Техническите детайли на изпълнението сигурно са били сложни и нежелателни, но т. нар. “англо-американци” са били фрашкани с бомбардировачи (даже доста далекобойни) по това време (както и ние в България с ужасяващи последици установяваме) – та дори и да изчушкат цялата ескадрила по пътя, е необходимо до целта им да достигне един-единствен бомбардировач, за да се счита мисията за успешна и СССР да е на колене (по Чърчил). Разбира се, това би довело до много лоши последици в глобален план, но с оглед на 1962 и други екшъни, не се знае кое е по-малкото зло (а и още не се знае кое би било – с оглед на новата “Студена война”.

Подобна операция може да не е била възможна, или поне да е била изключително рискована. В края на ВСВ само немците имат някаква ракетна разработка в експериментален стадий – съответно никой не е имал балистични ракети. Бомбите в Япония са пуснати от самолет, в момент в който Япония не разполага с изтребители, американските бомбардировачи летят над обсега на зенитните оръдия(зенитните ракети също са разработени по-късно) и САЩ разполагат с летища из околностите.

СССР в края на войната има авиация – една част са американски самолети, други собствени разработки (и вероятно са копирали това-онова от американските и немските разработки). А кое е летището от което да излети ескадрила за бомбардировка на Москва нямам идея, но сигурно е поне на 1000км от целта. Съответно шанса да бъде прихваната по пътя е доста голям.

Политическите последствия от опит за атомна бомбардировка сигурно не са много по-малки от истинска такава, съответно каквото и де е минавало през кухите кратуни на разни очилати “аналитици” е трябвало да се съобразява с действителните интереси на съвременните политици.

Не гледаш където трябва. Явно толкова си можете вие руските платени тролове.

http://wdi.worldbank.org/table/4.4

Намерих го и в още няколко форума – колкото е абсурден и смешен, не знам дали е по-смешно колко хора са повярвали на написаното или е част от трагедията.

Защото и в България, и в Русия не е прекрасно положението. Никога няма да разбера тези хора, които си въобразяват, че животът на обикновения човек там е поносим, та даже и хубав. Може би само трябва да си представят какво е да живеят далече от развити страни, да излизат от страната само с виза, да живеят в град, различен от Москва или С. Петербург, защото практически погледнато модернизиртането и развитието на такава огромна площ, каквато е Русия, не е никак лесно и естествено се точи много по-бавно от българското. Москва и С. Петербург са сравнително добре, но какво се случва в провинцията там – не искам да си представям. А колко българи се питат дали изобщо нещо в България се развива?

Малко реализъм и готово, разбира се колко трябва да се възхищаваме на днешна Русия. И да се порадваме още веднъж при всяко напомняне, че ни се е разминало да станем Съветска република.

Нефтът съставлява 13,9% от БВП. Ерго, твърдението, че „нищо не се произвежда и преработва“ е доста пресилено.

Социалистът Рузвелт се е кефел на идеите на Сталин, обществото също не би било съгласно да стават агресор (кой ли някога го е питал – като че ли е било рано за саботажи от виетнамския тип), но нима тия екшъни 20-тина години по-късно не са били поне малко прогнозируеми? Още тогава, според книгите на Суворов, СССР е планирал да допипа цяла Европа – едва ли САЩ не са имали поне предположения за такива попълзновения. Платената пропаганда е имала резултат заради загиналата след Депресията икономика, но нима пропагандата сама по себе си не е вид агресия?

Всичко това обаче не променя факта, че във военно отношение Русия е непобедима – да, не може да превземе света, както си мислят подлидялите и поклонници, но и тя не може и да бъде превзета. Това следва от факта, че за разлика от нормалните народи, които ценят цивилизоваността, руснаците са подлидяли пияндета и понеже не могат да правят градивни неща, ги бива в убийства, войни, кръвопролития и други такива дивотии. Единствено в периода веднага след ВСВ и краткия монопол на САЩ в ядреното оръжие, тогавашният СССР е била уязвим, но явно американците хем не са оценявали заплахата, която е щял да им създаде, хем не са очаквали, че ще спечелят война едновременно срещу СССР и още тогава многобройния Китай, който би ги подкрепил (Китай яко ги страхува и през Корейската война).

А стремежът на Русия да ликвидира България като фактор е напълно безспорен – достатъчно е да се види как и в чий интерес е действала още от Съединението и през балканските войни (което и предопределя с кого сме в ПСВ и ВСВ). Превъзнасяният Сан-стефански договор всъщност е блъф и не се е предвиждало да сме самостоятелни – разкъсването ни на парчета ни спасява малко от пълна зависимост. На практика Третият Рим не може да търпи едно малко “римче”, тук на Балканите, да не го слуша и да му мъти водата (или пък, недай си, Боже, да им превземе Константинопол-а, както се е гласял Цар Фердинанд) – затова и така ни тормозят.

Някои хора са толкова лековерни, че чак не знам как още са живи, честно…