Comments on: Защо и аз не съм социалист

By: Марко Фризия

Марко Фризия — Fri, 26 Oct 2012 23:55:04 +0000

Здравейте Петър! I am not a socialist (or an economist). I do respect your education and knowledge. Many government funded welfare programs in the the U.S.A. have been cut financially and will be cut. These programs had their beginnings in President Roosevelt’s “New Deal” in the 1930s and President Johnson’s “Great Society” in the 1960s. I met Pressident Johnson when he opened a primary school in 1972. My important job that day was to give President and Mrs. Johnson each a bottle of chilled Fresca to drink. I was so worried I might drop something, but I did not. I was eight. I remember that Johnson was very tall. He wore Old Spice aftershave. When he patted me on the head his hand was huge. Capitalism always involves an element of risk-taking. I might start a business and it could fail badly. If a person takes a risk on an investment or on a business venture, they take a personal risk and should not and must not count on the government and taxpayers to give them money if they lose money! I do not expect the government to help me financially with a failed business or if I lose money in investments/stocks. I am out of the stock market completely. I have physical custody of gold and silver in a very strong safe at home. I also have Canadian dollars, British Pounds, and Euros in that safe. I don’t trust the stabililty or the long-term health of the American dollar. I started keeping the precious metals and foreign cash since September 2001. The cash value has renained about the same, but the metals have increased in value a great deal. Since the economic recession beginning in 2008, American taxpayers must pay the government-businessss tax burden of $12.2 Trillion U.S. Dollars (189,389,179,755,671 лева) coming from government bailouts of failed businesses, bailouts for large corporations, failed banks, fraud in investment groups, mortgage fraud, and the government purchase of “toxic assets” from banks and lenders. These problems were brought on mostly by illegal behavior, willful misconduct, and intentional fraud by chief executive officers. banks, and commerce (who were compensated by huge corporate bonuses long after the financial crash). I believe in laissez faire laissez passe capitalism. But this applies to big businesses, too. If they fail, then they cannot have government/taxpayer financial help, These failed organiations should (according to laissez faire laissez passe ideas) be buried and closed. Things should take a natural course. The taxpayers and the government should let them “be” and let them “pass” without government financial stimulus directly on the backs of taxpayers or via a hidden tax from currency devaluation. The U.S. federal government covered these expenditures by printing fiat currency (paper money not back by precious metals or other tangible assets). This causes the value of the dollar to go down (currency deflation as sort of a hidden tax on consumers). In the U.S.A. a person who steals an apple from the grocery store will be handcuffed and go to jail. No one who was responsible for criminal activity leading to the 2008 economic downturn (wiping out a decade of American financial growth and losses in the trillions) has been prosecuted. The unnecessary war in Iraq cost the U.S.A. $3 trillion. There were no weapons of mass destruction there and about 500,000 Iraqi civilians were killed and thousands of American soldiers (13 good and honorable Bulgarian soldiers died there). Iraq had nothing to do with the terror attacks on September 11, 2001. I certainly am not a millionaire, but I pay federal income tax. But in 2011, 7,000 American millionaires avoided and escaped paying income tax. Billionaire Warren Buffet pays taxes at a lower rate of his income than his secretary who makes $60,000 each year. This is shit. I think the tax system in the U.S.A. is leveraged against the poor and middle income earners. They are supporting the wealthy. The Internal Revenue Service (they collect federal taxes) will not put a gun to your head, but they will garnish your wages and they will put a lien against your home and property (house, cars, etc) if you don’t pay your taxes. I make a good income. I voluntarily donate about 15-20% of my income to charity. I also do volunteer work with hungry and homeless people — I am glad to help out poor people, the hungry and homeless. I am very angry about “corporate welfare” (an insidious form of socialism benefitting the rich and big businesses). These criminals and thieves don’t deserve any help. At some point, Americans will be forced to pay for the foolish $3 trillion war in Iraq and the $12.5 trillion financial stimulus plans began under President Bush and continued under President Obama, The