Comments on: Синдромът “Намръщен келнер”

By: роли

роли — Mon, 07 Sep 2009 13:02:51 +0000

абе хора не слагайте вс серв под общ знаменател един серв ако не работи с желание естествено 4е няма да останете доволни а и вие не сте идеални клиенти ако вие сте любезни ние 6те ви отвърнем със същото

By: » За Бай Ганьо и митовете – ІІ част Блогът на новото поколение

» За Бай Ганьо и митовете – ІІ част Блогът на новото поколение — Sat, 05 Sep 2009 16:07:40 +0000

[…] и едни сервитьори, дето Петър ги е диагностицирал със Синдром „Намръщения келнер“, което пък е толкова показателно за българския мързел, […]

By: aneela

aneela — Wed, 15 Apr 2009 12:30:33 +0000

Това ми напомня.. Отиваме 5 души в кафене на 2 етажа и като абсолютните тузари сядаме горе.
– Добър ден, к’во ще искате?
– Може ли след малко да поръчаме?
– Оф.. Ми не, не може.. Аз ква съм тука.. Да не трябва да трамбовам по 20 пъти нагоре-надолу.
*поръчване*
след което слезе веднъж до долу, качи се и трябваше пак да слезе, тъй като тя за поднос не е чувала, а освен нас имаше и още една маса, която трябваше да обслужи. Та можеше и малко след това да ни вземе поръчката.

Русичка една такава сервитьорка.

By: Мариета Красналиева

Мариета Красналиева — Sun, 22 Mar 2009 16:04:49 +0000

Много добра публикация. Изкефи ме страшно. Ето още един линк по тази тема, на който попаднах скоро.

http://batmiron.blogspot.com/2.....st_15.html

By: Жилов

Жилов — Mon, 05 Jan 2009 17:40:54 +0000

Келнерите да са проблема…
http://www.izpoved.com/misc/misc25415.asp

By: Оги Стоянов

Оги Стоянов — Sun, 04 Jan 2009 21:20:58 +0000

Лятото бяхме в Шипково и открихме една къщичка – семейно ресторантче край реката. Жената готвеше, а мъжът тичаше по масите. Буквално тичаше, а в секундите когато беше на бара избърсваше потта от челото и отпиваше бърза глътка бира. Когато ти донесеше менюто, разясняваше какво му е най-прясно и какво домашно направено има. Първата кана домашно вино не искаше да му платим, ако имаме забележка… Влюбихме се в този човек и всяка вечер бяхме при него, а последната го поканихме да седне и да каже откъде тази сила в него, тази любезност и ентусиазъм. Той просто отговори:
– Сервитьор съм от 30 години. Учих за инжинер, не ме влече. Много им се дразня на тези млади момичета, дето идват да ти вземат поръчка намръщени… Ама не са те виновни. Няма крив човек… Просто не са случили на професия…

By: equinoxe

equinoxe — Sun, 04 Jan 2009 12:01:22 +0000

Бих я вършил. От морална гледна точка това е правилното за мен. Все пак докато съм подписвал съм бил наясно с условията. Или ще работя, или няма. Но някакво междинно състояние не ми е приятно. Усещам времето пропиляно. Не съм работил много, но от това което имам като опит – 3 месеца продавач и 4 сервитьор определено второто ми допадна повече, въпреки, че заплатите бяха близки.

By: hhristov

hhristov — Sun, 04 Jan 2009 11:26:22 +0000

equinoxe, дай да не захващаме тази тема, че то си е друго там… Ти например ( и който и да е от другите тук ) би ли трепал да правиш нещо свръх задачите ти (най-основните), ако знаеш, че каквото и да направиш, нищо няма да се промени в твоето заплащане и пак ще си си на въпросните 300лв. ? В случая говоря за държавните служители, напр. По едно време работех за една фирма, дето колкото и да се трепеш, парите си бяха някакви мижави и, ест., имаше (сигурно още има) голямо текучество.

By: equinoxe

equinoxe — Sat, 03 Jan 2009 17:07:46 +0000

Според мен този синдром може да се обедини със синдромите намръщен/а магазинер/ка, намръщен/а държав/ен/а служител/ка и тн. в една обща болест “намръщен работник”.
Проблемът е, че работникът се чувства ощетен от работодателя – да работи по 8 часа за 300 лева. Той чувства това време изгубено и често съм чувал народната приказка “Аз по-добре да си стоя вкъщи, отколкото да бачкам цял месец за 300 лв”…
На какво се дължи това “мръщене”? За мен то е в резултат от ниския интензитет на работата, извършвана от работника. Той е в едно положение, в което хем не бачка усилено, хем не получава много. Но работникът вижда само второто. Защото най-често не знае какво е да бачкаш качествено.

