Не е точно така – продаваха ги прекупвачи, кото изкопуваха от производителите за 10ст. килото! Че и за по-малко.

Свидетел съм, как ставаше това изкопуване – стои якото момче пред производителя и пита за цената. След като не го удовлетвори стъпва в щайга с домати и пак пита “колко”. Така докато стигне до желаната цена.

На това във всички страни му викат рекет. И съм сигурен, че “отговорните другари” са знаели за него.

Всъщност тия субсидии за които се говори тук, у нас едва ли са стигнали до някой истински производител. Средствата се разпределят между такива персони, за които говори г-н Митев.

Както и парите за пътищата и т.н.

Иначе логиката за специалната позиция на земеделието е проста. Както и други посетители са казали – липсата на земеделска продукция води до зависимост (и рекет на междудържавно ниво). Както е с енергийните източници. Но ако за енергинйите източници много не може да се направи – или ги има, или ги няма, земеделие може да се развива в повечето страни и е логично да се подържа.

Друг въпрос е, че у нас се подържа само по документи.

Иначе и от армия реално нямаме нужда през цялото време, винаги бихме могли по тоя вездесъщ и прехвален пазарен принцип да си наемем банда негри с калашници за жълти стотинки, нали

Пък ако ни направят някоя беля после – има си застраховки живот 😀

Все пак, ако наистина Лонганлон се интересува от причините за земеделски субсидии по целия свят, нека прочете за възникването на Голямата депресия и как именно противоречащата на пазарната логика политика на Рузвелт вади Америка от кризата впоследствие.

Храната не е като пастата за зъби. По-скоро е като електроенергията – търсенето е постоянно и жизненоважно, а възможностите за поддържане на големи и дългосрочни складови наличности – ограничени.
Но ако при недостига на единия ресурс оставаш на тъмно, при недостига на другия буквално се срива целия обществен ред, което май не е никак, ама никак хубаво …

Всъщност имаме и пресни спомени за такъв случай, ако не се лъжа

Ask google!

Има доста отговори. Като например фактът, че в тия разходи влизат и пари, които се харчат за развитие на селските райони, опазване на околната среда и прочие.
Интересното: разходите за земеделие намаляват. Били са повече.

Алвин, всичко, което казваш е вярно, но то само описва съществуващото положение, не го обяснява. Производителите от Германия ще загинат, ако няма субсидии, но така е и с другите продукти, на които има евтин внос – Китай промени много в световното производство, ама не виждам Германия да субсидира немските производители на фланелки или отвертки, за да не загинат… Защо точно земеделието са избрали да субсидират?

Без да съм специалист, на прима виста:
Самосиндикално субсидиране на земеделска продукция от страна на една държава ще доведе до дъмпингов внос в условията на свободно преминаване на стоки през границата. Не че случаят е аналогичен, ама у нас беше пълно с гръцки домати за по 30 стотинки, докато нашите производители ги даваха по 40 на едро. И се питаха с какво ги садят, гледат и берат на юг.
Затова решението е да няма субсидии (хич) или да е повсеместно и регулирано централно от ЕС.

Сега, това не отговаря на въпроса ти кое му е важното на земеделието. Един немски производител ще умре от глад, ако няма субсидии и помощ от държавата/съюза. Ще се наложи да продава всичко на двойна цена, за да може да покрие разходите си и да поддържа стандарта си, което НЕМИНУЕМО ще доведе до тотален внос. Следва протекционистична политика, която винаги е двустранна и в общи линии замразява търговеията м/у две страни.

Така че – по-добре земеделските производители да получават стабилна субсидия, която да поддържа стандарта и жизнеспособността на стратегически отрасъл (за ядене става дума все пак).

Сигурно греша някъде. Но фактът си е факт – страшно много пари се наливат в земеделие. Страшно.

Ако оставим земеделието изцяло на пазарните сили, то хода на развитието му ще се определя изцяло към все по-механизираното производство, както и изплозването на все повече торове за да може да се отглежда максимално количество продукция на единица земя. С две думи всички ще бъдем като Холандия. На пръв поглед това не е толкова лошо, но в развитите страни, все по-голяма популярност набират така наречените органични продукти (Organics в Англия,Bio-… в други) При това положение този пазарен сегмент ще бъде изцяло заличен.
Това обаче не е кой знае каква загуба и далеч не отговаря на въпроса. Колкото е да е механизирано, земеделиято ще си остане тоносително трудоемко в сравнение с другите отрасли. Все пак едва ли ще се намери машина за бране на ягоди или домати ( освен ако не са твърди като бейзболна топка). Или с други думи фактор като цена на работната ръка е определящ при формирането на крайната цена на продукта. Ако земеделието бъде оставено на пазарни сили, то ще бъде анихилирано, буквално. Просто няма да е възможно конкурирането му с евтиният внос от евтини Африкански или Азиятски страни.

И тука идва същината на проблема. А той дори не е в Б-я, той е гео стартегически!
Повечето бедни страни, особено в Африка са проблематични – военни конфикти, войни и т.н. Това за страната която ще зависи от вноса на земедеслки стоки означава едно – риск от глад или поне липса на дадени продукти. А сега си представи по голям конфликт, война, или природен катаклизъм! Това означава глад или още по-лошо – гладна смърт на по-голямата част от нацията. Ако това ти се струва малко вероятно, припомни си че всички сме просто консуматори, а след това си припомни какво е consumer confidence.

В каквото и общество да живеем, земеделието ще си остане фактор или отрасъл с първостепенно значение. А оствянето му на волята на външни фактори е просто безумие.

Междо другото, от форумите във в. Капитал, помня че си задавал подобен въпрос и относно железниците. И отговорът е същият. Железниците са стратегически отрасъл чието значение се разкрива по време на кризи, воини и др. Имено затова субсидирането трябва да продължо, въпреки че е против пазарната логика.

И ако въпреки всичко отговорът ми не те задоволи, то направи справка и виж колко страни по света са оставили земеделието да се развива по пазарни механизми. Аз поне не се сещам, а щом и САЩ не са го направили, то значи найстина има някаква причина за това.

Аз искам да науча ЗАЩО ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ правителствата дават пари за земеделие – кое различава земеделието от останалите производства, та да налага това?

Освен това, земеделието е високорисково само в България. В по-развитите държави производителите инвестират в техника и инфраструктура и сушата не е проблем за никой, защото използват напоителни системи, нито пък дъжда – защото имат застраховки.

Причината ще да е друга…