Не всички либертарианци са в Либертарианската партия на Коук или с републиканците. Това са по-скоро бизнес-либертарианците, които нямат нищо против всякакви субсидии и помощи за техните предприятия.

Либертариански казуси в които демократите печелят повече точки последните години:

* те са за легализацията на коза и по-точно прекратяване на “войната срещу дрогата” и произтичащата полицейщина и огромна държава.

* против тъпите войни срещу тероризма и отново същата полицейщина – новото министерство има 200 000 служители и 60 млрд. бюджет.

* либертарианците поддържат абортите, републиканците предпочитат жената да умре, само и само да се опази някой друг фетус.

Единствените 2 предложения на демократите, които чат-пат минават за левичарски е малко увеличение на минималната работна заплата и здравната реформа, която е предложена всъщност от републикански институт, е и много половинчата (няма даже държавна здравна каса).

разликата в отношението е голяма.

Също така нещата опират и до похват. Какъвто и проблем да покажеш и двата лагера ще ти дадат техния си начин на решение на проблемите независимо дали този начин води до решение на проблема или е част от проблема. В някои случаи наивният подход е само на пръв поглед наивен, както и злият подход е само на пръв поглед зъл в други случаи.

Колкото до демократите и социализма – не ми говори врели некипели. Прогресивното крило в демократическата партия (Progressives) я владее още от началото на 20 в. и идеите им са именно социалистически – преди със заобикалки, а в момента – без.

Първите им значителни политики в тази насока ги въвежда Рузвелт с неговия “new deal” (прочети малко за конкретните закони, чак е смешно какви неща забранява и защо), следва Линдън Джонсън с “великото общество”… В днешно време половината сподвижници на Обама са открити марксисти. Държавни субсидии за всичко, държавен контрол върху всичко, държавно осигуряване, държавно здравеопазване, държавно образование, слугуване на профсъюзите (които останаха само на държавните служители)… https://www.youtube.com/watch?v=kCtpLbSIko0 Любимият й политически философ – Мао Дзедун. Какво да кажа повече…

Демократите се били съюзявали с либертарианците – смех! Либертарианците в САЩ с отвращение гласуват за републикански кандидати. Не защото много им харесват, а защото поне в някои неща отговарят на идеите им, за разлика от демократите, които са точната либертарианска противоположност. Участвам в американски форуми и спорим за политика – точно либералите ненавиждат либертарианците и даже ги смятат за по-глупави/зли от републиканците (а за стремежа да обективизираш противника си и да го виждаш не като човек с различно мнение, а като зъл и глупав нечовек, който е особено характерен за левите, някой друг път ще пиша).

Здравната реформа е всъщност републикански план – разчита на “пазара”, сиреч частната индустрия с държавни субсидии да изпълнява ролята на здравна каса, но с много по-големи разходи от “социалистическите” здравни каси с тяхното публично управление и собственост.

Всъщност републиканците много обичат субсидии и всяка държавна намеса, която премества пари от джоба на данъкоплатеца във фирмените бюджети.

Но също така приемам много от критиките.

Не е проблема в “американските интереси”, проблема е че пазара на идеи се доминира от фондации и богати индивиди. Ако искаш да представиш някоя интересна идея и нямаш някой от чужбина да те финансира, лошо за теб.

Защо е лошо за нас?

* Може в момента да харесваш идеите, които се финансират така, но ще бъдеш ли толкова доволен, ако България стане приоритет за Русия и техните НПО? Аналогично ако ПЕС стане по-силна сила в Европа, парите ще потекат на другата посока.

* Тези интелектуалци работят с приоритети определен отвън. Проблемите, които повдигат не са толкова интересни за българина или поне не задоволяват апетита на достатъчно много хора.

* Склонност да се подковава жабата като вола. Често се финансират проекти, които не финансират съществуващи проблеми, а модерни идеи, които нямат смисъл при нас.

* First world problems. Богатите хора и западняците много често просто забравят какво е да си беден даже в собствените им страни.

* Много често имат лобистка роля. Да си забелязал някоя от тези фондации да иска повишаване на данъците върху богатите? Без значение дали са прави или не, никога няма да го направят.

Какво е решението:

* Не казвам да се забранят или да се репресират “соросоидите”, напротив изтъкнах в началото че могат да играят положителна роля.

* Повече плурализъм. Нека да се отпуснат повече средства на партиите и самата държава да финансират проучвания в университетите и извън тях и да разпространяват идеи. Гражданинът може прецени кой е прав и кой е крив. Това не е толкова скъпо колкото изглежда – всъщност парите които се харчат в НПО сектора са доста малко за мащабите на държавата, но са по-малко от партийните субсидии.

* Повечето плурализъм ще е благоприятен за сегашните интелектуалци – повече пари, повече конкуренция, повече избор за кого да работят.

А самия Сорос от кой вид капиталисти е, как мислите?

десет години работя в нпо сектора – ясни са ми всички връзки и кой на кого дава пари и защо. това, което си написал е вярно, ако под “интереси” имаш пред вид надлежно описаните неща, които различните програми финансират (не само американски, ами главно на ЕС в момента).