Comments on: Оковите на майчината любов

By: Beatrice

Beatrice — Mon, 25 Jan 2016 18:03:42 +0000

Много актуална и наболяла тема, за съжаление обаче трудно се прави разлика между здравословни семейни взаимоотношения, независимо колко близки, и патологичното вкопчване, което криворазбрано се приема за най-висшата форма на любов.
От първа ръка знам какво е да растеш в подобна задушаваща атмосфера, където постоянно ти се повтаря “ти си смисълът на живота ми, ако не беше ти, сигурно щях да се метна от някой мост” и т.н. Това не ме кара да се чувствам обичана, а напротив, стоварва огромна и несправедлива отговорност върху плещите ми, защото прехвърля отговорността за чуждо щастие и смисъл върху мен.
Родителите трябва да се научат, че да създадеш живот не е равнозначно на това да го притежаваш за вечни времена и да очакваш вечна благодарност, излизайки от всеки спор и опит за вмешателство в живота на детето си с думите: “аз съм те създала”, и отравяйки всеки опит да има свой живот, сякаш е безобразно предателство и кръвна обида.
Към настоящия момент живея самостоятелно (вече няколко години), и постепенно съм успяла да балансирам повечето нападки, но все още се случва да ми правят мелодрами, в случай че ми се звънне за 1500 път и аз нямам време да говоря, понеже правя друго. Да са живи и здрави, но този тип родителска обич си е направо токсична!

By: Твоето компетентно дете - Блог за книги

Твоето компетентно дете - Блог за книги — Fri, 02 Mar 2012 12:14:26 +0000

[…] но твърде рядко практикувана при нас на юг, дето майки орлици бдят над отрочето докато се ожени/омъжи, че и много след […]

By: ким

ким — Thu, 23 Feb 2012 14:49:48 +0000

Когато някой те подтиска, най-логично е да се разбунтуваш – това се отнася и за синовете, подтискани от майките си. Не съм съгласна, че майките трябва да носят изцяло отговорността, че синовете им, вече големи хора, не могат да взимат решенията за себе си. Светът е пълен с хора, постигнали доста въпреки лошите си родители, в много от другите случаи става дума за келешлък и за това какво им е по-удобно.

By: Евини дъщери – психология и сексуалност на жената - Блог за книги

Евини дъщери – психология и сексуалност на жената - Блог за книги — Wed, 19 Oct 2011 07:01:47 +0000

[…] Накратко, Евини дъщери – психология и сексуалност на жената спира вниманието ни върху начина, по който майките прехвърлят собствените си виждания, комплекси, проблеми и предразсъдъци върху дъщерите си. Според Кристиан Оливие, в психологически и личностен аспект, добри майки няма – има само по-лоши и по-малко лоши майки, в зависимост от това до каква степен са успели да не насадят комплекси и по друг начин да притискат и увредят психиката на дъщерите си – нещо, с което съм горе-долу съгласен, предвид, че почти същото се отнася и за момчетата. […]

By: Longanlon

Longanlon — Fri, 29 Apr 2011 06:35:30 +0000

Ето едно артистично филмче, което показва до какво довежда прекалената майчина любов към сина:

http://www.youtube.com/watch?v.....e=featured

By: ннн

ннн — Tue, 28 Dec 2010 19:24:25 +0000

Абе моля ви се, още като се роди дъщеря ми, тази prosta venica се довлече в нас, за да готви на детето си, т.е бащата на детето ми и държеше да контролира всичко- още като се сещам за нея ми става невъобразимо тъпо и неприятно. То пък бивам бива, ама такова същество за първи път срещах в живота си, което искаше да се настани в домът ми и да ме тормози. Още се браня от нея, но на синът и не мога да помогна, животът ми обаче с него е ад, пак благодарение на маминка. Още първата брачна нощ ни раздели на отделни легла, а тя се туфляса на спалнята!

