А ако някой ми обясни какво е по-хубавото на “айсберга” спрямо обикновенното зеле или на бланширания ориз спрямо обикновенния, ще съм благодарен.

Благодаря за коментара. Вероятно си прав за яйцата, но аз не пиша за това, а конкретно за примерите на Хипар. В страни от темата – ние не продаваме яйца и животински продукти.

Прасковите от Беглеж (не са домати) бяха в процес на био сертифициране, 2-ра година. Аз вярвам на сертификационните органи и на ежегодната проверка, освен че се запознахме с производителя лично.

Дали домашните продукти са повече пръскани или торени от тези от индустриалното производство е дълга тема и предполагам ще има доста защитници/противници на едното или другото.

Това, което ние сме направили е да се срещнем и запознем лично с хората, произвели продукта, който ще продаваме. Това, което имаме е тяхното уверение, че не са ползвали торове или пръскали и това, че ни го казват в очите. Когато става въпрос за въпросните малки количества, обикновено се усеща дали е истина или не.

За съжаление тези селски продукти се намират много рядко и са в малки количества. Както обясних ние не правим масова продажба на домашно-прозиведени храни.

Относно индустриалното производство, например, е интересен филмът Food inc.

Само дето това, че доматите са произведени в Беглеж изобщо не значи, че не са торени прекомерно и пръскани с инсектициди.

Казвам това, защото живея в малък град и има възможност да си купувам “домашни” яйца от магазина – местни хора носят яйцата от собствените си кокошки в магазините и те се продават на същата цена. Купих няколко пъти но вече не го правя – купувам си “заводски” яйца – много от домашните яйца са по-малки (от тазгодишните пролетни млади пилета явно) и повечето са омазани с кокоши курешки и полепнала слама. Домашното производство на каквото и да е често се комбинира с много занижени стандарти за качество и хигиена – и конкретно за яйцата, аз предпочитам може би не чак толкова био- но пък с много по-малък шанс за салмонела и е.коли промишлено произведени яйца, с печат на който пише дадата на производство и фирмата.

На първо място ще се представя, за да не пиша като анонимен – казвам е Росен и съм един от създателите на Смесен Мазгин.

Не смятам да се отклонявам с идеята зад създаването и правилата, които спазваме, тъй като не това е темата. Тъй като горепосочените примери не отговарят на истината, да не говорим, че създават тенденциозно негативна представа, нямаше как да не се включа.

Нямам против Смесен Магазин да бъде даван за пример в тема за “Ценова чувствителност”, но не под етикет “мошеници”.

Относно примера в коментара на Хипар:
Баба Дешка е бабата на нашия приятел Добри, а не маркетингов инструмент. Тиквите, за които се пише бяха (пиша “бяха”, тъй като става въпрос за Октомври 2010 г.) от нейната градина в с. Черньово, близо до Ихтиман и не са изхвълени на бунище с боклуци, както се загатва. Тиквите на баба Дешка станаха популярни след като бяха снимани и поставени в блога на Гладната акула http://www.hungryshark.eu/2010/10/ot-baba-deshka/

Покрай въпросните тикви ние научихме, че заедно с вносните Био продукти, които за съжаление все още са много повече от Българските, хората се радват да открият макар и малко селски продукти в един магазин. Поради тази причина от тогава търсим такива и се стремим да имаме, макар и малко, от тях. Представянето на всички тях напълно отговаря на това, от къде са и кой ги е произвел. Така например се появиха дюли от с. Прибой, орехи и праскови от Беглеж, картофи от с. Радювене, шипки от Чичо Петър от с. Поповяне. Дюлите са от с. Прибой, Баба Дешка е баба Дешка, Чичо Петър е Петър, който е поставен на снимка в магазина, а шипките бере около с. Поповяне. Това пише и на табелката.

По въпроса за цената:
Обикновено тези продукти са по 1-2 щайги и свършват бързо. След това НЕ се взимат същите от пазара, които да се продават под същата таблека. Поради тази причина и цената им е по-висока. Tе са само 5 кг. (например), ще ги има само седмица и от тях Чичо Петър или баба Дешка също ще получат заплащане. След това тикви няма да има, ако не намерим тикви от някоя друга градина, на друг човек, но те ще са други тикви и с друга табелка с името на този човек.

Това, че представяме продуктите си по интерсен начин, ни прави отдадени на работата и идеята, зад която стоим, а не “мошеници”. Още повече, че то напълно отговаря на фактологията за тези продукти, а именно: регион, където са отгледани и името на човека, който ги е отгледал.

Това не заблуждава хората и мисля, че е редно да се отделят 2 типа бизнеси: тези, които използват похвати и невярна информация, за да създават определени представи и тези, при които представянето на продуктите отговаря на истината и фактологията (макар и по нестандартен начин). Има разлика между първите и вторите и “мошеници” са тези, които дават невярна информация. Добре е да има конкретика в някое изказване, а не да бъдат поставяни под общ знаменател всички. В тази връзка не мога да дам друг пример, в подкрепа на тезите на Хипар, но мога да гарантирам за произхода на всеки продукт в Смесен Магазин и заставам зад това.

Най-простото нещо, което е редно Хипар да направи, преди да пуска хейтърски коментари, е да събере инфомрация, като дойде на място и попита който и да е от нас за баба Дешка или чичо Петър. Повечето от хората, които работят в Смесен Магазин са от самото му откриване на 9 Септември 2010 година и са запознати лично с почти всичко на рафтовете.

