Гърците са наложили тяхната, въпреки,че по-голямата и част е базирана на легенди и има достатъчно солидни доказателства, че хронологията е манипулирана. Да не забравяме, че великата инквизиция, а и властта навсякъде по-принцип просто са унищоважали неудобните версии. ..

През 1995-96 в училищата ни раздаваха от МОН по 1 брой световен исторически атлас, много голям формат с карти и картинки.

На него 1 и 2-ра български държави отсъстваха. Празно място без надписи. Беше преведен на български и се очакваше децата да го четата. Върнахме го на МОН да си….

Така че, ако не се гордеем, и не поддържаме паметниците, независимо колко достоверни са, ще губим финансово. И то много.

Там няма логика и чувсто.Играят парите.

Смея да ти препоръчам да не бъркаш национализма с религията и да се позамисляш малко, преди да ръсиш определения.

Да се срамувам е силно казано. Живея в България, няма пред кого. Но и на мен ми се иска да не изглеждаме като оня иракчанин. Да гледаме на света с повече достойнство, уповавайки се на настоящето.

п.п. Предлагам да не спамим повече темата.

“Забравих, имаш Стоичков(българин от нашето съвремие), гордей се.”

Аз не съм от българите. И нямам проблем с това, че съм част от почти никому неизвестен турлашки етнос.

Ти си този, който заяви няколко поста по-нагоре, че има проблем с това, че е българин и то от малък (изразено в срам).

Мисля, че ако не си в състояние да приемеш и хубавото като достижения на други българи, освен лошото (на което се акцентира по тази тема), то и за в бъдеще ще чувстваш неудовлетвореност от България, дори и тогава, когато няма да имаш основания за това.

Така сам се лишаваш от корените на българското, към които принадлежиш. Нали знаеш какво се случва на дърво без корени?

Извинявай, ако те засегнах с нещо в написаното от мен.

Псевдонационализъм е например (и което е засегнато, ако не ме лъже паметта, в статията на longanlon) да се облечеш в блузка с картинка в стил “велика България”.

Псевдонационализмът граничи с позьорство, до колкото акцентът е поставен не на гордостта с България, а на “Вижте ме българи, че аз се гордея с България”.

Не е правилно да се бърка псевдонационализма с национализма. Или да се смесват двете понятия. Защото се получава манджа с грозде.

Как си представяш, че се гради интелект? Няма какво да пречи човек да “копа” и да е умен. Въпросът опира до това колко е учил, дали е чел книги, какви книги е чел и как ги е чел, също така не на последно място какво е разбрал от прочетеното.

И не съм на мнение, че става въпрос на мен какво ми се ще, а какви са фактите.

Ти, например, ако отидеш в Унгария, по-малко българин ще станеш ли? Кръвта във вените ти, гените ти, унгарски ще станат ли, дори ти никога повече да не стъпиш в България?

Джон Атанасов, до колкото мога да се отчета с гледани документални разработки по въпроса, е идвал в България. Ако не се е чувствал българин, щял е да си спести подобни пътувания. Това са фактите. И няма значение дали на мен или на теб ти харесват или не ти харесват.

Аз лично ти препоръчвам отново да прочетеш по-горния ми пост и да го осмислиш. Едва след тогава да се опитваш да го оспорваш. Пък ти както си решиш.

И между временно- срамуваш ли се, че си българин?

А това, че всеки си има своите заслуги с които да се гордее ми се струва не обект на тази тема. Защото тя не засяга индивидуалните незначими постижения, а онези, които са станали световно признати. Или поне аз така схванах.

Въпросът не опира до заслуга за станалото, а е малко по-встрани.

Когато някакво достижение стане световно признато, то зад него, навсякъде по света, застава с името си държавата, към която принадлежи изобретателят (дали ще е аборигенска никому неизвестна държавица, дали ще е световна сила, няма значение).

Държавата с това свое действие и с авторитета си подкрепя разпространението на това откритие и това откритие с авторитета си подкрепя държавата.

Събитията от миналото градят имиджа на една държава в настоящето. И могат да бъдат причина за прилив или за отлив на инвестиции от нея. Според зависи от това как се справя с представянето си пред света. Инвестициите от вън водят до откриване на нови работни места вътре в страната. Това най-общо би трябвало да води до повишаване на БВП, а от там до подобряване на положението на населението в тази държава. Япония е пример за държава с много добре развит имидж, базиран на древност- кой не е чувал за нинджи, нищо че били обикновени наемни убийци, дето си имат аналог навсякъде по света. В България например би могло със същия успех да се популяризира хайдутството.

Например, ако българите не проявяват национална гордост, разни хора като Aleksandra, които заявяват, че не са от България, няма да знаят нищо за тази държава и ще я бъркат с варварска. И отношението към българите ще е като към варвари.

Като подкрепа на това ми твърдение за отношението към вас се сещам веднага за пример. Някъде из нета навремето четох (за съжаление не запазих линк) разказа на една българка, която работила в чужбина. Оплакваше се, че държали с нея точно като с варварка, която не знае какво е това ток, какво е това вода, кое от домакинството за какво служи. И много се учудили, като разбрали, че тя има компютърна грамотност включително, а не само, че знае какво е това “ток” и с какво се яде.

Имиджът на държавата е тясно свързан с историята и, също и с онези имена на учени, които имат световно признати открития. Отказът от вашите такива ще ви принизява като нация, гледано отстрани. Защото човек, живеещ в България научава кое как е тук, но навън ако не се популяризира съответната информация… Ще се чудят как така българи могат да знаят какво е това компютър, примерно.

Разбирам да се гордееш с нещо, което ти си постигнал – това е повод за гордост безспорно. Но да крадеш от славата на великите хора, които са живели преди тебе и да се гордееш с ТЕХНИТЕ постижения, е просто смешно.

Каква е връзката ти с Джон Атанасов, та да се гордееш с него? Нещо помогнал ли си му да направи откритието си? Това, че баща му е живял в същата държава в която и ти е чиста случайност, както цвета на очите ти да речем. Със същия успех можеш да се гордееш с великите победи на Шака Зулу – защото имаш точно толкова заслуга за тези победи, колкото и за откритията на Атанасов.

Гордей се с това, което си постигнал, не с това, което други са постигнали.