В такъв мащаб няма лична отговорност, а само колективна вина, която безкомпромисно се стоварва върху всички по един или друг начин. Така, както всички черпат облаги от участието си в социума, дори либертарианците.

Всъщност борбата между държавата и бизнеса наподобява противопоставянето между поколенията.

Когато държавата се отказва от някоя функция, друг трябва да я поеме. Това е като движението на влак от точка А до точка Б. Като включим конкуренцията и израстването, то държава, която е тръгнала от т.А теснолинейка, ще пристигне в т.Б множество влакове или вагонетка (каквато предсказват марксистите).

Мен лично ме интересува влака или държавата от ново поколение, която е единоначална, авторитарна, със строга йерархия, както своите прадеди, но расте и се развива по-бързо от родителите си. А всеки гражданин има правото да избира дали да е част от нея или не.

Накрая се получава манджа с грозде 🙂

Демек, имаме случай с професионален олигофрен, който не разбира от собствената си област, пък ние очакваме да направи нещо полезно в съвсем различна такава.

Ей на, пример на домашна почва: имаме си физкултурник за премиер. Какво ги учат във НСА за бюджети, или за икономика, или за политика?

И тук не говорим дори за лобизъм – идеята за държава над необходимия санитарен минимум е само разхищение на пари… нашите пари.

Бизнес циклите са нещо нормално в една пазарна икономика. Проблемът е, че политиците използваха системата за да отлагат до безкрай корекцията на пазарите. Изведнъж това започна да трупа балон след балон и единственият изход винаги е бил нов балон.

Съсредоточването на власт в шепа хора винаги е създавало проблеми. Основата на всичко е монетарната система в момента базирана на МРЗ-та и властта на централните банкери. Много обичам този цитат:

Give me control of a nations money supply, and I care not who makes it’s laws.
Mater Amschel Rothschild – founder of the Rothschild banking dynasty.

Всичко започва от далечната 1913 г. със създаването на ФЕД и премахването на златният стандарт. Някой ще каже, че той е премахнат през 1971 г. при Никсън… Хубаво си помислете дали сте прави.

И преди съм казвал че истински свободен пазар можеш да направиш само сред малък кръг от хора и то ако почнеш от нулата, т.е. ще е временно състояние. Рано или късно се появяват мастити чудовища, по които политиците кацат като мухи и лобират за интересите им, които си купуват рейтингови агенции оценяващи кредитите и които принуждават малките хора да платят за последващата криза.

Регулация може да се нарече единствено действието срещу въпросните мастодонти, не техните фриволни действия, били те осъществени с помощта на правителството или Конгреса. Само на теория държавата е самостоятелен организъм изграден от морално-перфектни елементи, служещи на народа. Държавата е маска зад която понякога се крият грозни физиономии, без никой да предполага, но винаги само и единствено маската поема цялата критика от феновете на либертата. Държавата не е шепа хора избрани да представляват населението. Всички ние сме държавата. И ако бъдещето принадлежи на свободния пазар, то силата на държавата трябва да се увеличава. И това не означава да се увеличи броя на бюрократите, а възможността на всеки редови гражданин да получи по един лост за въздействие, който не се изразява цифром (в $). Както и в правото няма числени релации.

Регулация например е прокараната от Меркел забрана на късите продажби. Дали това е добър ход е друг въпрос. Умишленото наклоняване на везната с цел лична изгода не може да бъде наричано регулация. По същата логика регулация е и изнасянето на 12 милиарда долара от хазната ни направено от “държавата”, т.е. от комунистите на власт.

Между другото един от аргументите за даване на ниски кредити за купуване на жилище от по-бедни е, че по-“добрите” граждани са тези, които притежават дом, а не тези, които наемат. Има една такава “поговорка” в САЩ, че никой не иска да има за съсед наемател. Това го прочетох в The Battle (http://www.amazon.com/Battle-b.....0465019382). Та оттам и произлиза цялата идея за държавата и нейните хибридни проекти, най-големите от които Фани Мей и Фреди Мак. След като наемателите са “лоши” граждани (тоест по-немарливи и по-непукисти) не е лошо да се опитаме да решим тези проблеми, но, както ти правилно отбелязваш, натискът за ниски кредити не е работещ.

– Едните са регулации, които имат за цел да постигнат някаква политическа цел, като насърчат някого или нещо или да затруднят някого или нещо, защото политиците/бюрократите смятат, че така “е добре за икономиката” или “е добре за обществото”. Пример от статията – насърчаването на нисколихвените заеми, за да “имат всички възможност да си купят жилище”.

Тези регулации са лоши, защото изкривяват преценката на хората. Естествено, всеки човек си преценява дали може да си позволи жилище или не, но изкуствено ниските лихви подлъгват и купувачи и инвеститори.

– Другия вид регулации са тия, които ограничават дадено поведение, защото се смята, че то е рисково или вреди на останалите хора. Тези регулации не са винаги вредни (защото някои видове поведение наистина представлява престъпление или измама, макар и завоалирани) но много често с тях се прекалява под предтекста за загриженост.

Политици и бюрократи непрекъснато създават нови такива правила и изисквания, които далеч надхвърлят нуждата от сигурност и справедливост – било за да се покажат загрижени и дейни (политиците), било за да си улеснят живота (бюрократите), без да им пука че затрудняват живота на всички останали хора.

В жилищния бизнес пример за такива регулации примерно са законите за строителството. Законите за безопасност и модерното “достъпност” често са доведени до абсурдност, поради което сградите се оскъпяват много. Не знам дали си се опитвал да строиш къща у нас, но със закон е определено колко най-малко трябва да ти е голяма тоалетната, колко да са стаите, да имаш килер и т.н. глупости, които нямат нищо общо с безопасността и би трябвало да са си само твоя лична работа…

И то в момент, в който в повечето държави в Европа безработицата започва да спада и бюджетите да са балансират, а САЩ затъва все повече в дефицити и безработицата й официално е 9.88 – едно доста издайническо число, на което му личи колко креативни статистики и усилия са хвърлени, за да не прескочи двуцифрената психологическа бариера…

Дори най-отявлените либертарианци смятат ролята на държавата за много важна – но тя трябва да е ограничена в осигуряването на законова рамка, в която всички действат, а не да прокарва политически интереси и заради тях да се опитва да влияе на действията им. Държавата трябва да е безпристрастен рефер, а не да се опитва да насочва резултата от мача, защото се видя това какви последици има.