Познавам батачани (някои, сред тях и с турско самосъзнание) и онова, което те предават от поколение на поколение като родови истории, то нещо никак не съвпада с идеята, че не е имало баташко клане. Сигурно са чели за рода си, как е оцелял при клането, от вестникарски лъжи, ако се вярва на въпросната баш историчка… :Р

Църквата в Батак, дето е горяла, я знам не от учебниците по история. Видях костите на тези хора, които са били обезглавявани. Видях дръвника, на който са били обезглавявани. Видях следите от куршуми по стените. Видях и колко точно тези стени са опушени от подпалването им от враговете на българите. Видях онова изкопано място в църквата, което батачани са копали с надеждата да намерят вода. Не са намерили вода. От батачани знам, че жените от обсадената църква са рязали вените си, да дадът от кръвта си на децата си, с идеята да не ги гледат как малките умират (буквално) от жажда.

По улиците на Батак е било пълно с трупове. Бях на гроба на нечия пра-пра-баба. Тя и дъщеря и се скрили сред труповете и се направили на мъртви, с надеждата така да се спасят. Турците бучкали с копия по труповете, предвиждайки такъв ход. Едно копие при тази процедура убива пра-пра-бабата, а дъщеря и припада при гледката и това я спасява, защото я взели за мъртва. Така оцеляла.
——————
Такъв материал на онази псевдоисторична особа, за мен е “свободна интерпретация по картинка”, която обижда паметта на далечните роднини на мои приятели, следователно обижда моите приятели и мен, и се чувствам в правото си да се възмущавам и то не за митологема, а за опитът да се подменя истината. Както и всяко така определено “куцо и сакато” е в правото си да “се хвърли срещу…”, всъщност срещу една българка, която е била в Батак, може би в сънищата си или може би след голяма доза употребен алкохол в немско и така успяла да разбере, че клане, видиш ли нямало и то е видиш ли мит…

Хората следва да помнят историята си и да я пазят. Поне онези от тях, които го могат този номер де. 😉