Iraq War and the economic baailouts will cost each American around $18,333 (27,777 лева) in addition to Defense and other programs in the federal budget. These figures just cover the Iraq War and the Economic Stimulus, not other budget expenditures. And it is estimated that the U.S.A. will collect about $2.45 trillion in revenues (much less than budgeted expenditures). The U.S. government spends about $87 billion in entitlements (programs for the poor, disabled, elderly). Some of this money is defrayed by deductions a peron makes on their pay before they retire. The U.S. government wants to financially gut these programs. I think it is better for a citizen to make their own donations and do volunteer work (maybe while reflecting on the Millenium Development Goals — and simply being good hearted on a human basis) as opposed to government taxation for these purposes. What I cannot accept is the form of “socialism” known as “corporate welfare.” I don’t want to pay taxes to cover a corporation’s failure and malfeasance (to bail them out and allow them to remain in business). This is not true and good capitalism. It is disgusting and authoritarian Soviet kitsch. Americans rejected a British King in the 1700s. We have replaced King George III with a dictatorial and unaccountable plutocracy and an oligarchy. We have the “best government” money can buy I do not want a monarchy in the U.S.A. but I can see the benefit of having the head of state being a different person from the head of government. Simeon Saxe-Coburg-Gotha certainly has more personal character, decency, and integrity than many American politicians (i don’t agree with him on some issues, but I think he is a good man and I think he loves Bulgaria). Also, the two major political parties in the U.S.A. will not debate candidates from other political parties and they work hard to keep other political parties off of the ballot — this is not democracy. Some American politicians love Ayn Rand. Ayn Rand called people on social welfare programs “parasites” and “moochers.” But now we know that this hypocritical woman was on a socialized government medical program for the last eight years of her life and drew a Social Security old age pension (in spite of her wealth). Her illness was caused by her smoking, Why should taxpayers pay for an illness –lung cancer– someone like Rand brought upon herself. Ayn Rand’s Objectivist Society website condemns federal social programs (including the Social Security pension and Medicare programs Rand and her husband benefited from). Like I said, I pay my taxes. I also donate to charity and devote hours to charity work. I know that my taxes pay for some social programs. But much more tax dollars of Americans have gone to big businesses and bank bailouts than to social programs. People can help the poor on an individual basis, but fuck anyone who wants to use my federal taxes to bail out another person’s failed business. That isn’t capitalism. It is “corporate welfare,” the most shitty type of socialism. And God help you (in the U.S.A.) if you fail to pay your federal taxes, the government will come to take your salary and everything you own. BTW I own a house in Varna. I had to get a “D” Visa, prove I could support myself without taking a Bulgarian job. I also had to be invested in an LLC. But it is much less expensive than the U.S.A. And I find that Bulgarians are much less hateful than Americans. Bulgarians like to have conversations (and aren’t always texting, talking on a mobile phone, or having their faces buried in a lap top computer). People even text in the U.S.A. when they are driving which causes bad accients. The U.S.A. is very polarized socially, has a dysfunctional-paralyzed government, and the violence here is very bad. Some politicians in the U.S. Congress want to carry handguns into the U.S. Capitol! Prior to the U.S. Civil War people in Congress beat one another and on one occasion 30 men drew pistols in the chamber of the House of Representives. This is bullying and not democracy. People should learn from the awful truth that four American presidents have been murdered. There were two shootings resulting in injury,but not death. There were two rumored poisonings (resulting in death), and there were 13 failed attempts. Bulgarians just don’t seem to be inclined to kill their leaders. The poverty, homelessness, and food insecurity are bad here. People live in cars and under bridges. Many of the homeless are military veterans. I used to rent a flat in Sofia. But I was freaked out when I saw some “борец””and “мутра” shooting at one another out side of a club in Sofia (during the day time), so I moved. Also, Bulgaria’s Constitution is well-written. The U.S. Constitution needs revising and amendment (it is a late 18th century document). довиждане, Марко

