Comments on: Ужасът “Ученическа комедия”

By: Гадньо

Гадньо — Thu, 18 Nov 2010 14:06:55 +0000

Искрено се забавлявах, поздравления… описанието покрива близо 90% от U, множеството на всички тийн-филми. И все пак, има такива, които още радват окото — Brick, например.

Не забравяй, че според именно тези филми, в училище от, близо трети, до не знам си кой там клас, всички учат Хамлет. Усърдно. И последователно. Такива неща оставят brain damage… както всеки едностранен поглед върху света и това, което се случва около нас, в частност. Не, че имам нещо против произведението и Шекспир, като творец, но ако цял ден учиш за разни мисловни терзания на полуидиоти, рядко би стигнал до дълбокомислени проникновения и/или оригиналност.

Според мен всичко това е просто капка в популяризацията на жизнените ценности от сорта на “Искам да стана принцеса!” и “Искам всички… гимнастички…” (Big Sha ftw…), дълбоко насаждани в учудващо количество общества, включително и нашето собствено. Не, че е лошо, просто е еднообразно.

И, да завърша с нещо положително… тези филми обикновено не се гледат, да те научат на нещо, а да те разсмеят и да ти вдигнат настроението, за което спомага не сюжета, а съпътстващият го хумор. Макар, че, откровено предпочитам изпипаните филми, като “Despicable Me”, пред всички тези… неща 🙂

By: Божо

Божо — Mon, 08 Nov 2010 10:19:19 +0000

@Калин Стефанов

“За американските училища не знам (истинските, не тия във филмите), но в моето училище готините момчета и момичета бяха и умни, а смотаните момчета и момичета бяха и глупави.”

И по какво преценяваш, че са били глупави? 🙂

By: scanman

scanman — Sun, 07 Nov 2010 20:07:45 +0000

Ми аз по принцип мразим да хвалим некой ама кво да направим, като си го написал яко дедо боже, ако го имаше и он надали щеше да го напише по-добре детсевика!

By: mitask

mitask — Sat, 06 Nov 2010 11:09:12 +0000

Toзи жанр се изтърка още през 80-те години,както и ужасите и особено филмите на военна тематика. Иначе има добри такива комедии с Том Ханкс.

By: красен

красен — Fri, 05 Nov 2010 20:40:27 +0000

Един добър тийн филм с подобна категоризация на героите и с добро послание с е Breakfast Club (1984). Повече клони към драма, отколкото към комедия, но си струва да се гледа.
Колкото до малоумните филми, правени на ишлеме и изтъкани от клишета, мисля, че ефектът е търсен, тъй като масата хора обича да гледа нещо познато в нова опаковка.

By: GR8

GR8 — Thu, 04 Nov 2010 13:47:20 +0000

Единствено ми се иска да добавя, че все ще се намери и някой симпатяга, който да живее на каравана до училището, отново в графа метъли (луузъри),без пари и усет за готините спортни дрещляци! 🙂

By: Dani

Dani — Thu, 04 Nov 2010 08:58:23 +0000

Той жанра сякаш доста се поизтърка. Очаквам да еволюира, но как нямам идея 🙂

By: Калин Стефанов

Калин Стефанов — Wed, 03 Nov 2010 23:45:17 +0000

За американските училища не знам (истинските, не тия във филмите), но в моето училище готините момчета и момичета бяха и умни, а смотаните момчета и момичета бяха и глупави.

By: ru

ru — Wed, 03 Nov 2010 14:01:01 +0000

Някъде бях чела, че сюжетните линии в епическите произведения всъщност могат да бъдат сведени до четири, които непрекъснато се повтарят в една или друга степен в различните художествени произведения. Май случаят тук е същият, само не съм сигурна за броя им 🙂 …

By: Комитата

Комитата — Wed, 03 Nov 2010 11:31:48 +0000

Когато започнах да чета, мислех че е опит за заклеймяване на един от любимите ми жанрове – американската малоумна комедия и нейният важен поджанр – ученическата комедия. Слава Богу, авторът е ценител на шедьоврите в тази област (Американски пай, по-ранните серии) и критикува неизвестни за мен произведения. Ама едва ли е голяма загуба, че не съм ги гледал.

By: Д.Н.

Д.Н. — Wed, 03 Nov 2010 11:08:32 +0000

Точно описание на ученическите комедии. Впрочем на мен затова и не ми харесва особено много да гледам ученически комедии – прекалено предсказуеми са. Винаги някой смотаняк – бил той зубър, бил той всякакъв некадърник в живота – се докопва до най-яката пичка, при все че като двойка изобщо не си отиват (нито физически, нито психически можеш да си представиш такава връзка да трае повече от една седмица). Компаниите на пичката и смотаняка (или пича и смотанячката) винаги са едни и същи – разделени на популярни и непопулярни (които са толкова непопулярни, че са дори отблъскващи – направо ти се иде, както казваш ти, да ги натупаш). Така е и с екшъните – винаги доброто побеждава накрая – но там всичко изглежда далеч по-непредсказуемо според мен, а и в някои екшъни доброто побеждава, но злото не е изкормено от лицето на Земята.

