Comments on: Ужасии http://kaka-cuuka.com/776 Wed, 21 Feb 2018 07:55:12 +0000 hourly 1 https://wordpress.org/?v=4.6.14 By: Arrowsss http://kaka-cuuka.com/776#comment-14707 Tue, 30 Dec 2008 18:46:51 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-14707 Е, то това не е нормално. Говоря за котките и змиите, ама и такива хора има, не може всички да са с всичкия си 😀

]]>
By: Nikola_7 http://kaka-cuuka.com/776#comment-13701 Wed, 03 Dec 2008 09:33:37 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13701 Я каква весела приказка се е заформила тука! 🙂
Бриджитбърдисти срещу месоядни.
Няма да навлизам в дебрите на животинските храни и начините за хранене на домашните любимци, а за ужасийте.
Ужасийте в умерени количества са полезни, както за личноста, така и за обществото. Много са възпитателни. Да не забравя да добавя – в умерени количества.
Атавастичния страх, който пораждат, определено кара хората да гледат после на света с други очи и избиват доста илюзии от кратуните.

]]>
By: Longanlon http://kaka-cuuka.com/776#comment-13496 Sat, 29 Nov 2008 11:25:00 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13496 знам ли…

]]>
By: daymare http://kaka-cuuka.com/776#comment-13483 Fri, 28 Nov 2008 21:37:16 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13483 Някъде бях чел, че майка му, която била силно вярваща, умряла от рак в адски мъки, та Гена обявил война на Джиизъс и сега унищожава всичко добро и невинно…Гениално нали?

]]>
By: Жилов http://kaka-cuuka.com/776#comment-13070 Mon, 17 Nov 2008 18:48:49 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13070 @onimaeshi

Макар че такива неща често се правят от ощетени, осакатени или безпомощни в психическо отношение хора, си мисля, че понякога не е нужно да си преживял нещо… Може да е обратното – да не си преживял нищо… Да умираш от скука и единственото, на което си се научил да е да си играеш с мръсотията…

@longanlon
Може ли да ми изтриеш double post-a? 🙂

]]>
By: Blacky http://kaka-cuuka.com/776#comment-13052 Mon, 17 Nov 2008 12:02:47 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13052 =================
за да изпита същата болка, която изпитват хората, познали своите котета/кучета/зайчета
=================
Въпрос малко встрани от темата: ЗАЩО тези животни се озовават у него? КЪДЕ е отговорността на собствениците им? Да раздаваш с обява малките на собствения си домашен любимец е повече от глупост! Все едно някоя майка да пусне обява като роди близнаци, щото 2 са й много ?! Ама е забременяла, видиш ли и дай някакси да се отървем от излишните…и да си успокоим съвестта, че отиват в добри ръце…Ми понякога си мисля, е тези хора сами си просят да видят този клип – дано най-сетне се замислят КАК отглеждат домашния си любимец и КАКВО смята да правят с поколението му, след като са решили той да има такова!

]]>
By: daymare http://kaka-cuuka.com/776#comment-13051 Mon, 17 Nov 2008 12:00:36 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13051 Жилов-още един поклон…този път меннието ти беше смислено, човешко и дори прочувствено.
И не-смъртта не е ок. Просто е неизбежна. Но предпочитам да вярвам, че с енергията, която се отделя при смъртта се случва нещо смислено, защото иначе не виждам голям смисъл в живота. Лично гледище. За темата-бях дотук.

]]>
By: chernobyl http://kaka-cuuka.com/776#comment-13026 Mon, 17 Nov 2008 07:24:14 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13026 “—- Чернобилчо, ти биология за 7ми клас учил ли си? или това ще го учите другия срок? ако не – пусни си анимал планет поне, никога не е късно! 🙂 ех, куца ни образованието, личи си по блоговете, тцтцтц……”

Учил съм биология за който си искаш клас и не разбрах какъв ти е проблемът. Ако не си съгласен с мен, говори смислено, защото с цъкане нищо не доказваш. Отричаш че човекът е най-интелигентният вид на земята и на практика контролира всички останали, така ли?