By: Longanlon

Longanlon — Fri, 04 May 2012 19:34:45 +0000

брат, “изобилието” е просто фантазия като рая или нирвана и подобни

не е възможно да съществува такова нещо, защото човешките желания са неограничени и дори ресурсите също да не са (във всеки един момент, а те са), човешкото въображение и съответно желания винаги ще изпреварват производителността…

By: paganel

paganel — Fri, 04 May 2012 19:18:15 +0000

Лонг, основната причина Маркс да започне да гради теориите си е, че е осъзнал, че с тази скорост на развитие на науката и повишаване на производителността – съвсем скоро ще настъпи изобилие. И причината да няма изобилие все още е неравномерното разпределение на ресурсите. Според него – хората няма да търпят това дълго и ще се разбунтуват. Това, че изобилието още не е настъпило – само показва, че силните на деня знаят какво правят и го правят умело. Но да не се отклоняваме – ако имаш изобилие на ресурси – никой на никого няма да отнема насилствено нищо – и цялата ти теория с отнемането – става безпредметна.

By: kraltchev

kraltchev — Wed, 29 Feb 2012 19:56:17 +0000

Този Гадньо е голям мислител, сериозно казвам, без майтап. Много смисъл прави. Дори ще предположа че мисли преди да говори.

Не мога да обсъждам настоящата тема в дълбочина като Гадньо и нашия гологлав домакин и за да избягна риска да изглеждам глупав ще споделя прости наблюдения за хората в Америка. Само да припомня – Америка е свободно капиталистическо общество:

Просто казано всеки се страхува. Жестоко. На хората с “добри” работи не им личи много докато се люлеят в люлката на заетостта. Но когато пак настане (неизбежният) сезон за съкращения работите и с тези щастливи хора се променят. Не е извън нормата след 3-4 седмици безработица да се забелязват дълбоки негативни физически промени – израз на лицето, походка, движения, реч.

Защо обаче реших да споделям тия интимни наблюдения? Ами защото, да – точно така както каза умният Гадньо – и двете крайности (социализъм, капитализъм) не са особено гениални идеи. Но това което е интересно е че поведението на средния Американец ужасно напомня поведението на средния българин във времената когато страха поддържаше обществения ред. Ако сте достатъчно дърти още помните как:

1. Определени теми никога не се обсъждаха публично.
2. Прилагахме активно самоцензура на речта и поведението.
3. Имахме необективна представа как и защо ни е сполетял такъв обществен ред.
4. Органите на реда имаха неограничена власт над индивида.
5. Не си давахме сметка за фундаменталната разлика между власт-имащи и власт-нямащи.

Ако горните 5 ви липсват елате ми на гости.

Е добре, отрких и аз една нова Америка с горните писания. Иначе казано – голяма част от света винаги се е въртял с присъствието на горните 5 (и други подобни).

Това което е интересно за мен обаче е как тези “5 универсални ситуации” контрастират с поведението/мисленето на малък брой холандци които познавам. Може би тези мой познати са особен подвид на основния вид Холандец, но определено не се вписват в горните 5 точки. Аз придавам това на особения социален ред в който са израстнали – от ограничената ми информираност знам че това са страни в които има нещо като баланс между капитализъм и социализъм. За мен лично един такъв баланс предоставя най-големите изгоди за всички – както бедни така и богати. В тукашното свободно капиталистическо общество изгодите за бедните (чети “всичко които са под висша класа”) са ефимерни и в най-добрия случай (и с много късмет) водят до старини в малко или много комфортно, но изстискано състояние.

Жив пример за такива старини е тъща ми – пенсионирана жена с огромен коефициент на интелигентност (член на Менса). Днес сутринта не и трепна окото да плати $7,000 за някаква операция на венците и то не с кредитна карта. Но дните и са изпълнени с гледане на телевизия и сън. Повечето успешно пенсионирани хора в Америка са много или малко в подобно състояние. Друг пример – един мой познат който беше много голяма шеф в една от най-големите американски нефтени компании; Не го бях виждал 1 месец след като се пенсионира. Вратата ми отвори някакъв възрастен човек с тих немощен глас. Едва го познах. Каза ми че си запълва дните с голф. Показа ми новата си спортна кола. Каза ми че ще се местят в Калифорния, край морето. Беше просто потресаващо преживяване.

By: Longanlon

Longanlon — Tue, 27 Dec 2011 07:32:45 +0000

Пет истини, които социалистите мразят: 1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни. 2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи. 3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг. 4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация. 5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.

By: Д.Н.

