да не си пушил гъби пак?

“Кауза” е сериозна дума. Няма лошо да си имаш кауза и дори да се жертваш за нея, ако ти самият си стигнал до извода, че така трябва. Дето викат англичаните – whatever floats your boat. Има и такива ситуации, в които богатият живот и доброто здраве минават на заден план. И “утре” става по-важно от “тук и сега”.

Въпросът е обаче, ако имаш кауза, тя да си е ТВОЯ. Не някой тарикат да ти я е налял в главата, а ти като патка да си му повярвал, без да мислиш. И да си отидеш нахалост, прахосвайки живота си в полза на въпросния тарикат, а той после да те рекламира като пример за подражание (демек, “герой”) и така да прилапва други наивници.

А да се поогледат, да видят аджеба къде са влезли и кого се канят да мачкат – няма такива работи. След като имат заповед, НЯМА КАКВО ДА СЕ МИСЛИ. Ако ще и бебета да има в стаята, сигурно и тях ще натръшкат.

Интересно ми е, дали в такива ударни групи има поне един, дето има правото и задължението да взема решение на място, според обстановката. ГЛЕДАЙКИ и СЪОБРАЗЯВАЙКИ. Дето да може да каже по радиото – шефе, тук нещо не е така, дай да проверим пак. Или всичките са на дистанционно командване като детските роботчета.

Доколкото знам, в много страни (че май и в повечето) полицията НЕ Е военизирана. Именно за да бъде по-гъвкава: защото нещата въобще не са толкова черно-бели, колкото на бойното поле, следователно желязната субординация не само не е необходима, а е и противопоказна; защото престъпниците се крият сред множество невинни хора, и полицаят трябва да бъде много по-отговорен за действията си, отколкото войникът. А имам неприятното усещане, че в родното ни МВР се налага точно военен стил на управление – “Выполнять, не рассуждать!”

Не преценили правилно къде да влязат, разбили вратата – ОК, случва се (въпреки че не би трябвало да се случва, но айде, изключение). А защо са се спряли чак след като са потрошили сума ти неща, включително и главата на младо момиче? Какво са очаквали, някакви шахиди и шахини, препасани с колани с експлозиви? Нали по подозрение за проституция беше цялата работа? Да не са мислели, че заподозрените като проститутки и сводници ще извадят узита насреща им?

Нали полицаят затова е полицай – като влезе някъде, да ПРЕЦЕНИ СИТУАЦИЯТА. Нали за това ги тренират (или поне би трябвало да ги тренират) – мигновено да ВЗЕМАТ РЕШЕНИЕ как да продължат; нещо, което на нетренирания човек би му отнело поне 5-6 секунди, те да могат да го съобразят за една?

Да, ама да се подчиняваш е по-лесно. Шефът поема отговорността, даже и да стане гаф, ще те извади от кашата. Пък че пострадалите от “кашата” са нищо неподозиращи хорица, голяма работа. Имали са лош късмет, туйто. Collateral damage.
__________

Последиците, слава богу, не са трагични. Не са взривили апартамента, няма убити или осакатени. Даже има известна нотка на комичност – полицаи мачкат бивши служители на МВР.

Трагична е обаче ситуацията, за която е показателен този случай. Той илюстрира какво би се случвало ежедневно, ако стилът на управление, наложен от Бойко Борисов, се превърне в стандарт. Стил, който като че ли започва да изкристализира в най-чист вид в МВР. Един Началник (с главно “Н”), някъде високо и далеко, който единствен издава заповеди и е винаги прав, и орди гюромихайловци, изпълняващи заповедите БЕЗ ДА МИСЛЯТ. Защото ТЪЙ КАЗА ШЕФЪТ. Който, разбира се, героично поема ЦЯЛАТА отговорност.

На фона на това историческата личност Гюро Михайлов изглежда кротък и незлобив самотник, последен мохикан някакъв, странна гарга, която е навредила само на себе си. Насърчаването и налагането на гюромихайловщината в управлението на държавата обаче (и то не само в силовите структури) е нещо изключително опасно.

Дано да съм лош пророк – но ми се струва, че по тази тема ще имаме още много поводи за разговор.

Междувременно бих посъветвал и министър-председателя, и министъра на вътрешните работи, които толкова се гордеят с полицейската си закалка, да погледат малко американски полицейски филми. И да видят какво пише по вратите на полицейските коли: TO SERVE AND TO PROTECT. И да проумеят, че не напразно навсякъде по света командосите са едно, а полицаите са друго; както и че България не е нито Чечня, нито Афганистан.