]]>
By: ominaeshi http://kaka-cuuka.com/776#comment-13016 Mon, 17 Nov 2008 03:58:08 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13016 Имам паяк и го храня с живи мишки. Гледката е неприятна, често болезнена, обаче си обичам паяка. Предпочитам да му купувам скакалци и щурци, но когато няма- прибягвам и до мишлета. Купувам само и единствено бебета- ако може да са голи и съвсем малки- най-добре. Тогава някак си не изпитвам чак такива угризения на съвестта. След всяка дадена мишка се чувствам адски зле. Рядко си признавам, но ми е зле.

Но не знам какъв човек трябва да си, за да храниш змиите си с котета. Най-малкото котетата са твърде големи, за да умрат мигновено(както умират моите мишки (те умират за няколко секунди)) и сигурно изпитват ужасна болка и ужас. Нямаше да ми пука толкова, чко умираха мигновено.

Не знам какво бих направила, ако видя този човек. Наистина не знам. Иска ми се да хвърля собственото му дете на змиите, за да изпита същата болка, която изпитват хората, познали своите котета/кучета/зайчета. Или жена му/майка му. Някой много, много скъп човек, но естествено не бих го направила. Според мен такива хора трябва да бъдат убивани. Да биват съдени и затваряни. Съвсем малка е границата да започне да събира сирачета и просячета по улиците, да си развъди вълци или някакви големи котки и да хвърля децата на тях, като прави филмчета със заглавие “Позна ли си детето?”

Страшно ми е мъчно за този човек. Кой знае какво е преживял, за да се изкриви до такава степен, че да изпитва удоволствие от подобни картини. Изрод. Пожелавам му от все сърце да осакатее, ослепее и оглушее едновременно. Да се превърне в зеленчук със съзнание на нормален.

]]>
By: Жилов http://kaka-cuuka.com/776#comment-13014 Mon, 17 Nov 2008 02:36:51 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13014 @daymare
Емоциите са необходими и без тях не може – те са вятърът, който издува платната, но също така и вятъра, който може и да потопи кораба. Емоциите са отношението ти към нещата, без което не би тръгнал да правиш каквото и да е. Просто не трябва да заместват мислите.

Няма как да не ми е тъжно за близкия ми човек, който се е разпаднал обратно и сега е само безразлични атоми. Няма как да не ми е тъжно от това, че камъните са победили. Ти всъщност ми задаваш въпрос, който няма толкова общо с емоциите. Има повече общо с това дали считаш смъртта за нещо, което е ОК. Доколкото виждам, за теб е ОК – изглежда, че тя решава задачата – няма болка, няма страх, няма проблеми, всичко е наред. Смъртта обаче решава задачата, като изтрие условието й. За мен това не е решение, а точно обратното.
.
Защото животът, разумът, свободата, и оттам – доброто, не са псевдонорми. Да, вярно е, че те не съществуват в света. Но съществуват в нас. Твърденията от типа
“нищо няма значение”, “смъртта е ОК”, “убиването на всичко живо е ОК”, “всичко е относително” почиват на това, че човек гледа към света и тъй като вижда там само безразличие, го пренася и върху живота. (Религиите решават този проблем, като с помощта на лъжи правят света по-жив и човечен. Но лъжите, разбира се, раждат псевдо-ценности и създават много по-голяма каша.)

Проблемът всъщност би се решил, ако вместо да търси отговорa в света, човек го потърси в самия себе си. Ценността на живота се намира вътре в самия теб. Искаме да живеем, защото искаме да живеем – това е аксиомата на живота и без нея като основа нищо не би могло да се построи. И колкото по-добре опознаваме (обикваме) същността си, толкова повече можем да ценим и защитаваме всичко, което прилича на нас.

Тази обич към себе си не е егоизъм така, както го разбират повечето хора (егоизмът, нарцисизмът, садизмът са опит да се спасиш от усещането, че си прашинка, като си вьобразяваш, че си нещо друго, нещо повече от всички други прашинки, да изпадаш в зависимост от тази си илюзия, и в зависимост от това да експлоатираш другите – роб на робите си, както се изразяват Стругацки).
Обичта към себе си е точно обратното – да си признаеш точно това какво си ти, да си признаеш и какво е света, и въпреки всичко, да защитаваш и обичаш същността си (а това значи да защитаваш и обичаш и другите, които я носят, доколкото е възможно). Ето ти пример за ценност, която възниква само и единствено от човека и от това, че истински познава и обича себе си.

