Добре подготвени идиоти

Не бих искал да съм един от хората, допринесли за нарастващата неизбродимост на гората от съкращения, в която ни минава животът, но – тъй като почти всичко може да се прихване неволно (с изключение на красотата, както гласи народната мъдрост) – онзи ден и аз измислих нова тройка инициали: Д.П.И. С един приятел разговаряхме за обезсърчителните резултати от едно международно изследване на средната студентска подготвеност. Моят събеседник се възмущаваше от липсата на познания в областта на науките, историята, географията и литературата. А аз, макар по принцип да споделям опасенията му, в случая не се притеснявах толкова от школската неподготвеност на днешните младежи.

Това, което истински ме плаши, е, че напоследък се срещат все повече умерено компетентни от професионална гледна точка личности, които обаче са съвършено некомпетентни от социална. Онези, които бихме могли да определим като “добре подготвени идиоти”. Или, за краткост, “Д.П.И.”, нищо, че само по себе си звучи малко идиотски. Ползвам термина “идиот” в най-близкия до гръцката му етимология смисъл на “лишен от граждански интерес човек, неспособен да прилага гражданските си атрибути”.

В една от последните си книги уважаемият Джон Кенет Галбрайт уверява, бидейки твърде запознат с въпроса, че “всички настоящи демокрации живеят в постоянен ужас от влиянието на невежите”. Убеден съм, че под “невежи” той не разбира хората, които не се сещат за местоположението на Тегусигалпа или не знаят кой е таткото на вестготския крал Киндсвинд, защото в този смисъл всички сме по-скоро невежи (ето за такъв сорт липси в културата има енциклопедии и прочие бази от данни).

Невежите на Галбрайт, които аз наричам “идиоти”, не са толкова академично неадекватни, колкото граждански увредени: не умеят да заемат уместна позиция по социални теми; не разбират нуждите на другите, колкото и понятен израз да са намерили; в политическия дискурс са неспособни да отличат съдържателното и смисленото от чистата демагогическа говорилня; нечувствителни са към ценностите, които следва да бъдат тачени, и към онези, спрямо които бунтът понякога е не само позволена, но и задължителна реакция. Интелектуално те винаги остават паразити или – още по-зле – хищници.

В няколко испански вестника видях една реклама, която дълбоко ме впечатли. Рекламата е на училище и представлява голяма снимка на Бин Ладен с надпис: “Осама Бин Ладен, инженер”. По-долу се чете: “Изграждането на професионалисти е лесно, трудното е да изградиш граждани”. Като се замислим, техническото образование в днешни дни не е по-лошо, отколкото в миналото, даже е и по-добро. Проблемът обаче е, че образованието не прекрачва техническите си граници. От училищата и университетите излизат дипломирани асоциални типове, които не се вълнуват от нищо друго, освен от своите права (от задълженията никога), или фанатици със склонност към нетърпимостта и демагогията. Няма изграждане на граждани.

Вземете голобрадите хакерчета, отдадени на забавното занимание да изобретяват вируси, които рушат плодовете на труда на непознати хора. Те съвсем не са неподготвени, напротив – повече от подготвени са. Но са социални и морални идиоти, невежи за значението на живота в по-широка общност със свободи и гаранции. Хората, които в САЩ или другаде днес поощряват унищожаването на тези свободи и гаранции в името на някаква спорна сигурност, спадат към същия род невежи, за които говори Галбрайт. Точно както и онези, които крещят лозунги срещу янките и питаят някаква неописуема симпатия към извършителите на престъпленията в Ню Йорк и Вашингтон, вместо да се заемат с аргументирана политическа критика. Не е работата в нещата, които не умеят да правят, а в онова, което не умеят да бъдат: хора сред хората; свободни, но отговорни; критични, но не маниакални. Нито пък неуравновесени следовници на жреците на апокалиптичното суеверие. Те са просто идиоти, независимо от факта, че са добре подготвени. Така че или ще почнем да образоваме по-добре, или е време да затреперим от ужас.

Ла Стампа, 23 януари 2002 г.
Фернандо Саватер

Превод Нева Мичева

Автор на текста е Фернандо Саватер –
един от най-големите съвременни испански интелектуалци, есеист, романист, драматург, университетски преподавател по философия. Роден е през 1947 г. в Сан Себастиан. Известен е с многобройните си книги в областта на етиката и е носител на наградата на Европейската общност “Сахаров” за ангажимента си против акциите на баската терористична организация ЕТА.

http://divini.blog.bg/viewpost.php?id=119520

Да, излезе му лошо име на човека заради манекенките. Убийте го с камъни, че пише стегнато, ясно и разбираемо (някой ми разправя по-горе, че такъв стил бил леснотията на леснотиите; сериозна грешка) и е накарал дори простовати момичета с ‘модерни’ ценности и морал да прочетат книга.
Това ли е огромният му минус?

Или фактът, че проповядавал ‘истини’, които, виждаш ли, всеки с малко акъл под капата си, би трябвало сам да знае? Кой от вас знае всичко за избора, израстването, разклоненията на живота, опрощението? Ако има такъв човек, ясно ми е защо тази или онази книга не му харесва. Съветвам го да започне да пише, пък да видим.

Аз съм чел само Алхимикът и Петата Планина докрай. Харесаха ми, а аз не чета нито, за да се приспивам с текста, нито за да изпъкна пред журито на поредния ‘конкурс’.
Не успях да довършва, защото не ми харесаха 11 минути и Воинът на светлината, която впрочем въобще не трябва да се чете от до. Това обаче не го прави лош автор.

който не се чувства обиден, може да продължи да чете и даже да се абонира 🙂

щото не знам за тебе, ама практиката е показала, че човекът, когото цитирам е изключително умен, а и аз за доста умен се имам…

道 德 经
Dào Dé Jīng