във връзка, с което мога спокойно да констатирам, че българската поетична школа е останала на нивото на литературен кръг Мисъл – самоубий се за да покажеш колко си депресиран
после що децата в средното мразят поезията… е кво да й харесват – млади, прави, корави и вперили поглед в бъдещето индивиди, и непрекъснато им преподават за това, как лирическият герой на поредния български поет е депресиран… и готов да се самоубие, щото не виждал смисъл в живота… това ако не е геноцид над младото поколение … здраве му кажи

Автор: bobomir2

> като говориш за инстинкт за самосъхранение какво имаш предвид – съхранение на живота си предполагам.

Инстинктът за самосъхранение е ясен, точно това имам предвид.

По-важното е ти какво имаш предвид под “унижение”.

Сигурно има мюсюлманки за които, ако им смъкнеш бурката пред мъжки погледи, това ще е върховно унижение. Някоя може и да предпочете да умре, вместо да позволи такова нещо.

Друг пример: тия дни от се зазяпах в един епизод от новия турски сериал по бТВ. Там за един юнак беше страхотно унижение, че булка му не е девствена (не е исторически филм, дейстието се развива в наши дни). И май я уби заради това, не можах да разбера. После ми казаха, че в следващия епизод станало ясно, че единственият начин да избегне унижението бил да накара сестра й насила да се омъжи за него (?!?).

Само промит мозък може да жертва живота си или да върши безобразия, аргументирайки се с подобни “унижения” – които са определени като унижение от нещо друго (религия, идеология, култ, авторитарна структура – или просто мухлясали норми, отдавна отживeли времето си). От нещо, което направо си е наложило каноните върху теб, без да те пита. Нещо, което казва “аз знам по-добре от теб, ти само трябва да се подчиняваш”. И въпросният “мозък” приема това като аксиома, която не подлежи на оспорване.

Няма такова нещо, което да не подлежи на оспорване. Критичното мислене е не само разрешено, но и задължително – винаги и във всякакви ситуации. Колкото повече този тип мислене липсва у един индивид, толкова повече индивидът се превръща от хомо сапиенс в нещо друго, по-близко до фауната. И съответно по-лесно се управлява – което е и крайната цел на всяко промиване на мозъци.

Разбирам защо определението “промити мозъци” те дразни. Да, нелицеприятно е – но пък е точно, за съжаление. Всеки може да си вярва в (и да се подчинява на) каквото си иска, и това не значи непременно, че е с промит мозък. Ако обаче започне ДА ЗАМЕСТВА реалността с въображаемия свят на вярата си, и/или да се подчинява безпрекословно на нечии повели, БЕЗ ДА ГИ ОСМИСЛЯ, тогава определението се отнася за него с пълна сила.

А точно това правят (поне според легендите, насаждани за тях) голяма част от официално провъзгласените за “герои”. Затова имам сериозни предубеждения към подобна категоризация.
_____________________________

Не става дума да се забрани на човек да се разпорежда с живота си както намери за добре. Ако реша да се самоубия заради това, че съм смачкал по невнимание една калинка – никой не може да ми каже копче, животът си е мой. Ако сметна, че след като съм опозорен (каквото и да значи това), нямам право да живея повече – също. Ако не виждам смисъл да продължа да съществувам в среда, която ми пречи да мисля и да изразявам свободно мнението си – пак така. И т.н. Доколкото е право на свободен избор, в това няма нищо нередно.

Става дума за друго: че е добре да внимаваме на какво се възхищаваме. И какво си избираме като модел за подражание.

Гюро Михайлов може да се приеме и за романтичен образ. И Матросов също, и изядените от лъвове християни също. И като такива са по своему симпатични.

Но да се допуска тия същите да бъдат модели за подражание за един съвременен човек – много се извинявам, значи. Двайсет и първи век сме все пак, ако някой не е забелязал.

Много се надявам, че това ще бъде векът, в който промиването на мозъци ще изчезне. Във всичките му разновидности: като се почне от религиозното и идеологическо зомбиране и се стигне до “нежните” въздействия на рекламата.

2. Точно това е драмата, обикновено “промиването” се прави точно с такава цел – доброволно лишаване от свобода от страна на “промития” и използването му като средство за “навлизане в личото пространство” на противниците на “промиващите”