Д.Н. — Thu, 15 Dec 2011 20:13:51 +0000

Не те разбрах. Аз например ако съм собственик на Левски и притежавам Лионел Меси, същият няма да се задържи при мен, при все че е наясно, че е 15 пъти по-продуктивен за отбор като Левски и, че в западен клуб ще му плащат доста по-висока заплата, а с неговите качества той е наясно, че без клуб няма да остане. Същото и за работника. Ако си голямата работа в сферата си и в твоя район има няколко фирми, за които можеш да работиш дори да работиш за фирма А, фирма Б ако ти предложи по-висока заплата, отиваш там. Това разбира се е ограничено ако има закон covenant not to compete, което ти забранява да работиш при конкуренцията ако нейният пазар съвпада с този на фирмата, която искаш да напуснеш.

Гледната точка на работника винаги е “кой ще ми плаща повече.”

By: Гадньо

Гадньо — Thu, 15 Dec 2011 11:45:06 +0000

Д.Н.: Визирах гледната точка на работника с това. Работодателите имат и други проблеми освен производителността на труда на отделния работник в даден екип.

Жилов: Не всички доходоносни идеи могат да се развият от един човек (в последно време все по-малко). Често изискваните времеви инвестиции са достатъчно високи, за да знаеш, че докато изкараш продукта само с това, което се предлага като финансиране, вече ще е морално остарял. Поради което, представен пред избора да получиш 2% или 0% от печалбите, може да избереш и 2-та процента, за да не си капо. Мислех, че се подразбира, но явно не…

Доста хора розови очила прокламират мантрата “ако не работиш достатъчно здраво, нищо няма да получиш”, без реално да са я изпробвали как действа на практика (визирам повече от един опит, при това с анализ на грешките, допуснати в предишните итерации и промяна на стратегията за постигане на целта). Реално, оправданията с икономическия строй са точно толкова релевантни към проблематиката, колкото глобалното затопляне или степента на поглъщане на космически лъчи от космите на врата ти. Всеки добър лидер и оратор, който може да накара публиката да му вярва, може да реализира идеите си. За всички възможностите са едни и същи при всеки строй. Просто начините за постигането на целите се различават.

За реализирането на която и да е идея е важно да се разбере, че се комуникира винаги с хора, а те са сравнително лесни за предвиждане, ако поставиш краен избор пред тях.

By: Д.Н.

Д.Н. — Thu, 15 Dec 2011 10:27:50 +0000

Е, ти притежаваш труда му, но ако конкуренцията ти е готова да му даде двойна заплата да притежава труда му вместо теб той ще те напусне. Това е идеята. Не е толкова просто.

By: Жилов

Жилов — Thu, 15 Dec 2011 10:11:37 +0000

Ако нямаш ресурси да си развиваш сам това, което искаш

За да го проимаш този ресурс, ти трябват две неща

– знания и умения (които се добиват с доста усилия)
– смелост да поемеш риск

Ако нямаш тези неща (или ако само си вьобразяваш, че ги имаш), разбира се, че няма да ти се получат нещата.

Виждал съм хора, които се оплакват от това, че нямат ресурс да осъществят мечтите си. В общия случай просто са мързеливи – много ги бива да мечтаят, само ако може някой друг да осъществи мечтите им вместо тях. Тоест те си мечтаят именно да са “доячите”, но нямат качествата да направят нещо със собствени сили или да убедят другите да ги последват – и това е истинският им проблем, а не липсата на ресурси.

By: Гадньо

Гадньо — Thu, 15 Dec 2011 09:12:13 +0000

Понеже силно се засяга тук и темата за морала…

За момента няма измислен морал, който да е приложим на практика и който да гарантира благоденствието на хората за сметка на нещо друго, а не на отделни индивиди. Поради тази причина, каквото и да се говори за “морал”, “висши ценности” и т.н., не трябва да се забравя, че той винаги е в изгода на някой и този някой не непременно си самият ти. Да, нещо може да ти изнася в момента, и ти да го прокламираш като дълбоко морално, но като цяло няма измислен обществен строй, където думата “справедливост” да има универсално значение за всички.