]]>
By: Жилов http://kaka-cuuka.com/776#comment-13013 Mon, 17 Nov 2008 02:34:47 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13013 @daymare
Емоциите са необходими и без тях не може – те са вятърът, който издува платната, но също така и вятъра, който може и да потопи кораба. Емоциите са отношението ти към нещата, без което не би тръгнал да правиш каквото и да е. Просто не трябва да заместват мислите.

Няма как да не ми е тъжно за близкия ми човек, който се е разпаднал обратно и сега е само безразлични атоми. Няма как да не ми е тъжно от това, че камъните са победили. Ти всъщност ми задаваш въпрос, който няма толкова общо с емоциите. Има повече общо с това дали считаш смъртта за нещо, което е ОК. Доколкото виждам, за теб е ОК – изглежда, че тя решава задачата – няма болка, няма страх, няма проблеми, всичко е наред. Смъртта обаче решава задачата, като изтрие условието й. За мен това не е решение, а точно обратното.

Защото животът, разумът, свободата, и оттам – доброто, не са псевдонорми. Да, вярно е, че те не съществуват в света. Но съществуват в нас. Твърденията от типа
“нищо няма значение”, “смъртта е ОК”, “убиването на всичко живо е ОК”, “всичко е относително” почиват на това, че човек гледа към света и тъй като вижда там само безразличие, го пренася и върху живота. (Религиите решават този проблем, като с помощта на лъжи правят света по-жив и човечен. Но лъжите, разбира се, раждат псевдо-ценности и създават много по-голяма каша.)

Проблемът всъщност би се решил, ако вместо да търси отговорa в света, човек го потърси в самия себе си. Ценността на живота се намира вътре в самия теб. Искаме да живеем, защото искаме да живеем – това е аксиомата на живота и без нея като основа нищо не би могло да се построи. И колкото по-добре опознаваме (обикваме) същността си, толкова повече можем да ценим и защитаваме всичко, което прилича на нас.

Тази обич към себе си не е егоизъм така, както го разбират повечето хора (егоизмът, нарцисизмът, садизмът са опит да се спасиш от усещането, че си прашинка, като си вьобразяваш, че си нещо друго, нещо повече от всички други прашинки, да изпадаш в зависимост от тази си илюзия, и в зависимост от това да експлоатираш другите – роб на робите си, както се изразяват Стругацки).
Обичта към себе си е точно обратното – да си признаеш точно това какво си ти, да си признаеш и какво е света, и въпреки всичко, да защитаваш и обичаш същността си (а това значи да защитаваш и обичаш и другите, които я носят, доколкото е възможно). Ето ти пример за ценност, която възниква само и единствено от човека и от това, че истински познава и обича себе си.

]]>
By: Григор http://kaka-cuuka.com/776#comment-13006 Sun, 16 Nov 2008 23:49:15 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-13006 @Longanlon: Дали ще признаваме на животните права е в крайна сметка точно същото, както дали ще изпитваме към тях емоционална привързаност. Еволюционната и етична обосновки са същите. Само дето в единия случай го правим на емоционално ниво, а в другия – на рационално. 🙂

(Друг пример за пак същото: дали ще признаваме права на другия пол, другите раси и пр. Той е донякъде междинен – в решението ни участват и емоционални, и рационални елементи.)

]]>
By: daymare http://kaka-cuuka.com/776#comment-12999 Sun, 16 Nov 2008 19:56:59 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12999 @Жилов – повярвай ми-нямам намерение да се заяждам с теб. Върпосът ми беше друг-може ли краен рационалист/прагматик да се възприема като човек. Защото предният по-скоро действа като машина.
Опитвам да те разбера, но някак не мога. Защо да ти е тъжно, когато някой близък умре? Той просто е загинал и на практика не му е болно, тъжно, не му пука за теб, откъдето и да го гледаш.
Освен това те помолих по-рано да не бъркаш религия с вяра. Религията ограничава вярата, според начин , изгоден на някакви хора. Възможно е и в религията да има истина, но тя обикновено е твърде малко, за да е задоволен един любопитен индивид. Там където ти виждаш случайности и грешки, аз виждам свръхразум, който опитва да въдвори някакъв ред в хаоса. На мен така ми харесва и така си вярвам.
За откачалката си прав-много ми хареса заключението-няма смисъл да служиш на псевдонорми като добро/зло, живот/смърт и така нататък..

