А и ние(българските националисти и патриоти) нямаме нищо против Македония да е отделна държава от България, но искаме в Македония да се зачитат българския език и историята, а не сърбите да им пишат учебниците!

Както каза и ти, в тази ситуация в която се намираме е по-добре Македония да остане отделна държава от България.
Както има две немски държави Германия и Австрия, както има две гръцки държави Гърция и Кипър, така може да има и две БЪЛГАРСКИ държави България и Македония!

Фразата “Македония е българска” има и един по-друг контекст, повече в културен аспект, става дума да не се забравя историята ни, без да бъдем кресливи патриотари, знаем всички, че за тази и други земи стотици хиляди българи са дали живота си. Следва да имаме добри и дори по-близки връзки с тази страна, те и без друго никого си нямат, дори би трябвало да ги подкрепим за името (гръцки педераси!), за ЕС и НАТО, но да искаме признаване на българите там. Хиляди македонски граждани имат българско самосъзнание. Македония е българска, в интелигентния смисъл. Дано бъда разбран.

Една от основните и определящи характеристики на нацията е самоопределението и чувството за единно самосъзнание. Тоест, за да принадлежи към една нация, човек трябва не само да има общо минало, култура и т.н. но и да се чувства част от нея.

Така че не можеш да кажеш, че един човек, който се чувства македонец “всъщност бил българин”.

П.С. Прабаба ми е дошла от Македония и тя лично ми е разказвала това!

Тъй де, дори човек да е с мутирало самосъзнание (а това не е толкова лесно да се постигне в условията на режим), връщане назад няма. Още повече, че македонизмът не съществува от 1945 г., а от много по-рано.

Мнозина ги боли, струва им се несправедливо и абсурдно, но се питам те дали биха били герои на самосъзнанието в условията на асимилациони натиск или съблазни – особено ако му се приложат мъченията от страна на сръбските власти, за които говори френският журналист Пози.

Ако дядо ти е учел в училище, че е македонец и баща ти също; ако в цялото общество се насажда единствено тази теза, тогава това за какъв се е чувствал прадядото престава да има значение. Особено ако е мълчал, скован от страх.

Ако всички са убедени, че промените в езика са следствие на развитие, а не на обработка, какъв смисъл има да им развяваш исторически документи под носа? В името на каква истина?

Да не говорим, че македонското самосъзнание все пак има някои по-дълбоки основания от, например, тракийското или добруджанското.

Има много романтика в представата, че националната принадлежност е нещо свещено и неприкосновено. Истината е, че човекът е човек – едни са готови да умрат за това, други биха приели и чалма в името на децата си, на търговията или на спокойствието си. Чалмата, между впрочем, може и да е невидима, както често се наблюдава днес. Но това не я прави по-малко действителна. Може, например, да се изрази в сътрудничество с тайните служби, което те прави по-антибългарин от външните антибългари.

От друга страна, какво общо има с България кандидатката за президент на Бразилия така че, да потръпваме от удоволствие при нейното българовидно презиме?

Ако, освен съюзните паспорти можехме да предложим на македонците и устроена държава, едва ли много от тях щяха да са толкова противобългарски настроени. Но не можем.

Едва ли можем да си представим колко е трудно в наше време да живееш в Македония с българско самосъзнание. Защото в приказката на Андерсен детето-пророк е преобърнало историята, но боя се, че в Македония си оставаш вид старозаветен пророк, осъден на вечен физически и нравствен тормоз. La via balcanica.

Константин

Автобуси от Скопие за София има всеки ден. Нещо не виждам жертвите на зверства да прииждат насам.