Затова аз като цяло не си падам по гледането на филми, освен ако не съм с компания. Често пъти се получава една нереалистична, но предсказуема, завръзка и някак си се губи елементът на изненадата. А той според мен трябва да е един от най-важните елементи в правенето на филми и писането на романи.

By: vlad

vlad — Wed, 03 Nov 2010 11:00:32 +0000

Прекъснах си “Кошмарите на Елм…” – защото темата с учениците и колежаните е основа на мнооооого сюжети. Ето, ако си дойдем на темата, и ужасите (american style) следват няколко общи пътеки. Приятелите, някои са просто прави лопати, двуличните, адският злодей, всичко е сбъркано докато към 2/3 от времето не осъзнаят че се намират някъде по средата на сериозно меле, ръчкане, кольене, изтърбушване, бесене, дърпане, мазане, задължителен сантимент когато се стигне до вдъхване на кураж – нищо че на всеки е писано да пукне ефектно, изкупителните жертви си го отнасят първи и ако няма поне една едрогърда блондинка да се докаже по колко тъп начин можеш да си отидеш от този свят… значи злодеят не е достатъчно зъл. Хм, даже музикалните теми са… идентични.

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 03 Nov 2010 10:16:57 +0000

ххихи ми пожелавам ти приятно гледане на Антихристът примерно 😛

By: Некакъв

Некакъв — Wed, 03 Nov 2010 10:01:48 +0000

Аз съм един от 9-те фена на Тарковски 😀 и протестирам срещу увода на статията, но с останалото съм съгласен 🙂

By: ZiZi

ZiZi — Wed, 03 Nov 2010 09:19:22 +0000

Много ясно, той си беше голям пич.

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 03 Nov 2010 09:15:43 +0000

хихихи това не е само за боксьорските филми, ами за всички бойни филми изобщо 🙂 само жан клод ван дам сигурно има десет филма точно с тоя сюжет, които съм изгледал с неописуем кеф като дете 🙂

By: ZiZi

ZiZi — Wed, 03 Nov 2010 09:13:15 +0000

Аз не съм голям почитател, ама ми прави впечатление, че история обикновено е следната:
Нашият човек не е нищо особено и бачка някаква не много приятна работа, като хамалин примерно. Тук има вариация, но при всички положения един отритнат от света майстор, го забелязва. Следва половин час яко трениране – скачане на въже, набиране на лост на рамката на вратата,тичане сред природата и разбира се, боксиране в тъмната и гадна зала, която е успял да намери майсторът (най-често не може да си плати наема и лошите заплашват да му я вземат).
В този момент, обикновено се появява мадамата, за да има кой да се притеснява, когато нашия го бият яко на първите мачове. Следва най-мъдрият съвет на майстора, за който главния герой се сеща тъкмо, когато финалната битка изглежда загубена. Естествено накрая нашият набива най-големия гад и заживява щастливо с девойката, а пък учителят му отново се радва на всенародна любов и започва да тренира жадни за бой дечица.

Това е общо взето. Горе-долу същото се отнася и за филмите за бойни изкуства, ама там боецът го откриват малко по-млад и тренира само сред природата 🙂

By: Longanlon

Longanlon — Wed, 03 Nov 2010 09:11:35 +0000

То имаше един такъв разказ за машина, генерираща сюжети за книги. Едва ли ще е кой-знае колко сложно, да ти кажа, при условия, че ако имаш десет променливи (части от сюжета) с по десет възможни стойности (какво да става) всяка, това прави 100 000 000 000 броя различни сюжети… (ако не ме лъжат бледите спомени от часовете по математика)

By: Спас Колев

Спас Колев — Wed, 03 Nov 2010 09:06:12 +0000

Хехе, Бунюел беше писал някъде (вероятно поредната му измислена история) как през 40-те конструирал просто механично устройство (нещо като ротативка), което можело да генерира скелета на всички възможни сюжети в Холивуд.

By: stanilabg

stanilabg — Wed, 03 Nov 2010 09:02:34 +0000

Също и родителите (в повечето случай баща му) на главния скапаняк, които в началото на филма са твърдо против намерението на рожбата им, да се премести в друго училище, а в последствие са много горди от “постигнато” завоевание ( оказва се, че баща му бил на времето същия скапаняк и сега се радва не по-малко от “успеха” на синът му, като му намигва, когато ТЯ се обърна с гръб или двамата си плеснат ръцете).