Longanlon, когато работиш за мен, ти произвеждаш нещо, което е мое. В този смисъл, аз притежавам труда ти. Ти притежаваш само нещо, което можеш да размениш за него — някакви хартийки, които сме се съгласили да обменяме. Количеството им определям аз, обаче. Ти можеш да молиш за повече, но същността е една и съща. Ако нямаш ресурси да си развиваш сам това, което искаш, и не ти се работи при мен, прав ти път — намери си друг дояч, както се пееше в една песен.

By: Д.Н.

Д.Н. — Thu, 15 Dec 2011 03:19:23 +0000

Гадньо между другото много добри разсъждения е вкарал. Капитализмът е хубаво нещо, но трябва да има някакви регулации, някои от които всъщност да го спасят от самия себе си. Когато контролираш например 90 процента от една индустрия ти реално контролираш цялата индустрия. Затова например две гигантски фирми като искат да се обединят правителството се намесва и им забранява (да приемем, че всяка от тях притежава 45 процента от пазара). Според капиталистическите идеали би трябвало да бъдат оставени да правят каквото искат, нали така? Откъде накъде правителството ще забранява браковете?! (Още повече след като Върховният съд на САЩ определи корпорациите за индивиди. 🙂 ) Да, но точно това е, от което капитализмът трябва да бъде спасяван. В него всеки е доволен, но в същото време всяка фирма се стреми да стане монополист на пазара – защото да си монополист е приятно, широко ти е около врата, а предприемачите не обичат толкова конкуранцията, колкото изглежда ако четеш the American Enterprise Institute. И точно този манталитет дава предпоставки за “дай да се обединим – ще печелим по-малко отколкото ако пораснем дотам сами, но е по-лесно, а и изблъскваме конкуренцията.”

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 14 Dec 2011 18:46:17 +0000

dani, това какво го интересува всеки човек, не е дадено на теб да определиш – нито е дадено на някой друг – независимо дали става дума за беден или богат.

робите се борят да са свободни – нищо че като роби са нахранени и спят на топло. защото свободата не е обвързана с материални придобивки. свободата е обвързана само с едно – да притежаваш себе си и плодовете на своите две ръце. ако не притежаваш тези неща, никакви други богатства не могат да те направят свободен – ти си роб. добре гледан, угоен, доволен роб, чийто живот и съдба е в ръцете на другиго.

свободата означава да избираш сам какво да правиш със себе си и пътя си в живота – а къде ще те отведе този път, зависи само от теб.

By: dani

dani — Wed, 14 Dec 2011 18:20:15 +0000

а когато си беден, дали си свободен? И дали изобщо те интересува, че си свободен, ако си гладен и ти е студено, ама много гладени и ти е много студено, просто не можеш да мислиш?

By: Прочее

Прочее — Wed, 14 Dec 2011 17:55:57 +0000

Не е “нали”, щото това нещо да “се счита” не значи да “е”. Всичките примери, които изреди, са валидни сами по себе си за конкретния лирически герой. Това обаче не ги прави морални или пък обосновани от някаква висша справедливост.

By: Гадньо

Гадньо — Wed, 14 Dec 2011 17:01:53 +0000

Хората правят изгодни за тях самите неща, когато могат. Всеки има интерес да се облагодетелства. Правото, обаче, както ни учат в учебниците, не е справедливост.

Аз мога да съм беден и отруден човечец и миналата година да съм се пробвал да пробия на пазара с нова идея… но съм нямал капитала да се защитя от местния ВИС-аджия, който обира 70% от печалбата ми и ми оставя сравнително толкова, колкото като се блъскам на заплата. В този момент майка ми се разболява… И, забележи, за мен, няма значение дали е правилно или морално, но аз ще търся всякакъв начин да си позволя лечение. Включително, да дойда до вас, да ти разбия мазата и да ти открадна бурканите с мед, които да продам на пазара…

Аз мога да съм крупен собственик на пари и, примерно, мога да си позволя да платя за въвеждане на следния закон:
“Данък сгради се увеличава на 15,000 лв и се плаща както от собствениците на жилища, така и от наемателите.”
Също така, мога да си позволя издействането на съблюдаване стриктното му изпълнение. Тези пари могат да отиват за обществени поръчки, които ще се печелят от моите фирми. Така ефективно (ако следваме веригата от единия до другия край), тези пари ще излизат от твоя джоб и ще влизат в моя. И, да, за мен това нещо ще е правилно.
Аз може да съм шлосер и да взимам 350 лв заплата на месец. Братовчед, ми, обаче, ме светва, че ако продавам бонбонки-веселушки на колегите и на познатите ми, ще изкарам “яко кинти”. Е, защо да не е правилно?

