сори за флуда, реших този път да драсна ей така, но принципно почти не пиша в блоговете, които четя. По някои теми съм бая несъгласен, но при повечето съм напълно съгласен с теб. Поздрави 😉

Съгласен съм, само за частта с корпорациите имам различно мнение – не може да има такива огромни, изкуствени образувания и те да са нормални – това е против всякакви природни закони – както се казваше в един документален филм – те имат всички права на гражданин, но не и съвестта, нито наказуемостта на гражданина… Отделно са разните монополи и картели – комунистически капитализъм. Та в по-малки мащаби свободните стопански субекти са чудесно нещо.

Информацията за стопанските отношения в Северна Корея е от филма на Елена Йончева за тази страна.

За капак на всичко,тази абсурдна комунистическа държава,за да е пълна гаврата,се е нарекла народно-демократична.Забележете,хем е народна,хем е демократична.

А има и НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА-В сила от 01.07.2007 г. Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. Обн. ДВ. и изм. ДВ. бр.11 от 5 Февруари 2008г., която отнема възможността за произвол при избора на РЗ. Например в Раздел II работодателят би трябвало да е длъжен при съставяне на РЗ да се съобрази с:

1. сложността на труда;

2. отговорността на труда;

3. тежестта на труда;

4. параметрите на работната среда.
———————-

Това, че държавата се намесва при определяне на заплата на труда на служителите, то не е някакво нововъдение, нито е изцяло и единствено кауза, защитавана от социалисти.

По другите държави, които не са икономически изоставащи, нещата са уредени законово в пъти по-добре, отколкото тук, независимо, че и сега България е сред страните членки на МОТ и има ратифицирани международноправни актове по въпросите на труда и на работната заплата.

Работодателите би трябвало да ги спазват, както и по принцип всичко, свързано с трудовото законодателство. Друг е въпросът, че според мен, както вече писах, няма създадени условия, които да подтикват да се спазват. Ако се спазваха, не би имало обяви, като например: “Търся сервитьорка на възраст до 25 години, да е блондинка и да знае английски”. Това в други държави вдига на крак съответни служби и води до доста неприятности за работодателя, осмилил се на подобен подбор на персонал.

Учудва ме, че това не ти е известно.

Не знам за кой “цивилизован свят” говориш, но няма държава с пазарна икономика (вкл. и България) в която държавата да определя работната заплата в частни фирми. Никъде никой частен работодател не е задължен от закона да увеличава заплатите съобразно инфлацията. Това, съвсем логично, е оставено на споразуменията между работодателите и работниците, съответно синдикатите. Държавата няма никакъв пръст в тая работа, не бива и да има. Да, в повечето държави има минимална заплата, но… за нея може да се спори дълго, а аз нямам такова намерение.

Останалото, което казваш – правата на работниците, защита от незаконно уволнение и т.н. са съвсем различни неща. Това са права, а не намеса на държавата в частните работи на собственика. Разликата не е никак малка и затова няма как да отрека, че законите се намесват съвсем логично тук. Естествено, и с тия неща се прекалява на места…

Не го казвам аз, по закон е така- държавата определя заплатите и то не само в България, а във всички цивилизовани държави. Има регламентирано количество пари, под което работодателят няма право да плаща за труда на работещите при него, което е имеено определяне на работната заплата. Има и регламентирано увеличение на заплатата, което работодателят е длъжен да плаща и то е съобразено с инфлацията. Има регламетирано как трябва да изглежда една обява за търсене на работна сила, с цел да се избегне дискриминация и работодателят да си позволи да наема който си пожелае, примерно в ущърб на инвалид, но не само. Има регламентирано забрана за лесно уволнение на бременни жени. Има регламентирано задължително сключване на тр. договори с работниците и служителите, които цели да гарантира намесата на държавата в дейността на работодателя, предпазвайки по този начин работника от своеволия от типа да му се забрани отпуска, болничен, осугуровки и т.н.

Но понеже България в момента е малко далеч от цивилизования свят, тези неща в една не малка част от случаите са просто написани на хартийка и не се спазват, което превръща живота на немалка част от хората в ад, меко казано. Редовна тактика е да се обяви голяма заплата, да се наеме млад и неопитен човек, с който да не се сключи тр. договор. След като два месеца същият младеж работи по 12 часа на ден или на нощ, не му се плаща абсолютно нищо, по време на работа се държат с него почти като с роб, а накрая- гонят го или отчаян от липсата на заплащане този сам си тръгва и вземат на работа следващия при същите условия. Така работодателят получава труд за продължителен период от време, без да заплати за него, без да внесе осигуровки и пр.

Реално погледнато никой не е длъжен да работи за без пари на друг. И такъв работодател подлежи на глоби. В България те са прекалено малки и повечето некоректни работодатели си ги плащат без проблем, заделяйки малка част от парите, спечелени с ограбения труд на младежите и продължават по стария начин, до колкото е икономически изгоден и почти озаконен от държавата, заради липсата на механизъм, който да го предотврати. Така е и по отношение на доста други права на работниците, които държавата е регламентирала. Не са създадени механизми тези регламентирани законови положения действително да важат.