все пак, бих казал, че въпреки многото си недостаъци, кусури и т.н. в момента имаме парламентарна демокрация като политическа система, а като икономическа – някаква форма на капитализъм, но с доста голямо държавно регулаторно участие.

С две думи, всичко опира до много кадърна външна политика при англоамериканците. Президентите може дори да не ги помниш като име и лица – гледай действията. Абсолютно логична линия на поведение – Ирак е слаб (армия, технология), управлява се от страшно жесток диктатор, никой не е готов да се бие за тях, фрашкани са с oil, etc. Разгромяваме ги, разрушаваме половината сгради, после се почват едни реконструкции, едни “договорености”, и печелим еди-колко си милиарда – това би го направил и Обама, естествено. След 6-7 години се изтегляме, но не съвсем и продължаваме да “помагаме” на “легитимното” правителство – я бомбнеме някой “suspect”, я деликатно пехотинците ни избиват 200-300 “терориста” тук там. И даваме пример за целия Близък Изток, btw. (И това и ще стане – независимо кой ще спечели изборите).

Всъщност, те самите са си го казвали – ние сме наследници на Римската империя, “разделяй и владей” и т.н. Дори английският език си е един вид имитация на латинския (особено разните му там специализирани понятия), макар че основата, естествено е древният англосаксонски+малко френски думи.

И как се решава каква _логична_ външна политика да се води? На избори. За това и Обама ще спечели, макар че е цветнокож и баща му да е от далечна Кения.

А за здравеопазването – след “Sicko” на Майкъл Мур и супер несправедливата ситуация в спешната помощ, вече няма как – трябва да се вземат мерки в Америка.

Иначе до Д.Н.: Абсолютно съм съгласен с твоите мисли и изводи. Само че те се отнасят до България, малката, бедна, корумпирана държавица, където определено това което казваш, е резонно:

[quote]
1. Ако не са много на брой, защо държавата да не покрие част от разходите им за лекарства? Не ми се вярва, че толкова ще пострада държавния бюджет, че да не можем да си позволим да харчим за друго.
2. Ако държавата не помогне, има си банки. Отварят банкова сметка и се намира някакъв начин да се осведомят желаещи да подпомогнат дарители (най-вече бизнесмени, които жадуват да покажат хуманност и така да си вдигнат репутацията пред обществото, ако това им е дертът). Колкото се събере, толкова. Тук вече всичко е според зависи.
3. Колкото до просяците, там е една дълга и широка и има много фактори. Не ми се занимава да ги разисквам тук.
[/quote]

От цялата тупурдия тук само не разбрах защо се смята, че е социализъм държавата да харчи пари? В САЩ парите сега се наливат за спасяване от фалит на големи корпорации. Ако беше социализъм, парите щяха да бъдат дадени за обезщетения на останалите без работа след фалитите.

И в края на краищата съм привърженик на прогресивното подоходно облагане с изключение на средствата, дадени за инвестиции. Защо? Обикновено се случва така, че след като натрупа внушителна сума човек се отдава на дейности, които най-често може да бъдат определени като пилеене на пари. Така и така тези средства са прахосани, така че не би имал нищо против държавата да вземе част от тях, като има вероятност впоследствие да бъдат употребено полезно. По-високият данък няма да спре богатите да пилеят парите си, но добре ще им напомня да не го правят. Сигурно сега ще бъда обвинен в социализъм (което в този блог в мръсна дума явно и е равно на “виновен”), но истината е, че държа на максимално ефективно използване на ресурсите, за които всички знаят, че са ограничени.

И само да те поправя в един твой предишен пост: азиатците народи (Индия, Северен Китай и които там още си изброил) по онова време са били точно много по-назад от европейците във военен аспект. Китай и Япония са претърпявали огромни поражения именно от Великобритания. Това е някъде по времето на Ренесанса, но не помня кой век и следователно дали става въпрос за италианския или другите ренесанси.