By: Nikolay

Nikolay — Mon, 29 Dec 2008 17:07:40 +0000

При нас има заведения, в които обслужването е на високо ниво.Това се постига с добра заплата, като упрявителя винаги следи и гледа всичко да е наред.Говоря за рестонатни и барове от висок клас.Такива за жалост са малко или прекалено скъпи за средностатистическия българин. В кварталните заведенийца, където работния ден е 14 часа + събота и неделя няма как да се очаква подобаващо отношение, което в никъкъв случай не е оправдано. Но там виновните са единствено работодателите.

By: Arrowsss

Arrowsss — Sat, 27 Dec 2008 14:59:15 +0000

Да, прав си. А това със седенето на главата, докато още си четеш менюто е много често срещано 🙂

By: Бу

Бу — Mon, 22 Dec 2008 09:11:15 +0000

gr8 е прав.

Това, сервитьорът да е приветлив, усмихнат и акуратен опира предимно и най-вече до мениджърския подход и обучението му.
Другото е бошлаф и чист късмет да попаднеш на човек, който да знае за какво е там.

Работила съм като сервитьорка преди почти 15 години. Взеха ме по добре познатата схема, като в повечето заведения. Добър ден, имаме места, тези са вашите маси. Край – няма напътствия, няма препоръки… Каквото научих, беше с питане на колежките и в крачка по метода на проба-грешка, което определено се отразяваше и на качеството на обслужването ми в първите дни и седмици.

И да видя, примерно, бизнеса на моя позната, която работи със стотици хора – родители с деца (по принцип далеч по-трудна таргет-група, когато е в това съчетание) и се справя перфектно, а персоналът й е един от най-добрите в града, към тях дори най-взискателните и вкиснати клиенти трудно могат да имат забележки. И това – просто защото тя е отличен мениджър, подхожда към обучението на хората си много строго и сериозно, следи ги стриктно и за провинения раздава възмездия.

А и, честно казано, предпочитам фалшиво заучено усмихнато поведение, за което да дам 10-те си процента, отколкото намусена кандидат-принцеса, която за да ми покаже колко естествено се държи, ме обслужва все едно е най-неприятното нещо на света. Благодаря, но няма нужда. Any given day бих предпочела фалшивата усмивка и “Приятен ден”. 😀

By: Eneya

Eneya — Sun, 21 Dec 2008 15:22:59 +0000

Абе миналата година погрешка бях пуснала пуснала св за някаква келнерска обява… Мястото беше Жералдин и залатата, която предлагаха като стартова (защото говоря английски, разбиаш ли) беше нещо от порядъка на хилядарка и малко.
+ процент.
Така че… всичко си зависи.

By: valia_bg

valia_bg — Sat, 20 Dec 2008 21:23:22 +0000

Има тук в Бургас едно местенце, дето ние с компанията ходихме почти всеки ден пре зимните месеци. Имаше там една сервитьорка – леко тъпичка и ограничена на пръв поглед, ала само като влизахме и тя вече ни носеше пиенето, защото знаеше какво поръчва всеки от нас.
Много хубаво беше 🙂
Е, накрая се разбра, че мадамата просто си е такава и търси сближаване с всички по-редовн кленти…което понякога поражда кофтои ситуации
Като например аз съм с някой младеж и тя идва и пита какво прави гаджето ми!!!!Само защото съм пила с някого много пъти подред тя решава, че сме заедно и преебава ситуацията с настоящия човек.
Сега ми е смешно, ама тогава се чудих как да оправям положението.
После момата си замина.
А на нас все още ни е мъчно за нея.

By: Longanlon

Longanlon — Sat, 20 Dec 2008 07:28:07 +0000

Така е – не отричам, че има клиенти, които са просто стиснати пияни свини, ама когато човек работи в обслужващата сфера, това си е част от професията. Ако е професионалист, ще си върши работата.

