Та и с тия съжителства така – “една петък вечер и после хайде чао, който от където е “

А проблемът явно идва оттам, че в Конституцията изрично пише, че граждански брак могат да сключват две лица от противоположни полове, че е доброволен акт, от който следват множество юридически следствия и т.н. Т.е. за да се позволи законовото съжителство между еднополови двойки и те да имат същите права, като останалите, би трябвало това да е заложено като възможност на конституционно равнище. Ето защо това проктоименение е наистина опит за заобикаляне на КОнституцията и необходимостта от нейната промяна.

В този смисъл Комисията за защита от дискриминация съветва да се променят точките, непозволяващи на еднополовите да имат законово “фактическо съжителство”. И в същото време споменава, че не й влиза в правомощията да определи конкретен конституционен текст като дискриминационен или не.

Доколко това фактическо съжителство не противоречи на Конституцията, е въпрос на сериозен анализ. Но така или иначе действителността изисква сериозни законодателни промени. Дори и конституционни смея да твърдя…

налага се да ти кажа, че думата “неморален” е абсолютно безмислена. да, за теб думата “морал” има някакво значение, което а абсолютно – т.е. твоят морал е “здрав” и правилен и който не живее спрямо него, живее “неморално” и е “пропаднал”. това е любимият подход не само на църквата, ами и на всякакви тоталитарни идеологии – да узурпират морала и да го запазят само за това, което те смятат за правилно.

за радост на целокупното човечество обаче, моралът зависи изцяло от обществото, за което се отнася и е различен за всяко общество. нещо повече – той се променя с времето в зависимост от обществените настроения. именно затова думите ти “неморален” и “морални устои” нямат никакъв смисъл, защото различните неща са морални за различните общества и в различно време. знаеш, че през средновековието показването на женски глезен е било неморално и белег за духовна пропадналост. въпреки това, не виждам сега обществото ни да е загинало защото жените си показват глезените. нещо повече – сега живеем в един много по-хубав свят, отколкото тогава.

боя се обаче, че ти не виждаш основата, на която се гради свободното общество. няма как да причислиш свободата на двама души да изберат дали да живеят заедно и как, със свободата да крадат и убиват. както казах, личната свобода на човек свършва там, където той не накърнява личната свобода на друг, а ти точно за това мечтаеш – да ограничиш личната свобода на хора, които изобщо не се бъркат в твоя живот и не ти пречат.

Разбира се всеки нормален човек би желал да запази личната си свобода, да устрои живота си по-добре, да превърне мястото където живее в комфортно и уютно за себе си и семейството си. И това е нормално и добре.

Ако нацията и града, който обитаваме са изградени от едно стабилно и здраво мислещо общество с морални ценности, то нашата лична свобода няма да бъде накърнена и начина ни на живот би бил по-добър.

А ако под лична свобода разбираш правото на всеки да живее неморален, и деградивен начин на живот, да всеки има това право, но защо да го узаконяваме. Точно даването на законност на такъв неморален начин на съжителство е равносилно с даването на законност на крадците и убийците и те да имат лична свобода да крадът и убиват. Това са все морални норми в нашето общество, които всички ние имаме интерес да пазим и защитаваме, за да имаме един по-добър социален живот.

Но да живеем в една болна нация без морални устои можем автоматично да забравим за лична свобода. Защото когато излезеш до магазина – продавача ще те излъже, крадеца ще влезе в къщата ти и ще те ограби, а докато се прибереш разюздана група от тинейджъри възпитавани в семейства на хомосексуалисти ще те изнасилят.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но ми е болно за страната, в която живея където всеки дърпа чергата към него си и в крайна сметка всички ние живеем в една мизерна нация.

Моят призив е: “Нека направим мястото, където живеем (България) по-добро място за живот!” Така всички ние ще живеем по-добре и личната ни свобода ще бъде запазена.

Мисълта ми е, че в съвременното общество личната свобода е най-важната ценност и се простира до там, докъдето не нарушава личната свобода на останалите хора. Неща като “стабилност на нацията” и изобщо цялата национална идея са далеч, далеч назад в класацията на важните неща и по никакъв начин не могат да бъдат “запазвани” за сметка на личната свобода.

Не съществува такава форма: “Всеки да живее както намери за добре”. Има правила, има и закони (държавни, физични и духовни), с които е добре да си запознат и да се съобразяваш с тях, ако ли не те ще работят против теб – бъди сигурен в това.

Да на всеки му се иска да “живее както намери за добре”, но истината е, че като пораснеш и станеш отговорен разбираш, че съществуват и правила които не са, за да те ограничават, а за твое добро и доброто на хората около теб.

Защо ли? Не толкова защото е свързано с религиозните ми вярвания, а защото семейството е основната градивна единици в една нация. То е и моралния стожер, на който обществото ни се гради. Без семейството като институция с времето в нацията ще настъпи разруха, както морална така и икономическа.

Замислете се малко и ще видите, че това за което се борим ние религиозните маниаци е всъщност стабилността и продуктивността на нацията ни.

а с подобен закон семейството се обезмисля и омаловажава.