И в дефиницията на наука никъде не се споменава “точност”, каквото и да означава това – науката изисква предвиждания и проверка дали съответстват на реалността.

Та по твоята дефиниция еволюционната биологията не е наука, понеже не може с никаква точност да предвидим в какво ще еволюира един див организъм. Обаче можем да предвидим, че ако изложим бактерия в отровна за нея среда, тя ще развие резистентност.

@Longanlon, какво те кара да мислиш че социологията, психологията и историята не са науки?

в тези дисциплини “истината” е наистина въпрос на гледна точка – те нямат независим измерител и поради това в тях няма факти, а само теории. теории, които не могат да бъдат доказани с факти – за тях могат да се дават само аргументи (т.е. да се спори до припадък, което и става във философията – от векове се прелива от пусто в празно…).

икономиката е нещо средно между двете – за нея има точни статистически измерители, но за значението им може да се спори до припадък – което и правят икономистите от различните “школи”. икономиката всъщност не е дори, според мене, самостоятелна дисциплина – тя е прекалено обвързана с математиката, историята и психологията, за да се разглежда отделно от тях.

Като тук не става въпрос че това е така ВИНАГИ и НАВСЯКЪДЕ, а просто че го има като възможност.

Обърнете внимание, че освен цената на труда (която впрочем не се изчерпва с МРЗ!) може да се повишат и цените на други ресурси като ток, вода, суровини. Тогава какво правим – “съкращения” на ток ли?

Разбира се, има продукти, при които повишението на цената предизвиква повишено търсене – парадоксално, това са някои луксозни стоки и … някои най-евтини стоки от първа необходимост. За луксозните – повишението на цената повишава ексклузивността и престижа, който носи стоката. За най-евтините – това е феномен, който забравих как се наричаше точно, но се обосновава с факта, че когато на един много беден човек му поскъпне стока от първа необходимост, той ограничава ДРУГИТЕ си харчове – примерно ако си купува 1 хляб и 1 кисело мляко за 50 ст. + 1 лв., и хляба стане 75 ст., същия човек ще си купува вече 2 хляба, защото няма да има пари за кисело мляко. Това е много частен случай разбира се.

Защо не погледнете малко по-далече от носа си? Както има стоки, при които дребно увеличение няма да им промени купуването, така има работодатели, при които дребно увеличение на МРЗ няма да им промени нуждата от труд и няма да доведе до съкращения.

Впрочем нямам намерение да дискутирам повече темата, понеже се въртим в кръг. Оставете книжките и вижте малко реалния пазар.

е неам думи… как не се знае бе, пиле шарено, нали 1 на 10 като не си купи днес мляко, щото 5 стотинки му пречат и общите продажби падат. И това е азбучна истина в икономика, чак се нервя, че трябва да я обяснявам. И с 0.0001 ст. да поскъпне, пак ще паднат продажбите, само е трудно да се измери с колко. Като при 5 ст. не падат, при колко падат според теб? 7, 10, 50, 1000? Това да не ти е копче on/off, цената на млякото към продажбите е нямаляваща крива, както и тази на минималната заплата към заетостта.

Това, че в практиката няма “равни други условия” не означава, че даден ефект съществува само в теорията, а че е трудно да бъде отделен от другите при измерването.

И вдигането на другите разходи абсолютно води до съкращения, щом и това трябва да ти се обяснява…

Дори при равни други условия (което го няма в практиката, но карай) няма доказателство, че увеличаването на МРЗ ще доведе до съкращения.

То по тая логика и увеличаването на тока / бензина / водата би трябвало автоматично да води до съкращения, щото нали работодателя за да ги вземе тея пари трябва да икономиса от някъде…