Примерите нарочно са крайни, за да е съвместими с доходите на повечето хора в страната.

В едни странични, но свързани с това новини, църквата смята, че абортите са грешни — ще има по-малко миряни, които да плащат десятък и индулгенции… И за нея това също е правилно…

Пак казвам: Какво е правилно или грешно няма значение. Това са понятия, често противоречиви за отделните хора. Всеки се стреми да оцелява както може. Моралът, обаче, се мени през годините. В миналото всичко, което произведеш, е принадлежало на краля и това се е считало за нормално и справедливо. Нали?

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 14 Dec 2011 16:32:31 +0000

в кой контекст е “вярно” (т.е. правилно) да отнемаш със сила това, което друг честно е произвел със собствените си ръце?

By: Гадньо

Гадньо — Wed, 14 Dec 2011 16:18:59 +0000

Аз само добавих към това, което си написал. Не съм коментирал дали съм съгласен или не с него.

За всяка идея има правилното време и правилното място. Аз лично не се наемам да твърдя неща от сорта на “никога не бих защитавал социализма”, или “никога не бих защитавал капитализма”. Считам, че всеки има право на собствено мнение и, без реално да се поставя на негово място (например, на работниците или на работодателите от Севлиево от примера по-горе), не бих се наел да го съдя. Също така осъзнавам, че е напълно възможно в живота да ми се случи да се случи да сменя възгледите си по въпроса дори повече от веднъж, в зависимост от това, което наричаме с обобщеното понятие “реалност”.

Светът е достатъчно голямо място и в него има място и за противоположни възгледи, които едновременно са вярни, поставени в определен контекст и грешни в друг.

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 14 Dec 2011 14:44:58 +0000

Анализът ти е интересен, само че не допринася с нищо за въпроса поставен в статията. Както повечето хора и ти ПРЕСКАЧАШ изначалните ценности и коментираш само последиците и практическото приложение на двете системи (смес от тях).

By: Гадньо

Гадньо — Wed, 14 Dec 2011 13:32:13 +0000

Лонг, моето мнение по темата се различава. До сега не съм коментирал по темата социализъм/капитализъм, но призивът да се върнем към изначалните ценности си струва да се разчепка многостранно.

Социализмът и капитализмът, и според мен, са страни на една и съща монета. И това е нормално икономическо явление — двете системи се противопоставят в едно общество, те се уравновесяват и действат като коректив една на друга. Обществото, в една или друга точка от времето, винаги се намира в затворения интервал от абсолютен капитализъм до абсолютен социализъм. Представете си махало, което не е задължително да се движи винаги от единия край към другия. Причините за това са комплексни, но според мен, могат да се наблюдават по-добре, ако се разгледат във времеви интервал.

Движението “към капитализъм”, ако цялото общество стартира от точка 0 (равни блага за всички, или абсолютен социализъм), има за цел окрупняване на благата в отделни индивиди, които произвеждат по-ценни (относно utility function) блага от другите. Развивайки се по този начин, тези блага се окрупняват все повече и повече в едни и същи субекти (били те отделни хора, фамилии, юридически лица с малък брой собственици), което води до качествени изменения. Съответните субекти, за да запазят жизнения си стандарт при процеса на инфлация са принудени да окрупняват все повече благата си, и в даден момент стават достатъчно влиятелни да се разправят с конкуренцията си с непазарни средства — силови мерки, законови разпоредби и др. В днешното общество е изключително трудно човек, започващ с капиталови възможности много по-ниски от тези, за които би могъл реално да реализира идеята си, да окрупни собствен капитал. Една от причините (изключая политическата ситуация) е инфлацията и по-точно тенденцията й да расте по-бързо от възнаграждението, което е достъпно за масата хора. Поради това той е принуден да продава идеята си на крупните собственици на капитал (venture capitalists, конкурентни фирми и т.н.). Визирам конкретно годините след 2008, когато банките все по-рядко финансират частни проекти, поради собствени завишени многократно премии за риск.

