Да, вярно, макар и един мързелив, безотговорен, безмилостен, и безразличен към живота Бог (все още не си коментирал месомелачката от по-горните коментари) – но все пак следва да призная, че е възможно този Бог да е бил там, да е програмирал аналога на трите първоначални правила в нашия свят и да ги е балансирал така, че да са склонни да произвеждат нещо.

Но и идеята за Свръхразумния Програмист не издържа на внимателен оглед… Засега обаче се налага да спра дотук.

Така, както е хубаво котката да се катери и да лови разни неща, така е хубаво човек да развива чисто човешките си качества. Ако не го прави, а живее в скука или отчаяние, закономерно е да прави точно обратното – да потъпква човешките си качества и да бяга от тях, било чрез (само)разрушително поведение и насилие, силна дрога, култове, обсебване НА хора и вещи, обсебване ОТ хора и вещи, или нещо друго.