Обажда ми се един човек и вика – “Хм, тука дойде едно писмо от ВКП , искат да им кажем собственика на ИП адрес х.х.х.х , и понеже оператора (доста голям , и имащ много за губене) не смее да се опъва на властта – ще им дадем информацията.

Питам го аз – е какво пише в писмото , на какво основание искат такова инфо и има ли съдебно решение за това ?

Не . Няма съдебно решение – основанието е ЗМВР – члена дето задължава всички да оказват съдействие ?!?! Ако оператора не “окаже съдействие” ще/може да има сериозни ядове.

Лицето от което се интересуват е напълно законопослушен гражданин и на “процесното” ИП е било предоставено за хостинг на *литературен* ФОРУМ .

Та, ако вие си мислите, че сте “законопослушни” , то властта изобщо не мисли така и ви/ни третира всички като престъпници. И вие/ние дори не знаем за това.

Ще видим какво развитие ще има по въпроса, но обещавам, че всичко ще бъде описано и публикувано .

Само че има една проста истина – няма как да се опазиш от всичко (дори професионалистите не успяват – а какво остава за обикновеният гражданин). Винаги е възможно едни или други твои комуникации да се окажат от интерес за някого: ако не е МВР, ще е ФБР, ако не е твоят работодател, ще е твоят бизнес-партньор или твоят конкурент в бизнеса, ако не е бившето ти гадже, ще е бъдещото ти такова – и т.н.
Можеш ли да си опазиш всичките лични комуникации от ВСИЧКО това? И изобщо можеш ли да живееш в състояние на едно постоянно “дебнене” дали нещо от изброеното по-горе не се осъществява върху теб по един или друг (нов или стар) начин?

Ето Логанлон съобщава в началния си постинг: “Стана ясно, че 90 000 граждани са били подслушвани миналата година”. Да приемем, че това е факт. Как анализираме този факт – какви изводи можем да направим – много ли са това, малко ли са?

Разбира се, намерението на Логанлон е това число да впечатли хората като “голямо”. То действително изглежда такова – докато човек не отвори
доклада на прокуратурата за 2009 г.
http://www.prb.bg/php/documents/1661.doc
където четем:
“”
При сега действащата уредба в края на І шестмесечие на 2009г. всички спрени дела, вкл. от предходни години са общо 672616, от които срещу неизвестен извършител са 657606 ( 97,8%).
“”
Така… значи в България е имало над 650 000 заведени дела “срещу неизвестен извършител”, които прокуратурата в даден момент е спряла, тъй като извършителят така и не е бил установен. Не знам какво впечатление ви правят тези две числа (650 000 и 90 000), но според мен пред лицето на 650 000, числото 90 000 е твърде скромно.

> И все пак не можете да ме убедите, че полицията ми мисли злото повече от някой престъпник,

Първо, тук не става дума за полицията, а за властта: именно държавната (политическата) власт задава стила, методите и рамките на действие на полицията, тия неща не си ги измислят нито униформените в патрулките, нито чиновниците в МВР.

И второ – престъпникът може да те измами, обере, изнасили, пребие или убие. Властта може да те КОНТРОЛИРА. Което означава, че може да те мами, обира, изнасилва, пребива или убива (пък макар и само в преносен смисъл) – всеки ден по малко, в течение на много дълго време. И двете неща са “зло”, и са еднакво неприемливи. Затова писах по-горе, че няма “или-или”. Има “нито-нито”.

При соца властта упражняваше точно такъв контрол. Затова през 89-та се оказа, че сме едно свито и наплашено поколение, което не само не успя да се възползва от падането на бариерите, за да започне да гради свястно бъдеще, а даже и не успя да проумее какво се случва. Парадоксално е 20 години след срутването на оная система да поемаме пак по същия път.

————
“За да съм максимално ясен: лично аз нямам никакво намерение “да внимавам какво приказвам”. И преди 89-та не съм “внимавал”, няма да започвам тепърва. ”
————

Дори да не си подслушван, очевидно челта е постигната. Параноя и масова психоза. Това на физкултурника Ц. и огранителя от Банкя им излиза далеч по-евтино.

Нямах предвид написаното от мен да прозвучи като “Support your local sheriff”. Такава подкрепа може да има редовият полицай, който гони престъпника – но не и политическото ръководство на МВР. Поне не това, което е в момента (нито онези, които са били досега). В този смисъл Лонганлон е прав: дори ако няма конкретни основания да смята, че комуникациите му се следят, той няма и абсолютно никакви основания да е уверен, че НЕ СЕ следят.

В момента никой български гражданин няма основания за такава увереност – дори ако никога през живота си не е нарушил и едно законче. Нито пък има основание за увереност, че информацията за него няма да се използва неправомерно. Не по вина на редовия полицай, а по вина на разните там политически мераклии и въжеиграчи, и на корупционната среда, която те усърдно си отглеждат. В това е проблемът.

Тезата ми не беше, че трябва да си заравяме главите в пясъка, нито че трябва да даваме неограничен кредит на доверие на властта – в никакъв случай. Казах, че ако сами раздухваме и подклаждаме страховете си от следене, това ще улесни политиците да злоупотребяват с него.

Не бива да забравяме и за секунда, че ние, средностатистическите индивиди, сме началниците на министъра на МВР. И на премиера, и на президента, и на цялото там кабинетно-кулоарно войнство – а не те на нас. Ако свикнем с мисълта, че сме им подчинени, в такива и ще се превърнем. Ако свикнем с мисълта, че сме масово и безконтролно следени, няма дори да реагираме, ако се окаже вярно. Все едно “ела, Вълко, изяж ме”. Няма такова кино.

Така че алтернативата не е “или пълен карт бланш на следенето, или мрете от престъпност”. НЯМА ТАКАВА АЛТЕРНАТИВА. Има средства за противодействие на престъпността, които следва за се използват САМО по правилата, САМО при необходимост, и САМО по предназначение. И за всяка злоупотреба с тях трябва да хвърчат глави.

За да съм максимално ясен: лично аз нямам никакво намерение “да внимавам какво приказвам”. И преди 89-та не съм “внимавал”, няма да започвам тепърва. А ако някой тръгне да ми слухти из комуникациите, защото не му харесва как мисля, да се моли да не го усетя.

на някои хора спомените от комунизма са им пресни и никога не са спирали да са подозрителни. аз не съм от тях. ама напоследък май се налага да стана