]]>
By: Жилов http://kaka-cuuka.com/776#comment-12989 Sun, 16 Nov 2008 16:42:53 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12989 @daymare – Ударът ти е нисък. Да, плача на погребение – последните две години бях на три, все на близки за мен същества. Скръбта е едно от нещата, които изпитвам най-силно. И въпреки че всичките ми емоции са много силни, аз ги ограничавам и не им позволявам да определят мисленето ми.

Другото ти разсъждение е типично както за религията, така и за нихилизма – ако смърт има, а бог няма, значи животът ни няма смисъл. Така че, ако има бог – да прибегнем към него, ако ли не – можем да избием всичко (включително и себе си), защото нищо няма значение.

Според човекоцентричната гледна точка, не е нужно нещо извън нас да придава на живота ни смисъл. Смисълът е вътре в самите нас, ние просто искаме да живеем и да мислим, независимо от това, че светът постоянно отрича това. Човешката трагедия настъпва, когато в слабостта си предаваме самите себе си и започваме да служим на света и на смъртта, която ни заобикаля, само защото са по-силни.
Както прави и този, който убива котетата.

]]>
By: jEn http://kaka-cuuka.com/776#comment-12982 Sun, 16 Nov 2008 14:40:12 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12982 Тоя човек храни змиите си не само с котенца, но и с кучета.. но понеже кучетата били доста големи, оставял змията да ги омъртви, а след това собственоръчно издирал кожата на бедното животно, разфасовал го и така го давал на скъпоценните си змии.. според мен този човек е психично болен, на-кой нормален би му доставяло удоволствие да снима и гледа смърт.. ?!?!

]]>
By: valia_bg http://kaka-cuuka.com/776#comment-12976 Sun, 16 Nov 2008 10:54:37 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12976 “морална идея” 🙂 странно звучи, но да, някои са разбрали

]]>
By: daymare http://kaka-cuuka.com/776#comment-12975 Sun, 16 Nov 2008 10:54:36 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12975 @Жилов Мисля, че те разбирам, ако и да се чудя защо толкова много си се вкопчил в собественото си его, след като знаеш, че то ще се разпадне един хубав ден и никога повече няма да го има. И изобщо какъв е смисъла тогава ти или аз да съществуваме впр…ъъъ бидейки грешки или пък-връхната фаза на един далеч несъвършен еволюционен вид.
Поклон за самоконтрола!
П.С. Изобщо не ти вярвам, че плачеш на погребение. Съмнява ме , че разбираш истиснкия смисъл на емоциите.
Поздрави!

]]>
By: Longanlon http://kaka-cuuka.com/776#comment-12963 Sun, 16 Nov 2008 06:40:35 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12963 много се разгорещихте ве…

все пак радвам се, че някой разбират моралната идея, която подхвърлих 🙂

]]>
By: UZUMAKI http://kaka-cuuka.com/776#comment-12961 Sun, 16 Nov 2008 05:14:53 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12961 daymare, ако още един път напишеш “впредвид”, ще повърна.

]]>
By: Жилов http://kaka-cuuka.com/776#comment-12958 Sun, 16 Nov 2008 01:39:07 +0000 http://kaka-cuuka.com/?p=776#comment-12958 @daymare
В главата ми има една анализираща машина. Тя не спира да работи нито когато плача на погребение, нито когато съм под въздействието на наркотици, нито когато кипя от гняв, нито в какъвто и да е друг такъв случай. Подобен начин на съществуване е ужасен и не го препоръчвам на други хора. Не виждам какво общо има това обаче.

Longanlon съвсем ясно обясни защо измъчването и убиването на животни е проблем – това му заключение по никакъв начин не може да се промени от лично емоционално преживяване – то е валидно И тогава.

Проблемът изглежда е в това, че ти не искаш да разбереш заключението му, тъй като е човекоцентрично. Не би могъл да приемеш, че желанието ни да защитим живота на другите идва от това, че истински обичаме себе си. И че причината да изпитваме съчувствие и ужас е в това, че ние разпознаваме нещо “наше” в животното.

Обратното, когато човек мрази себе си и живота си като цяло, той се стреми да се саморазрушава, като ако срещу това има защити, му остава да разрушава други хора, а ако и срещу това има защити – други същества, подобни на хора (например подобни с това, че също са живи). Така…

]]>