“Какво трябва да направи една жена, за да спре да си гризе ноктите?”
“Трябва да спре да си гризе ноктите.”

В един момент се стига до ситуация, при която съм отлагал твърде много и вече нещата са критични – тогава изобщо не спя между денонощията – и тогава свършвам всичката си работа. След това отспивам през уикенда (макар че 9-те часа сън събота и неделя няма как да компенсират 3-те часа сън през останалите дни) и всичко започва отначало.

Този начин на живот е мъчителен и периодично се опитвам да го променя. Един от най-големите успехи беше когато си сложих аларми в 12 на обяд и в 3 следобяд, които да ми напомнят, че крайните ми срокове са ПРЕЗ ДЕНЯ, и да си забраня да правя работни неща след работно време. Но тези жалки опити за дисциплина никога не успяваха да продължат повече от месец – два – случва се нещо, което ме отвращава или притеснява, и без дори да се усетя, се връщам към всичките си лоши стари навици – през деня се крия като лалугер от “опасната” работа, а през нощта след като вече няма къде да се бяга, я върша.

Малко преди да се почне паниката с коронавируса, бях успял да направя рекорд – 4 месеца добър сън и “don’t break the chain” – всеки ден започвах работа навреме и си отбелязвах фанатично отметка, че и днес успешно не съм отрепка, а съм просто посредствен, браво на мен. Ами… после почна “работата от вкъщи” и не само че всичко “постигнато” дотук се срина за мен, ами видях как и колегите ми започнаха да вкусват от моя начин на живот, в който всичко е една голяма каша без никакви ориентири. Особено забавно беше когато виждах в логовете ни как и те са започнали да правят нещата през нощта и продуктивността им да страда, което никога не е било преди.

Последният ми опит напоследък беше да ходя до офиса (където никой не ходи вече почти) и пак това да създаде някаква естествена рутина, в която имам право да работя само, докато съм там, и направил-ненаправил, трябва да си тръгна точно в 18:00. Забавното е, че и други хора стигнаха до същата идея по същото време. И тогава почна “втората вълна”, изпоразболяха се и колеги, и всички мишчици пак се скриха по дупките си. И така. Жалка работа.