Следва да се отбележи, че социалистическите идеи се реализират в обществото в период, в който има:
1) съществуваща огромна разлика в покупателната и икономическата стойност на масата хора спрямо малкото облечени с власт и системно експлоатиращи труда на населението юридически и физически лица;
2) достатъчно грамотност в населението, или достатъчно отчаяние от положението, за да се премине към реални действия за преразпределяне на благата (и двете водят до един и същ отговор);
3) подкрепа от достатъчен брой от силовите структури (военни основно) и достатъчно рамкови международни споразумения, които да ограничат зверствата на властимащите.
В така описаната ситуация стремежът е към уеднаквяване на възможността за достъп до ресурси. Понеже критиките към този строй са много, от много хора, ще ги пропусна тук с цел съкращаване на изложението.

Редно е да се отбележи също, че социалистическите идеи идват не само от “несретниците”, или социалните паразити, макар, че те са по-гласното малцинство. Една тема, която рядко се засяга в блога ти, е, че повечето хора нямат максималистически наклонности, а се задоволяват и с малко (релативно погледнато от гледна точка на “висшата” класа) блага. На теория те би трябвало да образуват средната класа в едно общество — имат достатъчно блага, за да покрият нуждите си и не се стремят към израстване в йерархията. Реално погледнато, те са хората, които движат голяма част от икономиката, поради възможността да консумират както стоки от първа необходимост, така и неща, които им носят друга полза, но все още не в ценовия сегмент, запазен за по-горните класи. Редно е да се отбележи, че едно продължително движение в посока строго към капитализма, окрупнявайки благата, започва да черпи и отнема възможностите точно на тази средна класа, което забавя икономиката и намалява свободното движение на стоки и услуги, т.е. капитализмът, оставен сам на себе си, се самоизяжда. И за да не прозвучи последното твърдение прекалено повърхностно, давам прост пример с не толкова малките градове в България, от Севлиево. Там съществува съюз на работодателите, който регулира всичко в града — от заплатите на обикновените хора, до това какъв нов бизнес влиза в града. Реално ситуацията там е, че има 5 големи завода, работещи и произвеждащи, държат постоянно текучество на персонал и ниски заплати. Ако поживееш малко в този град, ще разбереш, че понякога стратегията “тук няма работа за мен, местя се в Америка/Англия/София/Карапелит” е неприложима не само поради липса на първоначален капитал, а и поради наличието на семейство, което също изисква грижи.

След като разгледах крайностите, би следвало да спомена и за средата: положението, в което се намират повечето държави в момента. Там има държавни регулации (закони), чиято идея е да предотврати рязката (за 2-3 поколения примерно) смяна на положението от едната крайност в другата, както и от достигане на реалности, близки до всяка от тях. Те достигат под формата на регулации, които имат за цел:
1) да подпомагат капитализма, или поне идеите, предприемаческия дух, насърчавайки хората да създават блага;
2) да ограничават капитализма, поради склонността му да се изражда в локален феодализъм.

В заключение, нито едната, нито другата крайност, както и всяко средно положение между тях, не може да се задържи постоянно в което и да е общество поради крайния характер на изходните блага, които се опитва да разпределя. Движението към капитализъм е по-бавно, на по-малки начални стъпки. Скоростта към движение към крайността, обаче, се засилва логаритмично релативно отнесено към текущото състояние на обществото. Движението към социализъм, обратно, е възможно само при достигане стойности прекалено близки до крайния капитализъм, и става сравнително внезапно, поради натрупания обществен гняв.

By: Прочее

Прочее — Tue, 13 Dec 2011 18:55:04 +0000

Имам въпрос – какво е лошото на “пропастта между бедни и богати” и по чия вина тя съществува? Нима бедните трябва да издърпат обратно в калта богатите – като във вица за българския казан в ада? И виновни ли са богатите, че бедните не са кадърни да станат и те богати?