То същото е и при много други професии де. И бизнес да правиш, винаги ще се намерят тъпаци, от които зависи нещо, които ще ти правят въртели, ще се правят на важни и т.н., ама ако искаш да спечелиш, да направиш сделката, ще ги изтърпиш.

Разбира се, това не означава да си безгръбначно, което търпи да го обиждат, но има разлика между капризи и обиди, нали.

By: Д.Н.

Д.Н. — Sat, 20 Dec 2008 03:45:35 +0000

Извинявай, ама какво значи дребни неща?! Това разбира се е риторичен въпрос. На сервитьора това му е работата и ако не му харесва да го викат за дребни неща, да си търси друга работа. Бакшишът вече е друг въпрос и е преценка на клиента. Да, наистина не звучи да е честно за сервитьора, но какво да се прави! В САЩ например в това отношение са му измислили цаката и хората са се научили да дават добри бакшиши (поне 10%). Случвало се е охраната да се намесва и да кара клиентите да дадат по-голям бакшиш (защото са дали бакшиш от типа 150 при 149,10 сметка, както ти писа), макар и това да е рядко явление.

А ти замислял ли си се като сервитьор (предполага се, че това си работил) да поделиш бакшишите си с готвача??? Защото някои заведения в САЩ правят и това. В крайна сметка готвачът също има принос в задоволяването нуждите на клиента.

By: сервитьора

сервитьора — Fri, 19 Dec 2008 07:46:15 +0000

Да обаче в крайна сметка всичко опира до нашия си булгар манталитет. Защото каквито сервитьорите такива и клиентите – нямат култура – клиентите да ходят на ресторант, сервитьорите да са обслужващ персонал, защото все сме много горди, а задниците ни все насрани. Клиентаката: (напудрена мастия с напомпани на компресора устни) – искам салатата ми е да от краставици домати и чушка, носиш я – ама чушката защо е нарязана, искам я цяла ????????? Келнера: (намусен не мотивиран/а, щото няма кинти) с недоволство гледа поредните си клиенти – българи, защото знае че ще го върнат поне 10 пъти за дребни неща като захарче за кафето, още една филия хляб, клечки за зъби, чаша вода, ще ти поиска цигари от твоите, щото неговите ги изпишил през 3-часовия си престой – сметката е 149,10лв, оставя ти 150лв и ти вика нагло задръж.
И сега кое е по-напред яйцето или кокошката?????

By: Д.Н.

Д.Н. — Thu, 18 Dec 2008 19:55:28 +0000

beatrice, и моето настроение се е вгорчавало по подобен начин на работа (две работи досега съм работил, но нито една от тях не е била свързана със сервитьорството), но ако ще хуля някого винаги го правя когато съм насаме със себе си (като преди това проверявам 5 пъти дали няма някой около мен). Това, че някой клиент ти е развалил настроението не е достатъчно оправдание за намръщването ти пред всички (дори да е пред само един клиент за целия ден). На работа понякога се сблъскваш и с простаци, но в този живот има моменти, в които дори да знаеш, че нямаш вина – трябва да знаеш как да стиснеш зъби и да изтърпиш. За съжаление такъв е животът – един път има несправедливост за твоя сметка, друг път те сполетява нещо хубаво за сметка на някой друг.

By: Another One

Another One — Thu, 18 Dec 2008 18:53:07 +0000

Много ти е тежък и разлят стила на писане. По-интересни ми бяха коментарите.

By: Mr KoKo

Mr KoKo — Thu, 18 Dec 2008 14:40:31 +0000

Тъпанари, които ти вгорчават деня, има на всякъде! Но това не означава, че и всички останали трябва да бъдат наказвани с негативно отношение. В крайна сметка, като си се хванал на хорото…….. Всяка рутинна работа е досадна(то и много малко професии не са свързани с рутина). Всеки служи на някого. Какво пречи на нормалните човешки отношения? Не ми трябват прехвърцунени усмивки и фалшива учтивост, а просто обслужване без въздишки с досаден привкус и цъкане. В Германия бакшиши не се оставят – сервитъорите работят само на една заплата, но винаги са учтиви (и не само сервитъорите) и, ако нещо по някаква причина бъде върнато или отказано, никога не е имало разправии или грозни коментари. Така, че бакшишът трябва да бъде заработен и не ми пука дали след това онзи ще прави исказвания от рода “Ба си стиняра!” Парите си ги заработвам с честен труд и аз решавам как да си ги харча! Искам да ги харча с КЕФ!