> Не мога да разбера, защо в България UE e толкова непопулярен.

Защото тук подобни обекти не са екзотика, а ежедневие. Цялата държава прилича на такова нещо, накъдето се обърнеш, все това виждаш – и в пряк, и особено в преносен смисъл.

А когато си потопен по цял ден, всеки божи ден, в едно и също нещо, е много трудно да го погледнеш отстрани и да усетиш естетиката му. Необходима е онази способност да се дистанцираш, която притежават само една рядка категория хора… дето един приятел им вика “измислени” 🙂 Другата възможност е да си някакъв perfect stranger.

Това, че някой индианец живее до вулкан в средата на джунглата не значи, че той го е открил. Така, както човек болен от чума не е “открил” бактерията, причиняваща чумата. Примерно.

Разбира се, цвета на откривателя няма никакво значение – но има значение какво ще направи той с откритието си и дали изобщо има капацитета да го разпознае като такова.

В епохата на великите географски открития, науката е развивана практически само в Европа. Казва се, че нещо “е открито”, когато е открито за науката и описано така, че всички заинтересовани да могат да се ползват от знанието за него – което в периода, за който си говорим, става само в Западна Европа.

Туристическото пътуване тип 7 дни, 3 държави е бедно на откривателства, да – но ако постоиш някъде, започват да ти се разриват такива страхотни за опознаване неща, най-хубавото на които е, че са неща, за които си нямал и най-малко понятие, за които не си чел или чувал: цели културни микроконструкти на определена логика на живота, възприет на дадено място. Виждаш защо се е оформил такъв и какви сили го движат – вижда се дори в граматиката и лексиката на съответния език. Просто страхотно вълнуващ процес и според мен 100% автентично откривателство.

Първо, на личностно ниво има предостатъчно нови неща да откриваме, тоест които не са ни известни на нас лично, но пък все някой ги разбира.

Второ, има предостатъчно, дори повече от преди да кажем 50 години, неща да се откриват във всички области на науката, просто защото сега знаем повече и времето е “назряло” за тях.

И трето, не знам защо ти се струва, че през средновековието е било по-лесно за крепостния селянин да отиде в джунглата отколкото средностатистическия съвременен човек да си купи батискаф и да тръгне да изследва с подводница … и преди и сега откривателството е призвание на една по-особена порода хора.

Исках да разкажа за кораба “Медуза”, порових се малко из книгите и открих някои много интересни факти:

– През 1838 година американският писател Едгар По написал “Повест за приключенията на Артур Гордън Пим”. В нея той разказва как след корабокрушение четиримата спасени се оказали в открито море. Доведени до отчаяние от глад, тримата от тях убиват четвъртия и го изяждат. В книгата неговото име е Ричард Паркър. През 1884 година корабът “Магнонет” претърпява корабокрушение. Четирима от моряците се спасяват и подобно на героите на Едгар По, се оказват в една лодка. След дълго скитане сред морските простори, обезумели от глад, тримата убиват и изяждат четвъртия. Името му се оказва, че е … Ричард Паркър.

Разказът на По може да e вдъхновен и от случилото се по рано с кораба “Медуза”, още през 1816 г.
Самата случка с трагедията, разиграла се на този сал, заслужава отделен коментар, понеже случая извиква много мрачни алюзии за днешното положения в България.

– През 1865 година в романа си “От Земята до Луната” Жул Верн пише за полета на трима души до Луната. Размерите на изстреляния снаряд са следните: височина 3,65 м, тегло – 5547 кг. След сто години “Аполон-8” с екипаж от трима души за първи път обикаля Луната. Модулът “Аполо-8” е с височина 3,60 м и тегло 5621 кг. Двата апарата стартират през декември от Флорида, а после се приземяват в океана. Разстоянието между точките на приводняването на апаратите е по-малко от 4 км.

– Артър Кларк също с огромна точност предсказва изтрелването на изкуствените спътници и информационната ни зависимост в книгите си „Една одися в космоса през 2001” и продължението „ …през 2010 година”.

Интересни случайности . Аз си ги обяснявам с високия интелект и усет на авторите за това, кое е актуално и в каква посока ще се развива света.Така че има още много интересни неща за откриване, изследване във всяка една област.(астрономия, физика и квантова физика, литература и изкуство, психология и т нт.)