By: Продавам бебе на половин ценаДетски дрехи, детски обувки, бебешки дрехи, детски магазин, играчки | Детски дрехи

Sat, 11 Dec 2010 13:25:30 +0000

[…] на посредниците, пътни разходи и други подобни. Майчината любов не участва в цената. This entry was posted in Интересно. Bookmark the […]

By: Продавам бебе на половин цена

Продавам бебе на половин цена — Fri, 10 Dec 2010 17:47:48 +0000

[…] на посредниците, пътни разходи и други подобни. Майчината любов не участва в […]

By: Совичка

Совичка — Sun, 07 Nov 2010 12:32:12 +0000

Хареса ми това, за което говориш и за повечето неща, описани от теб, мисля по подобен начин.
Но ето, ще ти дам една различна гледна точка, моята.
По стечение на обстоятелствата, аз винаги съм била привързана към родителите си, малко повече към майка ми, по-малко към баща ми, но почти по равно.
Въпреки че съм на доста години вече, все още усещам нуждата от контакт с тези хора, дори и за елементарни неща.
Причините за това са няколко. Още от детството си имам едно такова мое усещане, че животът е кратък и трябва да се радваме на хората около нас, докато все още ги имаме край себе си. Може би съм била странно дете, по отношение на това мое чувтство, но откакто се помня знам, че тези хора един ден няма да ги има и използвам всеки един удобен момент, за да ги опознавам все по-добре и по-добре.
Другото, за което се сещам е, че майка ми е най-добрата приятелка, която някога съм имала. Т.е. каквото и да споделя с нея, нито ще ми се присмее, нито ще го вземе за маловажно, нито ще отиде да го раздуха на още 10-тина души, нито ще го използва за лична изгода. В най-лошия случай просто ще каже: “Това не е проблем, има по-важни неща, успокой се…”. Но от приятели, все пак чужди хора, можеш да очакваш всичко. Не и от най-близкия си човек, т.е. човек, който никога няма да ти мисли лошото, дори да става дума за елементарни неща.
Според мен, описаните в мнението ми неща, не засягат по никакъв начин самостоятелността на едно дете/човек. Т.е. няма връзка между това да прекарваш много време/разговори с родителите си и това да можеш да си сготвиш, изпереш сам, да вземеш важно решение. Или казно така – едно е да си бърбориш с майка си/баща си дълго, родителите ти да се тревожат за теб, съсвем друго е да си свикнал мама да пуска пералнята, да готви, да напътства във всеки удобен момент.

By: Longanlon

Longanlon — Fri, 05 Nov 2010 12:55:45 +0000

усещам, че си попадала на такива индивиди 🙂

By: Albena

Albena — Fri, 05 Nov 2010 12:44:07 +0000

Thumbs up – за избора и представянето на темата, за кратките, но остри и точни наблюдения, за това как в края споменаваш и друг аспект на проблема – жените. Много, много thumbs up.

By: Мариела

Мариела — Fri, 22 Oct 2010 11:10:14 +0000

На някои хора мислите им текат странно 🙂 Бих могла да ти обясня връзката между “любов” и “нещо смислено” но се съмнявам, че има значение за теб мистър Х!

By: x

Fri, 22 Oct 2010 01:13:23 +0000

“а повярвайте ми – ако един човек е раснал без нежност и без любов, той никога не може да ги изпита тези двете по-нататък в живота си” ако това ти помага да вярваш, че правиш нещо смислено в живота си – ок 🙂

Мерси за линка в bg-mama, доста материал за смях има там.

By: vlad

vlad — Wed, 20 Oct 2010 23:05:14 +0000

Хайде да разкажа един анекдот, който сигурно на-N-твам за тези, които са го чували, но… все пак…

Питат Тримата кой повече си обичат – жената или любовницата.
Американеца казва жената. Това са семейството, децата, сигурността и дома. И прочие.
Французина казва любовницата. Това са младоста и страстта. И тръпката да не те гепят.
Българина казва, че “аз тях жената и любовницата си ги чукам така или иначе….. ама най-си обичам мама”.

Мама е различно понятие. За всеки. Както и те, майките са толкоз различни. Дори в грижите си или във грижите във кавички.

By: Ирония Идиотова

Ирония Идиотова — Fri, 15 Oct 2010 12:16:24 +0000

Има майки, които шантажират със здравето си “невръстните” синове. Припадат, охкат, симулират..За мен изобщо не са никакви орлици, ами един вид” да си е до мен, да си ме гледка на старини”. Тотални хипохондрички. И за тях няма (никога) подходяща жена за “детето”. Като вечното мушкато на прозореца. Та се питам- в кого е вината? В 30 и кусур годишното дете, или в баба-маминка?

By: Longanlon

Longanlon — Thu, 14 Oct 2010 05:59:29 +0000

сама казваш, че дават пример на детето си за борбеност и преодоляване… а в същото време детето им в по-късна възраст търси одобрение и е зависимо от тях – какъв пример са му дали тогава?!?

