а че подреждането на стоките в магазина е наука, го казах още в предишната статия по въпроса. това е дисциплина която се учи в университета.

Пак ще се включа с приказки из под шипковия храст, тоест от най-хубавата страна на света.

От няколко години ми е станало навик да не ям боклуци. Тоест от време на време ям боклуци (малко хора не пият Кока-Кола, нали така) но винаги знам точно какво влиза в тоя прекрасен организъм.

Поради тия си странни хранителни навици имам доста наблюдения как се подреждат стоките в местните супермаркети. То е някаква ужасна наука. Няма нищо случайно.

Първото правило което всяка свиня която се тъпче с боклуци знае е че по-пълноценните храни са по периметъра на магазина. Зеленчуци/плодове, млечни продукти, хляб, месо/риба, тоалетна хартия – в този неизменен ред. Доста философски е момента с тоалетната хартия накрая, мда.

Най-гадните продукти са на нивото на очите. За деца – по-ниско, на ниво на техните очи. За възрастни – абе ясно ви е.

Най-гадните продукти винаги са най-яко рекламирани. Няма святи думи – там “натурален”, “естествен”, “гарантиран”. Те се ползват абсолютно свободно на етикетите на адски смески които са познати на всички примерни граждани (плащащи си честно сметката за телевизионните канали пълни с реклами) като храни които са “Полезни за теб!”.

Опаковките. Колкото по-красиво толкова по-далеч трябва да бяга човек. Добър пример е фирмата Данон. Тук, далеч от Европа, те изпитват какво е лошо за консуматора. И предполагам, даже вярвам, тези даноновски продукти никога не ви виждате в българските магазини.

Фирмени продукти. Колкото по-голяма е фирмата толкова по-гениални начини е намерила да продава ужасии опаковани като “храна”. Един традиционен местен пример са едни жълти пухкави кексчета познати в цялата Империя. Не знам дали някой ще ми повярва но една от основните суровини за тяхното производство е някакъв отпадъчен химикал от добива на въглища или асфалтовата промишленост.

http://en.wikipedia.org/wiki/Twinkie

Един от спорните въпроси за всяка магазинерска фирма е това как да се освети магазина. Дали да е ярък и музиката да е весела. Или да е с мека светлина и лека музика. Преобладава първият подход.

Друг интересен детайл е това в каква атмосфера се предлагат боклучарските стоки. Важно е клиента да има чувството че пазарува е елитен магазин. Но намира страхотно ниски цени. Определена класа хора никога няма да стъпят в магазин А и дори не знаят че техния любим магазин Б продава същите боклучави продукти, но в други опаковки и в “елитна” обстановка.

Ок, да спра тук, че нали ме знаеш – край нямат безполезните факти дето ги знам както отбеляза ти самият един ден преди години.

Какво обаче се случи с киселото мляко? Ами появи се собствен продукт на същата цена, а старият продължи да се предлага, но с нова 10% по-скъпа цена. За качеството на продукта и суровините ми е трудно да говоря, но поне органо-лептично, собственият продукт е различен и изобщо не ме радва, а струва ми се и не само мен. Магазинът чисто съзнателно запазва старият продукт, но му увеличава цената, хем за да си продава боклуците, хем да обира печалба, от хора, на които не им допада новият. Щото ако са на една цена, не е много сигурно кой ще е по-успешния продукт, а и нали собствената марка винаги трябва да е по-евтина. Е, аз веднъж седмично се разхождам още 100-на метра до конкуретния магазин, който няма собствена марка и продавата “традиционното” кисело мляко на традиционната цена, но колко ще се разходят за едно кисело мляко?

Та така, това е пример, как цената се използва, за да се пробута по-калпава/собствена стока и да се печели “изкуствено” от хората, които могат да си позволят и държът да получават същото качество, но ги мързи да се разкарват.

п.с. а опаковките съвсем не са безлични или по-евтини. Малко скучни са да, но цветово и като качество и количество на печат, общо взето не отстъпват на маркетираните продукти.

пълни дивотии

http://www.youtube.com/watch?v.....e=youtu.be

не мисля, че е работа на държавата да налага стандарти за качество и безопасност на стоките – това може и става по-ефективно по недържавен път – чрез организации на потребители и производители и сертифициране от тяхна страна, както и с независими лаборатории.

КУПУВАЧИТЕ !

Защото не внимават какво и къде купуват.
Всъщност вината е солидарна.
Готвачите / собствениците/ и клиентите.
Защото и едните, и другите не правят нищо за да променят КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТа си.

Весела неделя !

ако автобусна фирма причини вреди на пътниците (катастрофа примерно) поради своята небрежност в поддръжката на автобуса си или избора на шофьор , за това си има текстове в кодекса – причиняване на телесна повреда поради небрежност. ако пък са знаели и са укрили информацията – още по-тежки наказания има предвидени.

И като открият например отровни вещества в чушките, а няма стандарти за качество и безопасност на стоките, как ще ги съдиш или изобщо изхвърлиш от бизнеса въпросните виновници?

не мисля, че е работа на държавата да налага стандарти за качество и безопасност на стоките – това може и става по-ефективно по недържавен път – чрез организации на потребители и производители и сертифициране от тяхна страна, както и с независими лаборатории.

Накратко: Не са виновни търговците, че са търговци, виновна е държавата, че не си върши задълженията, виновни сме хората, че не си търсим правата. Тежко и горко на държава с морални предприемачи.