Относно Амарант: Амарантът се различава от пшеницата, най-малкото, защото е безглутенов. Статията е преведен материал и не е на тема пшеница, а амарант. Ако има разлика в съдържанието на определен компонент от това, което пише в друг източник, то така е било в оригиналния текст. Изключвам вероятността да е допусната синтактична грешка при превода, за което ще проверим. Данните от тази статия са точно толкова достоверни, колкото и wikipedia и единствения начин да се провери със сигурност съдържанието на определен комппонент, е да се направи изследване в лаборатория на точно определен Амарант и резултатите за точно този Амарант да бъдат изложени.

Статията, както и всичко, за което се пише в Кукуряк, няма за цел да “продаде” XX броя Амарант веднага след прочитането на статията. Това би било доста наивно и инфантилно. Когато нещо ни се стори интересно, пишем за него, за да запознаем хората, а и защото ни кефи.

В подкрепа на всичко написано от мен, можем, и при желание, ще се ангажираме лично да запознаем всеки с баба Дешка, ако му се пътува до с. Черньово и ако тя желае разбира се, както и с чичо Петър, с който ще е по-лесно, тъй като в момента е в София. Същото важи за абсолютно всички продукти в Смесен Магазин, на които са поставени имената на хората, отгледали ги.

Нека всеки, който дава примери, да се стреми да ги подкрепи с проверена информация, защото по този начин той самият е отговорен и заблуждава… и прави тези води по-дълбоки и мътни.

“Ами то всъщност не се продава никъде телешко “с хормони и антибиотици” – нито у нас, нито в САЩ примерно.” – всъщност в щатите едва 2% от говеждото месо е без хормони и антибиотици. Отглеждането на открито не е гаранция за начин на хранене. Масовият вид угоителни стопанства по света хранят говедата в последните месеци от живота им с предимно зърнена диета, за която те не са биологически устроени, и съответно се налага тъпченето им с различни медикаменти. Хормоните за растеж са си изкушение и малко хора му устояват. Сега и да кажа, че отглеждаме животните си по грамотен и чист начин без гореизброените “екстри”, надали някой ще ни повярва, но е така. По принцип в БГ телешкото няма много боклуци, единствените проблеми идват от разни by-products, с които се тъпчат животните в името на килограмите…
“Тъй като е по-евтино, масово кравите се хранят с трева и сено и в пунктовете се взима мляко- колкото дадат. Ако си поръчаш мляко от домашна крава, като бонус фермерът вечерта ще я нахрани с царевица и ще удвои добива, но млякото ще е с по-вредни мазнини.” – млякото по пунктовете/мандрите идва основно от големи ферми, в които тревата/сеното почти не влиза в диетата на кравите. Това не значи, че то е некачествено, но изобщо не отговаря на романтичната ви идея за чисто млекце от магазина. Тревата изобщо не е най-евтиния фураж за добив на мляко или месо. Относно “домашното” мляко – ако ви се даде възможност за контрол по всяко време с какво се хранят и как се отглеждат животните, можете да бъдете поне малко по-спокойни.
И последно – хибридните бройлери са просто птици, които наддават повече при тъпчене с антибиотици и боклуци, отколкото чистопородните пилета. Произхода и генетиката им не значат, че са отглеждани по чист начин, каквото и да значи това.
В заключение – няма гаранция за качеството на храните на масата ни, освен ако не си ги произвеждаме сами (абсурдно е). Възможно е да се постигне някакво ниво на доверие в производителите, или с лични контакти и контрол, или със сертифициране/делегиране на контрола на други хора (например “био”-то в нормалния му вариант, както е в Западна Европа например). Или затваряш очи и спира да ти пука, веднъж се живее в крайна сметка.

Отново казвам, че ако сложиш цената най-горе на кривата на търсенето продаваш само на тези много малко хора (съгласно quantity demanded и приемайки, че всеки купува само една бройка от продукта), докато за останалите се получава в тази графа един триъгълник, който е съвкупност от загубата на потребителите от некупуването на продукта и загубата на производителя от неуспеха му да го продаде.

Еластичността на търсенето обаче не включва мотивацията и нагласите. Тя, както казваш, обяснява картината “като цяло.”

еластичността на търсенето е термин който обслужва общата цена на дадена стока и как нейното търсене от всички клиенти (като цяло) се променя с промяната на цената. т.е. терминът фокусира върху стоката и цената й.

ценовата чувствителност, от своя страна се занимава с индивидуалните предпочитания, нагласи, мотивация и специфично поведение на отделния потребител

Това е обичайна тактика на всеки търговец и изобщо бизнесмен. Все пак те са на пазара, за да правят пари, а не за да угодят на всеки. Тактиката на фирми като Епъл, за която говориш е с цел да вземат от всеки максимално и така да няма потребителски излишък. А това е най-ефикасния резултат за един търговец.

Същото е и със самолетните компании – които даже налагат ценова дискриминация, но пак с цел да вземат възможно най-много пари.

Млякого пък е куриоз, за тези, които си мислят, че е по-здравословно да взимат от “позната” карва. Тъй като е по-евтино, масово кравите се хранят с трева и сено и в пунктовете се взима мляко- колкото дадат. Ако си поръчаш мляко от домашна крава, като бонус фермерът вечерта ще я нахрани с царевица и ще удвои добива, но млякото ще е с по-вредни мазнини. Дотук с “домашното мляко”. Да, има търговски вид и е мазничко, но каква е файдата, като е обратното на полезните grass-fed продукти?

Тъпкането с хормони и антибиотици не е никак благоприятно за нас, така че по-добре пилетата да са генетично предразположени да растат бързо, отколкото да се стимулират с химикали да го правят.