By: Петя

Петя — Tue, 12 Oct 2010 23:51:14 +0000

Майките “орлици” всъщност заслужават уважение, защото дават хубав пример на детето си за борбеност, за преодоляване, закрила и т.н., но същевремено порастналите им деца, често търсят не само съвет, а по-скоро одобрение за действията си, защото зависимостта в ранна възраст несъзнателно се транспонирала и по-късно. Това смятам аз.

By: Светлина

Светлина — Mon, 04 Oct 2010 04:38:31 +0000

И какво като постът е типичен за майка-орлица? Нали пак е човек?
Или трябва да обичаме различните, но да мразим техните майки?
Плюс това Мариела коментира като добра майка, а не като обсебваща майка – тя обича децата си, грижи се за тях, сравнява се с другите майки, старае се да преценява нещата. Не знам как е при хипарите, но при нормалните хора родителското тяло би трябвало да е опора на децата, те трябва да са наясно, че има откъде да получат безрезервна любов и някакво количество доверие. Ако не родителите ми, кой ще ме харесва и кой ще се грижи за мен? Докато съм дете 😉
Между другото… майките-орлици имат свекърви-орлици 😉

By: Мариела

Мариела — Sun, 03 Oct 2010 18:05:48 +0000

Xunap бих ти го целунала.. ако си заслужаваше 🙂 Кой ви е спрял да си коментирате, коментирайте си колкото си искате. И аз си коментирам. Кво толкова. Но мисълта ми беше следната: никой, който не е майка, не може да изпита Чувството, което една майка изпитва към сина си или детето си, няма значение. Пък по въпроса за бащата 🙂 и аз бих попитала – АБЕ КЪДЕ Е ТОЯ БАЩА – уж го има, пък никой не говори за бащина любов, защо ли??!!!! Що се отнася за моя син – въобще не ме интересуват по-горните разсъждения. Моят син си е достатъчно готин, точен и т.н. Аз си го харесвам. И О! изненадата идва тук – и другите го харесват. И мацките го харесват 🙂 още от детската градина се бият заради него, така че.. даже и да съм майка орлица и т.н, пичът си е готин! И знаеш ли защо си мисля че е така? Защото човечето е разбрало какво е човещина и любов от малко. И сетне знае как да ги практикува. Хич не мисля, че трябва да ме е срам, ако му нося мекици, без значение къде. Аз правя чудесни мекици! И други чудесни неща 🙂 (ако трябва да се върнем към първото изречение :)) Та – да обобщя – от обичани деца, се получават добри хора. От “възпитавани” деца – не е ясно точно кво ще се получи.

By: Xunap

Xunap — Sun, 03 Oct 2010 17:22:34 +0000

Маринела, защо не ми целунеш г..а??? Ще си коментираме колкото и каквото си искаме.
Поста ти е типичен за майка-орлица, която се кара на 36 годишния си син задето не се е обръснал сутринта и му носи шкембе-чорба с термоса за обяд в работата. Жал ми е за момченцето ти, доста презрение ще събере от пичове като мен и Лонги. 🙂 Хубаво е да се обичат децата, ама само до време. Станат ли на 19 годнини – да се оправят сами. Ако ще учат – нейсе, издържай ги, ама да си живеят на квартира. Ако ще бачкат – също да се изнасят. Иначе ще стане като един мой познат, дето не може да се оправи с елементарни ситуации, щото майка му не е наблизо.
Интересно защо никой не споменава за ролята на бащата в цялото възпитание? Къде, по дяволите, е бащата? А? В подобни семейства има едноличен тоталитарен режим, наложен от майката и когат тя кресне, всички се свиват в ъгъла. Момченцето й не е ходило никъде, тъй като “там е опасно”, не се е било, не е пило алкохол, не е цомбело женки, не е дишало лепило на тавана на технкума, не е бягало от къщи поне за ден, абе изобщо не е минало през дивотиите на пубертета. Такива после стават пълни задръстеняци или се опитват да наваксат това впоследствие. Изобщо тъжна картинка – 45 годишен мъж да прави пуберски номера. В такива ситуации си мисля, че задължителната военна служба не е толкова лоша. Поне да отделят момченцето от цицата на майка си. А, знам за една, дето събота, неделя и сряда (???!Сряда???!) е ходила при сина си в поделението в Кресна, та да му носи ядене. Даже и когато е бил караул. И никой офицер не успяваше да я спре да се домъкне до поста и да му носи мекици. А, да, и после е преспала с една дузина военни лекари, та да го уволнят предсрочно. Та момчето стана пълен мухльо, логично де… Сега се е пооправил малко, има надежда.